Matt Agorist,  13 септ. 2019 г.

Жена, която преди е работила в службата за закрила на детето в Аризона, нарушава клаузата за неразгласване и разказва за ужасяващ  престъпен кръг, свързан с трафик на деца, в който те са измъчвани и изнасилвани.

Sierra Vista, AZ – Макар мнозина да смятат, че извеждането на дете от семейството е един вид благороден жест, за да бъде защитено, твърде често държавата, отнемайки деца ги поставя в ситуации, които напомнят филм на ужасите.

     Много често деца се отнемат от грижовни родители, изпаднали в тежка житейска ситуация и биват хвърлени в изключително мъчителни и невероятно садистични ситуации и в крайна сметка биват изнасилвани, измъчвани и дори убивани.

     Бет Брийн е бивша служителка от Закрила на детето в щата Аризона и неотдавна наруши клаузата за конфиденциалност. Обърна се към Northwest Liberty News, където подробно описа ужасяващата история  на момичето Девани, попаднало в държавната приемна система.

     Брийн казва, че няма право да разгласява информация по случая, но въпросът е жизненоважен, а историята на момичето е в противоречие с конституцията. Тя обяснява, че е превозвала 5-годишното момиче, чието пребиваване в приемна грижа завършва с това, че е трайно обезобразена и трябва да се бори за живота си, «благодарение» на бюрократичната система за закрила.

     Детето, което в делото е записано като Джейн Доу, но чието истинско име е Девани, е взето от родителите си, защото са имали проблеми с наркотиците. Докато майка ѝ се бори със зависимостта, Девани ѝ е била отнета.

     Както вече казахме, спасяват детето от лошата ситуация, след което то попада в кошмар, в който бива многократно изнасилвано и измъчвано. Работата на Брийн е била да транспортира Девани от приемния ѝ дом до родителите ѝ за два часа всяка седмица. Пътят до там и после обратно отнема 4 часа, така че Брийн прекарва повече време с детето, отколкото родителите ѝ.

     Брийн казва, че за приемния дом на Девани са съставени 36 полицейски доклада, които никога не са били разследвани. Приемният родител, Дейвид Фродшам, е заместник командир на военната база Fort Huachuca. Тази длъжност заема след като е изгонен от Афганистан, заради анормално сексуално поведение. Това чудовище обаче е арестувано едва след като веднъж отива в офиса, в който приемните родители получават парите за отглеждането на децата, видимо пиян.

     Брийн казва, че е смущаващо, че са хванати само трима души, участвали в мрежата за трафик и злоупотреби с деца, която води начало от приемния дом на Фродшам, одобрен от службата за закрила на детето.

     Вместо да се започне  разследване на държавно ниво след залавянето на Фродшам и други психари, замесени в трафика и злоупотребите с деца, държавата започва да преследва тези, които са се опитали да ги разобличат.

     В интервюто Брийн разказва как е била арестувана, защото мирно е протестирала срещу малтретирането на деца вътре в системата.

     През 2017 г. TFTR съобщава за случая с Девани и последващото съдебно дело не е нищо друго освен филм на ужасите.

     Биологичната майка на Девани, Мишел Тремор-Калдерон, започва да подобрява състочнието си след като детето  е отнето.С прояснено съзнание тя забелязва, че дъщеря ѝ сякаш се влошава под грижите на назначения ѝ от държавата приемен родител в лицето на Фродшам.

     «Направих всичко, което социалните поискаха и получих сертификат, че съм завършила процеса. Напълно съответствах на изискванията, когато правата ми бяха отнети» – заявява Мишел. Само след няколко седмици в приемния дом на Фродшам, се появяват множество признаци за сексуално насилие и малтретиране. Мишел многократно изтъква, че дъщеря й е имала продължителни инфекции на пикочните пътища, което при децата  понякога показва, че съществува регулярно сексуално насилие. Притесненията ѝ обаче не са чути от глухите бюрократични уши.

     «На няколко пъти съм казвала на социалния работник за притесненията си, но те бяха игнорирани» – казва Мишел.

     В делото се казва: «Вместо да разследват във връзка с опасенията на майката за злоупотреби с детето й, подсъдимите по делото социални работници я обвиняват, че подава фалшиви и преувеличени сигнали до социалната служба».

     Въпреки че Мишел изпълнява всичко, което трябва, за да върне дъщеря си, щатът ѝ отказва.

     Колкото по-дълго Девани е далеч от майка си, толкова по-лоши неща ѝ се случват.

     Фродшам е част от държавната програма за приемна грижа в периода 2002-2015, след което е отстранен, защото е хванат да шофира пиян с деца в колата. Едно от децата е Девани. Не е било просто шофиране в нетрезво състояние, но както и да е. Това чудовище е било толкова удобно за държавната система, която му плаща да изнасилва деца, че си позволява дори да се яви пиян, за да получи възнаграждението си.

     Както се отбелязва в жалбата, въпреки многобройните сигнали на майката, държавата не реагира. Прави това едва, „когато Фродшам шофира в нетрезво състояние, оставя 3-годишната Джейн и още едно дете в колата, докато отива да си получи заплащането в държавната служба, видимо пиян и с агресивно поведение.”  Но не проверяват дома му! Фродшам е арестуван отново, този път заедно с друг изнасилвач на деца.

     Избран от държавата за по-добър родител от майката, е арестуван заедно с военнослужещ на активна служба по обвинение за качване на детско порно в интернет.    

     От съдебното дело: «Дейвид Фродшам е арестуван по обвинение за сексуални злоупотреби с непълнолетни и притежаване и/или производство на детска порнография».

     Разследването на органите на реда се позовава на видео, направено от Фродшам на 3 или 4-годишно момиче, в което прониква възрастен мъж, докато то крещи за майка си. Фродшам се признава за виновен и е осъден на 17 години в Аризонския затвор.

     Дейвид Фродшам е бил част от мрежа за детска порнография, въвличайки в нея много деца, предоставяйки ги за секс. Повече от десетилетие този психар е тормозил деца, които самият щат му е предоставял.

     Нормално е човек да си помисли, че след като дъщерята на Мишел поради небрежността на държавата е попаднала в такава ужасна ситуация, трябва да бъде върната на майка си, която от своя страна е изпълнила всички изисквания на социалните, за да се подобри. Но би направил грешка.

     Вместо това, Девани попада в  друг ужасяващ кошмар. Настанена е при Саманта Остераас, новият ѝ насилник. След като прекарва при нея няколко месеца, малкото момиченце за малко да бъде убито.

     Според жалбата: „ Подсъдимата Саманта Остераас е потопила 5-годишната Джейн Доу във вана с вряла вода. Джейн получава над 80% изгаряния. Когато полицията пристига, намират кръв по пода, а парчета от кожата й се откъсват от тялото. По шията и раменете има синини, както и други травми от физическо насилие.”

      Девани е поставена  в изкуствена кома, страда от органна недостатъчност. Пръстите й са ампутирани. Цял живот ще трябва да се подлага на операции, за да замени 80 % от кожата си и ще има нужда от невероятни грижи до края на живота си в резултат на насилието, претърпяно в дома на Остераас.

     Нито един социален работник не е подведен под отговорност. Това, за което ще се търси отговорност в този съдебен процес е обезщетение за небрежност, нарушаване на служебните задължения, умишлено причиняване на емоционално разстройство, посегателство и нарушение на Конституцията. За съжаление, както Free Thought Project съобщава безброй пъти, това не е единичен случай. Въпреки сериозните доказателства за това, много медии и правителството включително отказват да си отворят очите за разразилата се епидемия в САЩ. Нещо повече – според собствените данни на правителството, по-голямата част от децата са жертва на правителстваната система, която обещава да ги пази. Ужасяваща ирония! Тази система е създадена, за да извежда децата от семействата им по нелепи причини и да ги въвлича в системи, които работят за печалба и се финансират от вашите данъци. Използват децата като дойни крави и нямат никакъв интерес да ги пазят.

     През 1984 г. Конгресът на САЩ създава Национален център за изчезнали и експлоатирани деца (NCMEC) и като част от Missing Children’s Assistance Reauthorization Act от 2013 г., те получават 40 млн долара да проучват и проследяват изчезналите и жертвите на детския трафик в САЩ.

     През 2017 г. NCMEC подпомага органите на реда за повече от 27 000 случая с изчезнали деца, за повечето от които се предполага, че са избягали. Съгласно последния им доклад, съобразен с данните на ФБР, а и техните собствени данни, от около 25 000 бягства, докладвани на центъра през 2017 г., всяко седмо дете е вероятна жертва на трафик. От тях 88% са били под опеката на социалните, когато са изчезнали.

     CyberTipline, механизъм на NCMEC за публични и електронни доставчици на услуги, чрез който докладват за случаи на съмнения за сексуална експлоатация на деца, получава 10 млн. съобщения само за 2017 г., което показва обхвата на злоупотребите. Повечето от сигналите са свързани със следното: Снимки, ясно показващи сексуално насилие над деца, онлайн  примамване на деца, включително заплашване и изнудване за изпратени снимки и или видеа със сексуален характер, детски сексуален трафик, детски сексуален тормоз. Други правителствени организации потвърждават тази ужасяваща тенденция. При акции на ФБР в 70 града се установява, че 60% от жертвите са от приемни семейства или идват от социални домове.

     През 2014 г. Полицията в Кънектикът спасява 88 деца от сексуален трафик, 86 от тях са били под опеката на Закрила на детето. Също толкова обезпокоителен е и фактът, че ФБР разкрива на територията на цялата страна много приемни деца, спасени от трафиканти на секс, включително и такива на по 11 години, които никога не са били обявявани  за изчезнали от органите на социалните служби. Дори правителствени служители на високо ниво са замесени в тези скандали за злоупотреби. Много жертви решават да говорят и обвиняват кмета на Сиатъл, Ед Мъри, в сексуално насилие над тях, когато са били деца в приемна грижа във Вашингтон. Записите по това дело, датиращи от 1984 г., изрично отбелязват, че Ед Мъри никога повече не трябва да бъде използван като сертифициран ресурс на службата за закрила на детето. Срещу него са заведени наказателни дела от прокуратурата, но въпреки множеството обвинения, не е подведен под отговорност, а делата са погребани.

     Доста несериозно е от страна на някои медии да замазват очите на населението, въпреки данните на самото правителство за подобни нарушения.

     Докато тази епидемия не бъде взета насериозно, правителството, медиите и всички, които я отричат, ще се превърнат в съучастници в нейното разпространяване.

     Както казва Майкъл Долче, който е специалист по случаите на насилие над деца : «НИЕ създадохме система за сексуален трафик на американски деца».

     Докато някои главни медии продължават да бълват сензации като опасността от морбили, електронните цигари и други такива всяващи страх истории, осигуряват перфектно прикритие на тази престъпна система да продължи да съществува.

Източник: TheFreeThoughtProject.com

CPS Worker Defies Gag Order, Exposes Violent Child Sex Ring in State Foster System

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”