1 март 2018 г.
Идеята, че децата имат вродена „джендърна идентичност“, която може да се различава от техния пол, е насърчавана в световен мащаб от влиятелни насилници над деца, които са работили с деца. В тази статия Карис Моузли (Carys Moseley) проследява влиянието на Питър Нюъл (Peter Newell), известният британски активист за правата на децата, който от миналия месец е в затвора за изнасилване на момче. Нюъл представя идеята, че „джендърната идентичност“ на децата трябва да бъде защитена със закон в „Наръчника за изпълнение“ на УНИЦЕФ за Конвенцията на ООН по правата на детето – документ, тясно свързан с принципите от Джокякарта (Yogyakarta), изготвен от LGBT активисти за разпространение на LGBT привилегии по целия свят.
Преди месец (Февруари 2018) Питър Нюъл, най-изявения противник срещу родителското физическо наказание с цел възпитаването на деца във Великобритания, беше признат за виновен и поставен в затвор за шест години за историческо изнасилване на 13-годишно момче. Нюъл беше основен международен „борец за правата на децата“ с една цел – да направи физическото наказание незаконно по целия свят и по този начин да създаде ситуация, в която родителите могат да бъдат криминализирани и дори да започнат да губят попечителството над своите деца. Това се оказва изключително важно за нормализирането на трансджендърната идентичност при децата.
Наръчникът за правата на децата на УНИЦЕФ включва термина „джендърна идентичност“
Питър Нюъл е написал и трите издания на Наръчника за изпълнение на УНИЦЕФ за Конвенцията на ООН по правата на детето (UNCRC). UNCRC е договор на ООН, публикуван през 1989 г. и споменава пола на детето като основна характеристика, която трябва да се спазва. Въпреки това третото издание на наръчника, публикувано през 2007 г., почти не се отнася до пола на детето. Вместо това отново се интерпретира член 8 от UNCRC, за да се изяви, че джендърната идентичност е част от детската идентичност, подобно на национална или етническа идентичност, която трябва да бъде призната като въпрос на правата на човека. Това е начин да се каже, че децата се раждат транссексуални – нещо, зад което няма обективни доказателства, и в което повечето членове на обществото не вярват.
Списъкът с рецензенти на черновите на Наръчника показва, че един от тях е Витит Мунтърбхорн (Vitit Muntarbhorn), който през ноември 2016 г. е номиниран за първият цар на ООН за правата на ЛГБТ. Muntarbhorn е единственият отбелязан рецензент, който има професионален интерес по въпроси, отнасящи се до ЛГБТ. Vitit Muntarbhorn е бил съпредседател на срещата на международните експерти в областта на правата на човека (юристи и академици, които са и ЛГБТ активисти). Тогава, през ноември 2006 г., се изготвят и подписват принципите на Джокякарта (Yogyakarta) за сексуалната ориентация и джендърната идентичност.
Принципите на Джокякарта (Yogyakarta) налагат „джендърната идентичност“ на децата
Целта на принципите на Джокякарта е да се разпространяват ЛГБТ привилегии по целия свят, като се работи чрез договори на ООН за правата на човека и други международни организации. Подписващите страни изискват държавите-членки да приемат закони и политики, включващи сексуалната ориентация и джендърна идентичност като неизменни характеристики на идентичността на хората и следователно достойни за защита. Тъй като „Комитетът на ООН за правата на детето“ работи с „Конвенцията на ООН за правата на детето“, е неизбежно подписалите страни да поискат от него да бъде използвана концепцията за „джендърна идентичност“.
Въпреки това, поради факта, че принципите на Джокякарта са само набор от идеи, разпространени от активисти, те нямат правна основа и като такива биха могли да бъдат отхвърлени от Комитета, както и от Питър Нюъл в качеството му на автор на Наръчника.
Принципите на Джокякарта определят „джендърната идентичност“, като: „Джендърна идентичност се разбира като дълбоко усетено вътрешно и индивидуално преживяване на пола, което може или не може да съответства на пола, заложен при раждането, включително личното усещане на тялото (което може да включва, ако са свободно избрани, промяна на физиологически външен вид или функция на тялото чрез медицински, хирургически или други средства) и други експресии на пол, включително начин на обличане, начин на говорене и маниери.“
Не се дава долна възрастова граница за лицата, избрали да се идентифицират като членове на противоположния пол.
„Джендърната идентичност“ подкопава ратификацията на „Конвенцията за правата на децата на ООН“
Всичко това е от значение, защото Великобритания е подписала UNCRC, тъй като това е договор на ООН. Въпреки че не е правно обвързващ, наръчникът е написан, за да повлияе на това как държавите тълкуват и прилагат „Конвенцията на ООН за правата на човека“. Въпреки това твърдението, че „джендърна идентичност“ е присъща характеристика на децата, подкопава значението на Конвенцията по два начина.
- Първо – дете, за което се счита, че има „джендърна идентичност“, различна от тази на биологичния му пол, няма да бъде третирано от закона като представител на биологичния си пол, защото „джендърната идентичност“ противоречи на пола.
- Второ – Наръчникът представя „половата идентичност“ като онези аспекти на идентичност, изброени в член 8 от Конвенцията, сред които националната идентичност и етническата идентичност. Истинската цел на това е очевидна – да се твърди, че „джендърната идентичност“ е като етноса или расата, и следователно всяко противопоставяне по признак на „джендърна идентичност“ да изглежда толкова лошо, колкото расизма.
Как ООН налага „транссексуална идентичност“ в училищата във Великобритания?
На 20 октомври 2008 г. (CRC / C / GBR / CO / 4) Комитетът на ООН за правата на детето приветства законопроекта за равенството в Обединеното кралство като законодателство, защитаващо децата от ЛГБТ дискриминация. Не случайно един от членовете на Комитета е била Невена Вучкович-Сахович (Nevena Vuckovic-Sahovic), друга представителка, подписала принципите на Джокякарта.
Намирането на точния момент за тази декларация е от решаващо значение. Още през юли 2008 г. правителството на Великобритания отговори на обществената реакция, породена от консултациите им по законопроекта за равенство (който по-късно стана Закон за равенството 2010 г.), като заяви, че няма да въведе законодателство срещу дискриминацията въз основа на смяната на пола („джендърно преназначаване“) в училищата. Всичко това до момента, когато първата чернова на законопроекта бива внесена в Парламента през 2009 г., като този въпрос вече е включен за разглеждане в раздел 284. Единствената възможна причина е, че правителството е решило да спази исканията на Комитета на ООН за защита на „транссексуалните деца“.
Активистите за права на транссексуалните винаги са искали „джендър идентичност“ за децата
Друг виден представител, подписал принципите на Джокякарта, е Стивън Уитъл (Stephen Whittle), транссексуален, променил пола си от жена на мъж, който е професор по право на равенството в Манчестърския университет в Метрополитън. Уитъл е мозъкът, който стои зад законодателството за транссексуални права във Великобритания, като преди това е основал множество групи за права на транссексуални лица между 70-те и 90-те години на миналия век, включително Press For Change, Gender Trust и FTM Network.
Уитъл непрекъснато настоява в законодателството на Великобритания да бъде въведена „джендър идентичност“ като категория за недискриминация и поиска различен термин за „смяна на пола“, който да обхване младежите под 18 години. Това се случва, когато той говори пред комисията по законопроекта за равенство в парламента през 2009 г. Също така трансджендърната кампания GIRES (която беше сформирана от десет активисти от Press For Change) поиска „разликата между половете“ да замени „смяната на пола“ като термин за деца и училища. Това на практика е същото като призоваването за „джендърна идентичност“ и по подобен начин се налага предположението, че хората са „родени такива“.
Впоследствие в обяснителните бележки към Закона за равенството от 2010 г. става ясно, че законът забранява дискриминацията (но не и тормоза) въз основа на смяната на пола в училищата във Великобритания.
Проблемът тук е очевиден. Раздел 1, параграф 1 от Закона за признаване на пол от 2004 г. предвижда, че хората трябва да са на възраст 18 или повече години, за да получат признаване на пола, което от своя страна изисква зряло, обмислено и сериозно намерение на едно лице, за да се подложи на промяна на пола.
Концепцията за „джендърна идентичност“ се корени в сексуалното насилие над деца
Успехът на педофил като Питър Нюъл във вмъкването на „джендърна идентичност“ в дискурса за правата на децата на ниво ООН не трябва да е изненадващ. Това е така, защото терминът „джендърна идентичност“ заедно с „ролята на пола“ е въведен през 50-те години на миналия век от Джон Мъни, американски педиатър, който го използва за оправдаване на смяната на пола при деца и който провежда сексуални експерименти върху деца. Най-скандалното от тях е убеждаването на родителите на Дейвид Реймер, момче, при което са настъпили усложнения при обрязване, да бъде възпитано като момиче. Мъни е настоявал, че това ранно „преминаване“ ще означава, че детето ще развие „женска“ полова идентичност и че „джендърната идентичност“ е изцяло резултат от социализацията.
Въпреки това, Джон Мъни е бил сексуален либертарианец, който мрази традиционния християнски сексуален морал, в който той израства. Например той принуждава Дейвид и брат му да играят заедно сексуални игри като деца. Американският журналист Джон Колапинто документира как през април 1980 г. Мъни разисква пред списание „Тайм“, че „сексуалното преживяване, в детска възраст, с партньор – роднина или по-възрастен човек, не е задължително да влияе неблагоприятно върху детето“.
Подобно на много други в света на транссексуализма, Мъни поддържа добри взаимоотношения с учени-мъже, които се застъпват за педофилията и които имат свои собствени списания, за да създадат авторитет и да потърсят уважение. Те умишлено написват предговор към книга през 1987 г. на холандския защитник на педофилията Тео Сандфорд (Theo Sandford), озаглавен „Момчета и техните контакти с мъже“.
Тъжното е, че активистите за права на транссексуални лица, които са се самопровъзгласили за експерти по джендърна дисфория, са абсолютно убедени, че правят най-доброто за децата, като се опитват да превърнат „джендърната идентичност“ в закон, който се отнася до децата. По този начин те несъзнателно си играят с едно толкова голямо зло.
Ефектът от „джендърна идентичност“ на децата върху правителствената политика
Шотландското правителство се позовава на консултациите си относно преразглеждането на Закона за признаване на пола на факта, че „Наръчникът“ отново интерпретира член 8 от UNCRC, за да включи термина „джендър идентичност“, използвайки това, за да оправдае призива за признаване на джендър за деца и младежи под 16 години в Шотландия. (Вижте частичната оценка на правата на детето и благополучието в приложение М.) В нашия отговор на консултациите категорично се противопоставяме на това, призовавайки шотландското правителство да пренебрегне „Наръчника“, тъй като той подкопава ясното формулиране на самата конвенция.
Въпросът сега е дали правителството на Великобритания възнамерява да използва „Наръчника“ за същите цели в останалата част на територията си. Миналия ноември те
отложиха консултациите си относно преразглеждането на Закона за признаване на пола заради протести от организации на гражданското общество, подобни на нашата.
Време е да се премахне „джендърната идентичност“ на децата от закона и публичната политика
Това, че двама мъже, които са насилници на деца и които стоят зад концепцията „джендър идентичност“ като присъщ аспект на детската идентичност, който трябва да бъде защитен като въпрос на правата на човека, трябва да бъде достатъчно основание за безпокойство. Тази концепция за „джендър идентичност“ е фундаментално корумпирана в основата си и непоправимо покварена. Време е да се отървем от всички публични политики и всички „меки закони“ в Обединеното кралство и по света. Правителството на Великобритания би могло да започне с отмяна на всички планове, които евентуално биха могли да доведат до понижаване на възрастта за признаване на пол под 18 години и фиксиране на възрастта за смяна на пол на 18 години.
Бел. ред.: Понятието „джендър идентичност“, „джендърна идентичност“ не е преведено по друг начин, за да се разграничи добре от „пол” – единствено означаващ за нас „биологичен пол”.
Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”