Законът на Саманта е канадски закон за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства.

     Велвет Мартин, майка на Саманта Мартин, е принудена да се изправи срещу остарелите закони, потискащи правата на хората с увреждания и техните семейства. Постоянството в борбата ѝ води до създаването на Закона на Саманта, измение на Закона за семейната подкрепа на деца с увреждания в Алберта, Канада, което влиза в сила със задна дата към декември 2006 г.

    Саманта Лорън Мартин, родена на 4.06.1993 г. c тежко хромозомно заболяване (Tetrasomy 18p), което води до забавяне в развитието, придружено също така от аутизъм и епилептични пристъпи, почива на 3.12. 2006 г. в Детска болница Столъри към Университетската болница на Алберта, Канада.

   През 2009 г.  Камарата на общините ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, признавайки 3 декември за Международен ден на хората с увреждания.

   След медицинските прогнози за състоянието на Саманта, представители на правителството инструктират семейството ѝ да се откаже от родителските права и да я предаде под попечителството на държавата, за да получи финансов достъп до необходимите медицински грижи. Родителите подписват документите, защото са убедени, че Саманта ще има безплатен и пълен достъп до най-добрите програми и услуги, които те не могат да платят.

Момичето е поставено под опеката на Канадското правителство и живее в приемен дом повече от десет години. Трагичното обаче е, че обещаната подкрепа не е осигурена и Саманта почива в Детската болница „Столъри”.  По-късно се разбира че е била недохранена,  малтретирана, с необясними синини и фрактури, социален работник не я е посещавал повече от 14 месеца, а  детски лекар – повече от три години.

   Биологичната майка на Саманта, Велвет Мартин, отправя критики към правителството, че не се занимава с въпроси, отнасящи се за случаи с деца с увреждания в приемни семейства. Велвет постига успех със създаването на  т.нар. Закон на Саманта – изменение на Закона за семейната подкрепа на деца с увреждания в Алберта, който гласи: „Програмата за семейно подпомагане на деца с увреждания да има отделно законодателство от това за услугите за закрила на детето.“

    През 2002 г се разглежда Законът за закрила на детето. В консултациите се включват родители на деца с увреждания, заинтересовани страни в общността, адвокати, здравни специалисти и доставчици на социални услуги. Семействата на деца с увреждания и заинтересовани лица заявяват, че децата с увреждания не получават необходимата подкрепа чрез този закон. През 2004 г., на 1 август, е приет Законът за подкрепа на семейства с деца с увреждания, заменящ раздел 106 от Закона за закрила на детето. Според програмата, предвидена от закона заедно с придружаващия го регламент, децата със специални нужди са правно разграничени от законодателството за закрила на детето.     

     Правителственото финансиране се предоставя пряко на семействата, за да се прекрати необходимостта от отказ от настойничество и настаняването извън дома, за да се получи необходимата за децата медицинска помощ. Програмата не е свързана със службите за закрила на детето. Семейната подкрепа се предоставя от Министерството на обществените и социалните услуги на Алберта.

    Идеята зад концепцията на Закона на Саманта е да се насърчава равноправието, зачитането на човешките права и достойнство.

Ако няма установени злоупотреби или липса на грижа от страна на родителите, то не би трябвало любящи  семейства да бъдат третирани според общия модел на работа на Службите за закрила на децата. По-скоро би трябвало тези семейства да бъдат подпомагани, да не бъдат принуждавани да отстъпват попечителските си права, било то временно или постоянно, само за да се осигури държавно финансиране за необходимите услуги.

Източник: https://en.m.wikipedia.org/wiki/Samantha’s_Law

Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”