„Закрилата на децата“ се базира на фалшиви принципи. В нейната основа е заложено убеждението, че връзката с биологичните родители не е от особено значение за децата, докато материалните условия, в които детето живее, са много важни, тъй като те стимулират неговото развитие; че родителите по презумпция са най-опасните врагове на децата си; че поставянето под грижите на държавата е за доброто на децата.
21.02.2019, Marianne Halsev Skanland
Хората, работещи в Барневерн (в буквален превод това означава Агенция за закрила на децата), по принцип са твърдо против някой да става свидетел на това как се отнасят към родителите и децата.
Изгонването на полския консул Славомир Ковалски от Норвегия подчертава съществените особености за практическата работа на норвежката система за закрила на децата.
Министерството на Външните Работи на Норвегия твърди, че консулът е отправил заплахи и до известна степен е бил направо жесток към държавните служители. Обаче жителите на Полша трябва да знаят, че източникът на тези обвинения са служителите на Барневерн. Нищо, нито във видеозаписите от Хамар, нито в другите материали, по никакъв начин не потвърждава обвиненията срещу консула д-р Ковалски.
Подобни обвинения са често формулирани от служителите на Барневерн към родителите. В някои случаи последните са действали разумно и са записвали всичко, което се е случвало. Именно благодарение на това родителите са можели да докажат, че не са проявили дори наченки на нервност, а всъщност хората, които са отправяли заплахите, са служителите на Барневерн.
Хората, работещи в норвежката Агенция за закрила на детето, по принцип са твърдо против някой да става свидетел на това как те се отнасят към родителите и децата. Странични лица са карани да напускат, този тип ситуации се използват срещу родителите, ако решат да дадат гласност на случая. Съдилищата повтарят доводите на Барневерн, че оповестяването на случая вреди на добруването на детето. В действителност обаче в повечето случаи това, което е добре за детето е, ако родителите могат публично да покажат, че го обичат и правят всичко по силите си, за да му върнат свободата и то да се завърне у дома, пък това, което е лошо за него идва от Барневерн.
НАУКА ЗА НАЙ-МАЛКИТЕ
От около 1994 год. следя случаите, касаещи закрила на децата, особено в скандинавските страни. В много от тях бях пряко замесена. Запознах се също и с литературата, използвана за учебници, както за студентите, следващи в области, свързани със закрила на децата (в Норвегия има специализирани социални работници, които се занимават само със закрила на децата), така и за студентите по право – доколкото юридическото следване е свързано с правната ситуация за най-младите. Работих и като експерт в съда. В резултат на това стигнах до следното заключение:
„Закрилата на децата“, включена в програми за професионално обучение, както и в норвежките университети, се базира на фалшиви принципи. В нейната основа е заложено убеждението, че връзката с биологичните родители не е от особено значение за децата, докато материалните условия, в които детето живее, са много важни, тъй като те стимулират неговото развитие; че родителите по презумпция са най-опасните врагове на децата си; че поставяне под грижите на държавата е за доброто на децата. Ето затова обществото не може да бъде удовлетворено от твърденията на Барневерн, че децата са вземани от биологичните им родители само в много крайни случаи.
Подобни твърдения не са верни. В момента интензивно се разпространява пропаганда, според която случаите, свързани със закрила на децата, които се разглеждат, са срещу родители, които извършват насилие или се възползват от децата си. Доста чужденци приемат тази пропаганда за обективна информация. Обаче статистиките от най-надеждните източници, като например норвежката статистическа служба (на норвежки е наричана накратко SSB – Statistic sentralbyra), показват, че физическото насилие при отнетите деца е от 2 до 3%, а кръвосмешението и други форми на сексуално малтретиране на деца е под 1%, обстоятелства, които оправдават предприемането на действия от Барневерн. Все пак най-честото обвинение е неясното твърдение за „недостатъчен родителски капацитет“, обяснен с псевдопсихологически теории, които имат за цел да обяснят на какво се предполага, че се основава „недостатъчният родителски капацитет“ или дори с далечни прогнози, че дефицитът на родителския капацитет може да се появи в бъдеще.
Горните вярвания се основават на погрешна идеология, която от своя страна се основава на хипотези на спекулативната клинична психология, която се разпространява доста бързо в много страни. В тази връзка истинската закрила за децата е застрашена и в страни, различни от Норвегия. Норвегия обаче допринася за нейното развитие чрез трансфери на големи суми, спечелени от петрол в Северно море, основно към страни от Източна Европа, за да им „помогне“ в изграждането на система за закрила на децата, подобна на норвежката. Това също се подпомага от установяване на сътрудничество със служители от норвежката закрила за децата в областта на водената политика, насочена към семействата.
ОПАСНИ РАЗПОРЕДБИ
Не само практическата работа на Барневерн,
но и свързаното с тях законодателство остава незадоволително, а и само се
влошава през последните 30 години. Чрез
няколко изменения и законодателни промени правото на родителите да защитават
децата си и да вземат решения, свързани с тях, лека-полека бяха ограничени. Предполага се, че персоналът в детските
градини, училищата и лечебните заведения има високи компетенции относно индивидуалната
оценка, която е в основата на „най-добрия интерес на детето“ и е длъжен да
докладва на Барневерн всички свои „притеснения“. Обаче реални методи на
наблюдение и оценка практически не съществуват.
Норвежката система за обществена
грижа за децата е несъмнено доходоносна индустрия, която общо взето носи
ползи на нейните участници, които работят за възнаграждение и по-рядко на
децата. Резултатите, които настъпват от прилагането на този вид идеология, са
видими в статистиките. Хората, които са израснали, макар и частично
под грижите на Барневерн, се справят значително по-лошо от своите връстници –
дори от тези ,които са расли в много трудни социални, икономически и лични
условия, но със собствените си родители. Любовта между детето и неговите собствени родители е уникална и по-ценна
от всеки неин заместител.
За полските семейства, живеещи в Норвегия,
присъствието на консула Ковалски – човек с високо етично съзнание, предлагащ
помощ в трагична ситуация и опасност, заради намесата на Барневерн – наистина
беше прекрасна благословия. За норвежкото общество принуждаването на д-р
Ковалски да напусне страната, означава, че то губи характеризиращите го
проницателност и смелост.
За автора: Авторката е работила като
професор по лингвистика в университета в Берген, в момента е пенсионерка. Била
е член на Научния консултативен съвет към Stiftelsen för rättspsykologi (Фондация
за Съдебна Психология) в Стокхолм.
Явявала се е като експерт в делата, свързани със защита на децата, пред
норвежките районни дирекции за социални грижи и пред съдилищата.
автор: Marianne Halsev Skanland
Превод: Магдалена Матанова
Екип Национална група „Не на стратегията за детето 2019-2030!“
Линк към оригиналната статия: https://www.rp.pl/Rodzina/302219892-Jak-Urzedu-Ochrony-Dzieci-w-Norwegii-dba-o-dobro-dzieci.html
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на Национална група „Не на стратегията за детето 2019-2030!”