В Комитета на ООН за правата на човека са шокирани от данните на Нова Зеландия, касаещи детската бедност, неприемливите жилищни условия, количеството затворници, нивото на насилие и тормоз.

Лора Уолтърс, 24 април 2018 г.

Главният комисар по правата на човека Дейвид Ръдърфорд казва, че Нова Зеландия има няколко области касаещи правата на човека, в които е необходимо да води по-интензивна политика.

Миналия месец в Женева Нова Зеландия беше официално посрещната в Комитета на ООН, отговорен за надзора върху спазваето на Международния пакт за икономически, социални и културни права (ICESCR). На срещата присъстваха Главният комисар по правата на човека Дейвид Ръдърфорд и главният юридически съветник Джанет Андерсън-Бидоа, а министърът на правосъдието Андрю Литъл обърна вниманието на комитета към действията на правителството относно политиките и законодателството, целящи достъп на кивитата (новозеландците) до равни икономически, социални и социално-културни права.

Въпреки тези политики, една част от статистиката за правата на човека в Нова Зеландия шокира комисията. Ръдърфорд заяви: «Имахме възможност да наблюдаваме скептичното отношение към някои от най-лошите стаистически данни. Проблеми като неравен достъп до здравни услуги или домашното насилие, са познати на много от нас в Нова Зеландия, но някои от членовете на комисията бяха шокирани.»

Бяха потресени от статистиката за бедността на децата, неприемливите жилищни условия, броя на лишените от свобода, насилието, тормоза.

Тази статистика изглежда не отговаря на статута ни на «развита държава», казва Ръдърфорд.

«Езикът, който използваха, за да охарактеризират доклада на Нова Зеландия беше «неочакван»», заяви Андрю Литъл.

Министърът на правосъдието Андрю Литъл казва, че Нова Зеландия има сериозни постижения в областта на правата на човека, но бихме могли да се справим и по-добре, когато става дума за намаляване на бедността на децата, безплатното образование, достъпните жилища и намаляване на броя на лишените от свобода.

«Несъмнено бях изненадан от начина, по който се изразяваха, защото след двата дни, в които се срещах с тях, общуването беше доста конструктивно и много полезно и към края осъзнах напълно колко значима и важна е тази комуникация и това беше изключително положително.»

Комитетът отбелязва значителни различия в стандарта на живот, образованието и здравеопазването по отношение на групи като маорите, островните жители, хора с увреждания и ЛГБТ общността.

«Склонността към преждевременна смърт при маорите и островитяните поради липса на превенция е по-голяма.»

«Освен това вероятността да получат достъп до грижи поради социално-икономически ограничения е по-малка.»

В същото време средната продължителност на живота при хората с интелектуални затруднения е с няколко десетилетия по-малка от тази на другите хора на същата възраст.

Комитетът набелязва три основни области, за които правителството трябваше да се отчете пред комисията след 18 месеца.

Това са жилищната стратегия, основана на човешките права, редуциране на домашното насилие и отмяна на ограниченията за изплащане на обезщетения.

Проблемите с жилищата, семейното насилие и ограниченията при изплащане на обезщетения, също така нивото на бедност, лишаването от свобода в Нова Зеландия са теми, които отскоро са на дневен ред в страната.

По-рано през тази година министър-председателят Джасинда Ардерн въведе първите стратегически цели в страната за намаляване на бедността при децата, за да бъде предотвратена веднъж завинаги. Тя постави три цели за следващите 10 години и изготви законопроект, определящ начините за измерване на детската бедност с цел намаляването ú.

Министър Литъл каза, че не е «особено притеснен» относно приоритетните области, в които трябва да се работи, тъй като правителството вече е взело мерки.

«Стъпките, които предприемаме, трябва да имат положително развитие», каза той.

Според доклада на Министерството на социалното развитие на домакинствата в Нова Зеландия през 2016 г. 140 000 деца, или 13 на 100, живеят с доход под 50 на 100 от средния, като тук не влизат разходите за жилището.

Междувременно министърът Келвин Дейвис, отговарящ за затворите и министър Литъл разговаряха за широко разпространени промени в системата на наказателното право и задачата да се намали броя на затворниците с 30 на сто през следващите 15 години. По думите на министър Келвин Дейвис темповете, с които се разрастват затворите в Нова Зеландия, са едни от най-бързите регистрирани някога. През 2016 г. броят на затворниците надхвърля за първи път 10 000 и оттогава продължава да нараства.

Според международната организация за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) Нова Зеландия има едни от най-лошите данни за домашно насилие. Полицията извършва над 100 000 посещения годишно по сигнали за домашно насилие.

В края на миналата година правителството и опозицията бяха на различни мнения по отношение на ограниченията за изплащане на обезщетения. Новото правителство искаше да бъдат отменени ограниченията за изплащане на обезщетение на едноличен бенефициент, който не посочва другия родител, а докладът на министерството на социалното развитие от 2016 г. беше неубедителен. В него се казваше: «Нямаме достатъчно основания да считаме, че ограничаването на обезщетенията ще в полза на целите на политиката.»

Комисията за правата на човека също направи предложение в Комитета, като призова Нова Зеландия да поеме по-активен законодателен, политически и практически ангажимент за изпълнение на задълженията си по Международния пакт за икономически, социални и културни права (ICESCR).

Източник: https://www.stuff.co.nz/national/politics/103333083/geneva-human-rights-committee-shocked-at-nzs-human-rights-report-card

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Вашият коментар