От Джон Лауланд, 25 февруари 2020 г.
Изследване на Европейския център за право и правосъдие в Страсбург разкри няколко конфликта на интереси между съдиите в Европейския съд по правата на човека и НПО, финансирани от Джордж Сорос.
Европейският център за право и правосъдие е неправителствена организация, която често се явява пред съда, за да провежда кампании по социални, семейни и религиозни въпроси. Горд съм, че съм посочен като научен сътрудник в ECLJ, но в действителност написах само една статия за уебсайта на центъра и не получавам заплата от него. Нямах роля при писането на доклада .
Проучването установява, че от 100-те съдии, които са служили на скамейката на Европейския съд по правата на човека в периода 2009-2019 г., почти една четвърт (22) имат силни връзки с фондацията на Джордж Сорос „Отворено общество“ или с НПО като Amnesty International и други, които се финансират от нея. Хюман Райтс Уоч, например, са получили 100 милиона долара от Фондация „Отворено общество“ от 2010 г. до сега.
Някои от неправителствените организации получават толкова голяма част от бюджета си от Сорос, че са в действителност изцяло дъщерни дружества на неговата фондация.
Връзките между съдиите и НПО са съществени. Те включват:
работа в продължение на години като членове на управителния съвет или изпълнителния съвет на тези НПО;
да има преподавателски длъжности в институти, финансирани от тях;
да е директор на програми на Фондация „Отворено общество“ или свързани с него НПО;
и предприемане на други форми на платена работа за тях.
Пълният списък на тези връзки може да бъде намерен на страници седем и осем от доклада .
Добър пример е този на българина Йонко Грозев, който като лидер на Инициативата за правосъдие „Отворено общество“ защити делото Pussy Riot срещу Русия през 2018 г., преди да бъде избран за съдия от съда малко след това.
Изследването не включва по-малко формални форми на сътрудничество с НПО, като например случайна работа за тях (вж. Бележка 15 от доклада). Това означава, че връзките са дори по-големи от тези, конкретно разгледани в изследването.
Докладът обхваща и други служители по правата на човека, като комисарят по правата на човека в Съвета на Европа от 2012-2018 г. (Nils Muiznieks), който не е съдия, но от години е активист на заплата на фондация „Отворено общество“ в Латвия и който е използвал официалната си позиция, за да провежда кампания срещу така нареченото „антисороско” законодателство в Унгария.
Тези НПО са изключително активни в ЕСПЧ. Хелзинкската фондация за правата на човека в Полша подаде 16 молби и защити 32 дела само през 2017 г. Много често ролята на НПО не фигурира в архивите на съда, а вместо това трябва да бъде открита от собствените доклади на НПО. Например, дело може да бъде защитавано от адвокати от една НПО с молби, изслушани от други НПО като трети страни, въпреки че другите организации всъщност се финансират от същия източник като заявителя, обикновено Сорос.
Няма да има нищо лошо, ако съдиите са упражнили заплатена дейност за НПО преди да станат съдия, ако същите тези организации сами не са били активни като страни, които водят дела в ЕСПЧ, или като самите кандидати, като адвокати на кандидатите, или като трети страни дават уж експертни доказателства (но в действителност лобират за кауза) и ако тези съдии не са чували тези дела.
Всъщност най-лошото заключение на доклада е, че в 88 дела съдиите са седнали на скамейката, решавайки дела, заведени в съда от НПО, по които преди са работили, без да декларират конфликт на интереси и без да се оттеглят от разглеждането на делата (виж страница 15 от доклад и приложения 1 и 2.) В едно дело, постановено през 2018 г., 10 от 14-те НПО, които са завели делото, са финансирани от Фондация „Отворено общество“, докато шестима от 17-те съдии, които са слушали делото, са имали връзки към същата група, финансирана от Сорос.
Отказът на съдиите да се оттеглят е отвратителен професионален провал, който показва, че върховният европейски орган по правата на човека всъщност не е независим, а е част от истинската „индустрия за правата на човека“ – пирамида на парите и тясна мрежа от професионални взаимоотношения, на върха, на който седи Джордж Сорос с милиардите си. Предполага се, че НПО представляват „гражданско общество”, независимо от държавите; в действителност много голям брой от тях са творения на актьори без демократична легитимност, като Фондация „Отворено общество“.
Фактът, че тази корумпирана система е била в състояние да процъфтява, има няколко причини. Първият е, че Сорос и НПО, които финансира, доминират в индустрията за правата на човека на Балканите и в балтийските държави. Неговите милиони наводняват тези малки, бедни страни (той е похарчил 131 милиона долара в Албания например от 1992 г.), а те от своя страна назначават съдии в ЕСПЧ, които определят правилата по въпросите за правата на човека за 47-те държави-членки на Съвета на Европа. Всъщност докладът установява, че общите разходи на Фондация „Отворено общество“ в Европа, 90 милиона долара годишно, всъщност надвишават годишния бюджет на Европейския съд по правата на човека (70 милиона долара).
Второ, новите процедури, въведени през 2012 г., конкретно предвиждат НПО да участват в процедурата за подбор на съдии в ЕСПЧ. Тези НПО могат да предлагат кандидати и те могат да лобират за техния избор. Те са правили това много пъти, както показва докладът. В случая с Албания през 2018 г., например, двама от тримата кандидати бяха ръководители на Фондация „Отворено общество“; един от тях беше избран.
И накрая, няма изискване хората, назначени да бъдат съдии в ЕСПЧ, да имат изобщо съдебен опит. Около 51 от 100-те съдии, които са седели на скамейката на ЕСПЧ от 2009 г., никога досега не са били съдии или магистрати. Вместо това, те често бяха правозащитници, работещи за Сорос или за някоя от неговите организации от предните линии.
Това е структурна слабост, която засяга и международните трибунали за военни престъпления. Както показах в книгата си „Travesty“, това означава, че хората, които могат да имат съдебна власт, всъщност не са обучени съдии или магистрати или дори непременно адвокати, а вместо това политически активисти. В някои много възмутителни случаи хората стават съдии на пейките на тези трибунали, без дори да имат юридическа степен.
Резултатът е, че съдиите, които седят в тези органи, всъщност не се държат така, както трябва. Ролята на съдията е да каже какъв е законът, а не да казва какъв той или тя смята, че законът трябва да бъде. За съжаление точно това правят съдиите в ЕСПЧ и в новите международни трибунали. През 1978 г. ЕСПЧ провъзгласява, че Конвенцията е „жив инструмент, който трябва да се тълкува в светлината на съвременните условия“ и затова неговите съдии имат право да четат нови неща в Конвенцията, вместо да се съгласят да бъдат обвързани от нея. Такъв съдебен активизъм е пародия на върховенството на закона.
Това е пародия, защото областите, в които съдиите на ЕСПЧ упражняват своята съдебна активност, са именно най-чувствителните политически въпроси, които трябва правилно да се решават от политиците в избраните парламенти или чрез референдуми, а не от елитна каста от неотчитани никъде активисти. Тези области включват свобода на изразяване, убежище, права на ЛГБТ, условия на задържане, права на малцинствата и т.н. Използвайки свободата си да съставят закона, съдиите на ЕСПЧ в продължение на десетилетия прилагат нова визия за човека, която е противоположна на първоначалното намерение на Конвенцията, което е било да защити човешките същества и техните семейства от злоупотребяваща държавна власт. Сега ЕСПЧ прекарва по-голямата част от времето си, изисквайки повече държавна власт за тази или онази модна кауза.
Джордж Сорос отдавна е атакуван заради прекомерната политическа сила, която купува с огромното си богатство, особено в посткомунистическата Източна Европа. Този доклад на Европейския център за право и правосъдие обаче е един от първите поводи, при които корупционният ефект на тази власт е бил съвестно идентифициран и документиран по отношение на върховния орган, натоварен да защитава правата на човека в Европа. Към днешна дата ЕСПЧ не е отрекъл нито един от изложените в доклада факти и доколкото тези факти не могат да бъдат отречени, тъй като произхождат от самия ЕКПЧ, неговата достоверност като независим съдебен орган сега е в развалини.
Джон Лафланд, който има докторска степен по философия от Оксфордския университет и преподава в университети в Париж и Рим, е историк и специалист по международни въпроси.
Източник: https://www.rt.com/op-ed/481651-george-soros-european-court-judges/
Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”