Jon Socrates, 30 септември 2015 г.

     За няколко десетилетия прогресистите успяха да нормализират хомосексуалността в масовата култура и в крайна сметка да узаконят хомосексуалните отношения. Само за няколко години те постигнаха голям напредък в усилията си за нормализиране на трансджендърството в масовата култура и в момента го легитимират пред закона.

Много непрогресисти са загрижени, че тези законови промени са не толкова, за да гарантират свободите на гейовете и транссексуалните, колкото за налагане на мирогледа на прогресистите и за наказване на несъгласието. Съществува обаче и нарастваща загриженост, че следващата граница на законово налагания морален релативизъм е педофилията.

     Прогресистите, разбира се, се присмиват на подобни представи. За тях тези опасения са само прикритие, което религиозните фанатици, които мразят гейовете и транссексуалните, искат да използват, за да отменят целия „напредък“, който е постигнат. И въпреки това, последните няколко години дадоха да се разбере, че хлъзгавият наклон е истински и ние непрекъснато се плъзгаме надолу.

     Независимо дали съвременните прогресисти искат да го признаят или не, в момента те полагат основите за бъдещото легализиране на педофилията. Този напълно невъзможен, морално отвратителен, катаклизъм, който никога няма да се случи в моралния и правен пейзаж на нашето общество, всъщност изобщо не е невъзможен. Делят ни само три малки стъпки.

Първа стъпка: Да се узакони правото на „транссексуалните“ деца на достъп до хормонална терапия

     В момента тази стъпка е в ход. Прогресистите вече се застъпват за малките „транссексуали“ да получават хормонална терапия, за да забавят естествените промени по време на  пубертета и след това да им помогнат да се доближат повече до техния „истински“ пол. Малките деца вече получават подобни лечения. Сега Орегон използва средствата на Medicaid, за да плаща за потискащи пубертета хормони. Дори шепа други щати изискват частните застрахователи да плащат за „транссексуални грижи“, що се отнася до децата.

     Разбира се, голяма част от застъпничеството за деца, получаващи хормонална терапия, все още се случва след много разговори за съгласието на родителите, за семействата, които се събират, за да решат кой е наистина най-добрият начин на действие. Но това е само временно. Членовете на лобито на транссексуалните вече се оплакват, че много родители не са съгласни с хормонална терапия за децата си. Други в лобито на транссексуалните спорят за медицинската необходимост от хормонална терапия, потискаща пубертета, за да убедят частните застрахователи да я платят.

     След като хормоналната терапия, потискаща пубертета, се счита за медицински необходима, съгласието на родителите става без значение. Децата, които решат, че искат подобно лечение, ще се разглеждат по същия начин като децата, които се нуждаят от инсулин или кръвопреливане. Не само социалните грижи и частните застрахователи ще плащат за това, но родителите, които отказват на децата си това лечение, ще бъдат принудени да се съгласят. Това ще установи получаването на хормонална терапия като законно право на детето.

Втора стъпка: Дестигматизиране на педофилията първо като психическо разстройство, а след това като сексуална ориентация

     Тази стъпка също е в ход. Защитата на SJW на изповядалия се педофил Сара (Nicolas) Nyberg наскоро стана предмет в „Завръщане на кралете“  от писателя Робърт Конуей, а симпатиите на Salon към изповядалия се педофил Тод Никърсън бяха описани от Мило Янопулос. Прогресистите, както Янопулос посочва, имат история, защитаваща педофилията и оспорват твърденията, че тя причинява вреда на децата.

     Понятията „психическо разстройство“ и „сексуална ориентация“ са заредени с положителното отношение  на прогресивизма към жертвата и сексуалното отклонение. Тези термини обаче, в най-главната си дефиниция, се отнасят за педофилията. В края на краищата, педофилът има разстройство и нездрав ум, а сексуалните му импулси имат ясно идентифицирана цел, към която са ориентирани. Проблемът не е в разбирането на педофилията като психическо разстройство или сексуална ориентация сама по себе си, а в нравствения релативизъм, прогресиращ върху лудостта и извращението.

    Без съмнение има много непрогресивни, които могат да съжалят някого с педофилно разстройство или ориентация, по същия начин, по който биха могли да съжалят дори бясно куче, както те самите заявяват. За прогресистите, обаче, психичните разстройства и сексуалната ориентация трябва не само да бъдат идентифицирани и категоризирани, но и да бъдат дестигматизирани. Този процес вече започва с призиви за съчувствие и с няколко нашумели истории и скоро те ще настояват за откровено снизхождение към педофилните фантазии и желания.

Трета стъпка: Разширяване законните права на децата върху тяхната сексуалност, за да позволят педофилски връзки

     Последната стъпка е просто комбинация от първите две. В края на краищата дете, което решава да получи хормонална терапия, е дете, което взема сексуални решения за своето тяло. Ако децата имат законно право да вземат сексуални решения относно телата си и ако педофилските желания са дестигматизирани, тогава прогресистите ще започнат да се застъпват за легитимизиране на педофилните отношения както в културата, така и пред закона.

     Без съмнение много прогресисти днес намират педофилията за нежелана като цел или резултат. В близко бъдеще обаче педофилията може да бъде в състояние да възникне като кулминацията на всички прогресивни идеи, политики и реторика, дошли преди нея. Прогресистите ще започнат да свързват педофилията с идеи и реторика за потиснатите деца. Те ще го свържат със сексуалното освобождение. Те ще го свържат с личностното развитие. Те ще го свържат с щастието.

     Прогресистите в медиите ще се опитат да го нормализират чрез телевизията, може би с постановка от Древна Гърция, която представя „здрави“ педофилски отношения. И когато непрогресистите декларират подобна пропаганда, прогресистите ще я защитят, свързвайки я с мултикултурализма. Както в случая с гейовете и транссексуалните, прогресистите ще твърдят, че психологическите проблеми, свързани с педофилията, не се дължат на това, че е нездравословно, грешно или неестествено, а само поради закрепената към него социална стигма.

Възможно, но не неизбежно

     Противно на това, в което много хора биха искали да вярват днес, легалната педофилия е възможна. Предишните цивилизации са съществували с легализирана педофилия, поне за известно време. И в контекста на нашата собствена цивилизация видяхме как прогресивизмът подкопава толкова много неща, които някога са били свещени, като семейство, брак, религия и национална гордост. Просто е желателно да мислим и вярваме, че все още една част от невинността на децата е неуязвима, за да унищожи прогресивизма.

     Добрата новина е, че узаконената педофилия не е неизбежна. И трите стъпки са необходими, за да се случи, което означава, че неуспехът на която и да е стъпка би предотвратил процеса. Освен това феминистките имат дълбока омраза към пряката мъжка сексуалност. Много феминистки биха били ок с гей и женски педофили, повечето от тях обаче биха се разграничили от педофилски отношения между мъж и малко момиче.

    Може би феминистката омраза и крещене срещу патриархата в крайна сметка би помогнало мъничко на света, но е трудно да се каже. В края на краищата, феминистките и прогресистите, като цяло, яростно защитават самите себе си и така могат да дадат безплатен пропуск на всеки прям мъжки педофил, който се държи женствено и казва всичко, което трябва за овластяването на жените, демонтирането на патриархата и т.н.

     Състезанието е между силите на създаване и унищожение. През последните няколко години виждаме как разрушителният импулс на прогресивизма само се засилва на фона на геополитическата нестабилност и вътрешния разпад; дори когато храмът на нашата нация започва да гори, прогресивните окултисти на смъртта се стремят да съборят последния от стълбовете си и да го сринат върху главата ни.

     И все пак, все повече хора се събуждат пред лъжите и нарушените обещания за прогресивизъм. Те наблюдават света около себе си и започват да проглеждат през всички глупости. Казаха им, че наближаваме върха на напредъка, но все повече доближаваме до края на пропастта.

     Дали прогресистите ще успеят да завлекат нашето общество до нови пропасти, все още не е известно.  Ще разберем по-рано, отколкото може би си мислите.

Източник: www.returnofkings.com/71576/were-only-three-small-steps-away-from-legalized-pedophilia

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”