08.10.2019, Онлайн редактор на „Фокус“ Джина Луиза Мецлер
Детството е един от най-важните етапи в живота на човек. Това е основата, върху която можем да изградим всичко останало.
През първите скъпоценни години от живота си ние задаваме курса, който определя как се справяме със стреса и предизвикателствата, как вървим независимо в живота, какви социални умения придобиваме,но и до каква степен можем да усетим щастие и удовлетворение, доколко сме съпричастни със себе си и другите и колко близки можем да станем в дадени отношенията и приятелството си с някой.
Детството е централно в нашия живот и никога не е било в по-голяма опасност, отколкото е днес. Все повече учени, изследователи и експерти алармират от години, защото децата в западните страни стават все по-зле.
Децата се чувстват по-зле от всякога в историята
Един от тях е детският изследовател Майкъл Хютер. Австриецът е посветил цял труд на тази тема. В „Детство 6.7 (издание Liberi & Mundo, 2018) историкът разказва историята на детството и показва въз основа на многобройни научни открития, че този важен етап от живота е по-застрашен от всякога.“ От гледна точка на изследователя трябва спешно и незабавно да се промени начинът, по който децата растат днес.
„Ако продължим, както през последните 15 години, няма да има нужда от климатична катастрофа или ядрена война, защото няма вече да съществуваме и то през следващите 200 години „ каза Хютер в разговор с VIP News.“ Спешно трябва да променим нещо в начина, по който живеем и се отнасяме към децата си.„
Въпреки големият медицински напредък, нашите деца никога не са били толкова видимо болни, колкото днес.
Списъкът с нещата, които би трябвало да се променят, според Хютер е дълъг. Започвайки с образа на децата, който е широко разпространен в обществото и ценностите, които сега се приписват на семейството като общност – грижата за децата от малкото дете до завършването му трябва да бъде преразгледана фундаментално.
Всяко второ дете е хронично болно
Защото, ако вярвате на изследователя – днес децата се справят по-зле от всякога в историята на човечеството:
„В Европа всяко второ дете има хронично заболяване, което не се е случвало в историята на човечеството. Нашите деца никога не са били толкова видимо болни, колкото днес въпреки големия медицински напредък“, каза Хютер.
Причините са многобройни, но те могат да бъдат сведени до следното: Децата днес вече не могат да се развиват според възрастта си, защото им се отказва отглеждане, което е благоприятно за тях.
„Guardian“ не е сам в това си мнение. Все по-голям брой психолози, социолози, лекари и невробиолози са загрижени за здравето и психическото състояние на децата и юношите.
Но от какво се нуждаят децата, за да растат?
„Това, от което детето се нуждае еволюционно, психологически, невробиологично, СА НА ПЪРВО МЯСТО РОДИТЕЛИТЕ МУ ИЛИ ПОНЕ МАЙКАТА “, каза Хютер. Според него твърде рано децата са изтръгнати от семействата си и „обгрижвани“ в детски градини или детегледачки.
Вместо да изгражда повече детски градини и да инвестира все повече и повече пари в системата за грижа от ранна детска възраст, изследователят смята, че семейството трябва да бъде подпомагано финансово.
„Ние унищожаваме малкото деца, които сме оставили в дефицитната система на образование и грижи само и само родителите да работят много за малко пари и да поддържат икономическа система, обречена на провал.“
Хютер не е първият експерт, който критикува качеството на детските градини. Недостигът на квалифицирани работници в заведенията също има отрицателно въздействие върху развитието на децата, според научния сътрудник Карл Хайнц Бриш. Особено през първите години от живота детските преживявания оформят структурата на развиващия се мозък. Затова е от голямо значение какво изпитват малките в този момент.
В интервю за „Zeit“ Бриш каза:
„Постоянният стрес е лош за мозъка и този стрес се задейства бързо, тъй като няма достатъчно постоянен емоционален контакт и разбира се никой възпитател с шест, осем или повече деца наведнъж, не може да бъде емоционално умел в контакта си. Да не споменаваме за постоянната смяна на персонала. Това превръща липсата на привързаност у малките в ежедневни преживявания, което трябва спешно, спешно, спешно да бъде променено. „
Училищната система съсипва децата
След детската градина идва училището – следващата система, която причинява щети на децата заради дефицитите си, по мнението на детския изследовател. Разглеждането на децата, но по-специално тяхното оценяване, може да се разбира като насилие над детето.
„Ако едно дете получи лоша оценка, самочувствието му ще бъде повредено“, твърди Хютер.
„Чувства се унижено и губи радостта от ученето. Когато го накажат – в крайна сметка спира да учи с радост.“
Дори известният швейцарски педиатър Ремо Х. Ларго е на мнение, че училищната система просто не е подходяща за деца:
„Все повече и повече деца не напускат училище с добро самочувствие. Те се провалят и вече не вярват, че могат да оцелеят в това общество“, каза той пред „Тагесанцайгър“.
„Ученето наизуст, домашните и оценките са много важни за нас, но училището продължава необезпокоявано дори,когато резултатите не са добри.“ Исках училище, подходящо за деца, което да приеме огромното разнообразие сред учениците и да се занимава с децата в съответствие с развитието им.”
Деца преди Бърнаут (Емоционално изтощение)
Последствията за децата са драматични. Проучване, проведено от университета в Билефелд преди няколко години, показа, че едно от шест деца и един на петима юноши в Германия страдат от тежък стрес. Анкетирани са около 1100 деца и юноши и 1039 родители.
Вероятно най-значимият фактор за детския стрес е инструментализацията, ориентирана към успеха от постиженията в образователната практика.
Две трети от децата с висок стрес са били диагностицирани с физически симптоми, като болка или нарушения на съня, според проучването. „Това са класически симптоми на Бърнаут, които са важни предупредителни знаци за родителите“, казва ръководителят на проучването Холгер Циглер.
Следващото шокиращо откритие на учените е, че родителите не знаят, че децата им се справят зле. 40% дори се притесняват, че не насърчават достатъчно потомците си.
Образователната практика трябва да бъде поставена под въпрос
„Вероятно най-значимият фактор за детския стрес е инструментализацията, целяща високи резултати и успех в образованието“, каза Циглер. Преди всичко, представянето в училище играе основна роля.
Повечето родители обичат да виждат децата си в гимназията. Ако децата не предоставят очакваните резултати, ще бъдат задължени да ходят на частни уроци. Порочен кръг – защото това, което за съжаление често се забравя: децата се нуждаят от свободно време. Свободно време, което те могат да използват за игра.
Това време обаче липсва на повечето деца днес. Учебните часове продължават до 16:00 ч., а много от тях имат извънкласни ангажименти и след това.
Това е потискащо и тъжно развитие.
Липсата на игра заплашва основите на детското развитие.
Повече от 83% от децата с висок стрес казват, че нямат време за неща, които наистина ги радват. Те са недоволни, че толкова малко могат да решават сами в собственото си ежедневие.
И това не остава без последствия, както показа проучването на университета в Билефелд: Две трети от засегнатите деца са сравнително често ядосани, агресивни или отегчени. Те имат по-слаба самоувереност и изпитват трудности при независимото решаване на проблемите си.
Освен това всяко второ дете с повишено ниво на стрес изпитва голям страх да не разочарова родителите си в очакванията им.
Липсата на свободно време и игра обаче е нещо, което заплашва самите основи на детското развитие.
Децата трябва да играят – не само да учат
„За да стабилизираме възможно най-добре огромния потенциал на възможностите за изграждане на мрежи в мозъка и да развием талантите, създадени у децата ни, трябва да им предложим възможността да играят“, заяви невробиологът Джералд Хютер.
Американската асоциация на педиатрите също вдигна тревога миналата година.
Децата в САЩ сега имат по-малко свободно време:12 часа седмично, отколкото децата през 80-те – и педиатрите предупреждават за последствията. Детската игра, която често се счита за маловажна и дори не попада в списъка с приоритети, според доклада трябва да се разглежда като важен градивен елемент за цялостното развитие на човека.
Нашата еволюционна програма не е предназначена да позволява на децата на възраст между 1 и 18 години да прекарват 70 часа седмично в закрити помещения.
„Детството в затворени помещения“ прави децата болни.
Друг фактор, влияещ върху развитието на децата днес, е това, което Майкъл Хютер нарича „болестта на затвореното помещение“. Под това се разбира, че децата прекарват все по-малко време на открито.
„Миопията(късогледството) се увеличава бързо в световен мащаб – и това е така, защото децата почти не са на дневна светлина“, казва детският изследовател.
„Нашата еволюционна програма не е предназначена да позволява на децата на възраст между 1 и 18 години да прекарват 70 часа седмично на закрито, така че просто трябва да използвате здравия си разум, за да видите, че от това няма да станат здрави хора.“ – казва той.
Според неговите изследвания през 1990 г. 3/4 от децата са били сред природата след училище. През последните няколко години са били само 1/4 от децата, а вероятно днес и по-малко.
„Трябва да възстановим обществото си!“
„Разпиляваме ресурсите на децата си и въпреки че имаме толкова малко, мисля, че това не е нищо друго освен човешко престъпление“ каза Кипър.
Според изследователя има само един начин да се осигури оцеляването на човека – Преосмисляне на всичко и връщане към хуманен живот:
„Трябва да възстановим нашето общество с фокус към децата и семейството! В противен случай не можем да продължим да се развиваме. И тогава, много скоро човекът ще се самоунищожи.“
Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”