Тайната стратегия зад трансджендърното покушение върху родителските права е разкрита
Тайлър Онийл, 9 декември 2019 г.
Миналата седмица британски журналист разкри документ, в който е изложена тайната стратегия на трансджендърното движение за превземане на контрола върху правителствата, подриване на родителските права и упътване на децата към употреба на опасни експериментални лекарства, които причиняват безплодие и генитално осакатяване. Документът описва тристранна стратегия, превръщаща в жертви децата, които са твърде малки, за да разбират последствията от хормоналното «лечение» или хирургичната интервенция.
Джеймс Киркъп разкрива в своя блог The Spectator, че трансджендърни активисти атакуват родителските права, изпреварвайки правителствената програма, като обвързват предмета на своята дейност със по-популярни дейности, създавайки си по този начин прикритие и свеждат до минимум отразяването им в медиите. Така те използват статута си на малцинство, което им позволява да манипулират правителството за прилагане на политики, срещу които мнозинството би могло да се противопостави.
Адвокатската кантора Dentons, за която се твърди, че е най-голямата в света, разработи доклада, като си сътрудничи с фондацията Thomson Reuters Foundation и Международната младежка и студентска организация за лесбийки, гейове, бисексуални, трансполови, Queer и Intersex (IGLYO). Също като Dentons, от фондацията Thomson Reuters твърдят, че не е необходимо документът да отразява техните собствени виждания, но въпреки това помагат за съставянето му.
„Only Adults? Good Practices in Legal Gender Recognition for Youth“
https://www.iglyo.com/wp-content/uploads/2019/11/IGLYO_v3-1.pdf
Съгласно доклада упражняването на родителските права може да навреди на самоизразяването на децата. «Известно е, че изискването на съгласие от родителите или съгласие от законен попечител, може да бъде ограничаващо и проблематично за непълнолетните.», се изтъква в документа.
В това основополагащо предположение IGLYO разкрива своята цел да заобиколи родителското съгласие, когато става дума за трансджендърната идентичност. «Ограничаването» на потенциалното самонараняване на детето е съществена част от грижата на добрите родители и те трябва да имат право да го предпазят от решения, които ще му нанесат вреди за цял живот. Нито един добър баща не би позволил на анорексичната си дъщеря да се подложи на липосукция и нито една добра майка няма да позволи на сина си да си отреже ръка или крак, защото страда от BIID, синдром на нарушеното възприемане на собственото си тяло.
Медицински експерт: Лекарите всъщност разболяват транс децата, а това е насилие.
Въпреки това, когато става въпрос за трансджендърна идентичност, която може да тласне децата към «лечение», което всъщност да навреди на здрави органи, докладът призовава правителството да наруши родителските права.
«Например, държавите трябва да предприемат мерки срещу родители, които възпрепятстват свободното развитие на самоличността на един млад трансджендър, отказвайки да дадат съгласие, когато това се изисква от тях.»
Да, този наръчник за активисти, изготвен от международна адвокатска кантора и подкрепен от една от най-големите благотворителни фондации в света има за цел директно да унищожи родителските права с помощта на държавната власт. Интересното е, че на думи, публично, подкрепя правителствените политики и културата, но всъщност директно се цели в тях.
Докладът посочва, че „докато културните и политическите фактори играят ключова роля в подхода, който трябва да бъде възприет, съществуват някои технически похвати, които се оказват ефективни за постигане на успехи по отношение на правата на трансджендърите в държавите с „добра практика“.“
Киркъп насочва вниманието към три от съветите в наръчника.
«Изпреварвайте правителствената програма»
«Много от кампаниите, които бяха подкрепени от НПО и които проучихме, очевидно успяха да изпреварят правителството и публикуваха прогресивни законодателни предложения, преди правителството да има възможност да разработи свои собствени».
Наръчникът насърчава активистките групи да ръководят ефективно всяка една реформа.
«НПО трябва да се намесват от рано в законодателния процес, в идеалния случай още преди той да е започнал. Това ще им даде много по-голяма възможност да формират правителствената програма и крайното предложение, отколкото ако се намесват, след като правителството вече е започнало да разработва свои собствени предложения».
Мощни активистки групи като Кампанията за правата на човека изготвят законопроекти и наредби и ги насочват към политически лидери и правителствени агенции.
Когато Пат Маккрори подписва HB2 (Public Facilities Privacy & Security Act), ограничаващ правото на достъп до обществени тоалетни на лица, чийто пол не съответства на пола, посочен в акта за раждане, пет ЛГБТ групи изпращат писмо до генералния прокурор на САЩ Лорета Линч. Скоро след това заместничката на Линч, Ванита Гупта, изпрати писмо, с което заплашва да отмени федералното финансиране на Северна Каролина за образование, ако не прекрати незабавно тази «дискриминация».
ЛГБТ групите заобиколиха културата и политиката, насочвайки се направо към правителствената политика, а администрацията на Обама бързо приема възможността републикански губернатор да бъде осъден.
Наръчникът насърчава трансджендърните активисти също така да «обвързват кампанията си с по-популярна реформа». Активистите предлагат да обвържат подривната дейност срещу родителските права с кампанията за еднополовите бракове.
В документа се отбелязва:
«В Ирландия, Дания и Норвегия промените в закона за признаване на половата идентичност бяха направени едновременно с други по-популярни реформи като закона за равенството на брака (The Marriage Equality Act), разрешаващ еднополовите бракове».
«Това създаде един «защитен воал», особено в Ирландия, където равенството на брака беше силно подкрепено, но не и признаването на половата идентичност, което по-трудно би могло да спечели обществената подкрепа».
Киркъп набляга на фразите «защитен воал» и «трудно спечелване на обществена подкрепа».
Трансджендърните активисти знаят, че това, за което се застъпват е непопулярно и затова го прокарват покрай признаването на еднополовия брак.
Много феминистки, особено лесбийки, изразяват несъгласието си и с право. Жени, които отхвърлят предложението за достъпа на биологични мъже до техните бани, съблекални, убежища за жертви на сексуално насилие и затвори, с право считат, че е невъзможно да се прави разлика между мъже, които действително се идентифицират като жени и мъже, които се маскират като трансджендъри с цел да шпионират или дори изнасилват жени в пространства, сегрегирани на полова основа.
Истинските жертви на трансджендърния «култ»
Киркъп не набляга на някои моменти в наръчника, но в него също така се насърчават «полемиките относно човешките права», извъртайки фактите в своя полза и призовава активистите към кампания за промяна на обществената представа, асоциираща процеса на признаване на половата идентичност с медицинско лечение или диагностициране. С други думи, активистите искат мъжете, идентифициращи себе си като жени да получават юридическо признание без да се налага да се подлагат на хормонална терапия или осакатяване на гениталиите. Активистите се опитват не толкова да защитят хората от тези процедури, които обикновено са необратими, колкото да размият определенията. Те искат трансджендърната идентичност да бъде юридически призната, независимо от анатомията. Нещо, за което лесбийките и феминистките предупреждават. Изглежда, активистите смятат, че ако трансджендърната идентичност получи обществена подкрепа, то това ще намали опустошителните проценти на самоубийства сред хората, страдащи от полова дисфория. Но защитавайки юридическото признаване, без да се изискат никакви медицински промени, те отварят вратите за злоупотреби от провокатори като Джесика Янив, биологичен мъж, който се опита, макар и неуспешно, да използва законите за човешките права като инструмент за принуждаване на жени да извършат т. нар. бразилска процедура за обезкосмяване на гениталиите му.
Може би поради тези причини наръчникът насърчава активистите да «избягват чрезмерното отразяване и представяне на въпросите в медиите». «Още една техника за постигане на възможно най-добър ефект, е ограничаването на отразяването в пресата. Във Великобритания информацията за реформите за законното признаване на пола е интерпретирана погрешно от пресата и в резултат на това те срещат отпор.»
«На този фон мнозина считат, че публичната кампания е в ущърб на прогреса, тъй като по-голямата част от обществото не е запозната достатъчно с проблемите на трансджедърите и следователно това може да доведе до неправилно тълкуване.»
«В Ирландия активистите пряко лобираха отделни политици и се опитаха да сведат до минимум отразяването в пресата, за да се избегне този проблем.»
Киркъп отбелязва, че тази секретност е доста изобличаваща. «Всъщност докладът, който се състои от 65 страници, не съдържа много информация относно това хората да бъдат убеждавани в «добрите идеи».»
Наръчникът е за активисти, които вече са убедени в мисията. Но дори и така, това не пречи на Дентънс и Thomson Reuters да се ангажират поне частично с убеждаване на хората в достойнствата ѝ, а не да се опитват да натрапват трансджендърния активизъм на хора, които не са сигурни в тези достойнства.
Трагично е, че тези опити да се избягват политическите и културни дебати са основна черта на трансджендърния активизъм. Ендокринолози като д-р Майкъл Лейдлоу са свидетели на трансджендърното завладяване на лечебни заведения, което води до една ненормална ситуация, в която деца се тъпчат с хормони, пораждащи заболявания в иначе здравите им тела. Лечението на въпросното заболяване, hypogonadotropic hypogonadism (засяга нарушеното изпращане на сигнали от мозъка за правилното формиране на хормоните), практикувано от много ендокринолози, се замества от приемане на експериментални лекарства.
На този проблем се натъкнаха в случая със 7-годишното момче от Тексас -Джеймс Младши, чиято майка твърди, че е момиче.
Както се предупреждаваше в наръчника, широкото отразяване на случая засили аргументите против трансджендърните експерименти, тъй като бащата сигнализира, че майката ще подложи момчето на «лечение» с опасни лекарства и евентуално на осакатяване на гениталиите.
Държавите обмислят законодателство в защита на децата в подобни случаи и това усилие ще продължи и през следващата година.
Тайните стратегии в този наръчник са особено показателни. Ако американците искат да отстояват родителските права и защитата на децата, може би най-добрата стратегия е да се хвърля светлина върху трансджендърния активизъм без да се свързва с еднополовите бракове, а да се разглежда отделно, като нещо още по-пагубно.
Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”