Джошуа Филип, The Epoch Times

15.03-2018

В глобален план осиновяването е голям бизнес, слабо регламентиран и изпълнен със стимули за печалба, което го прави привлекателен за похитители, трафиканти на хора и педофили. 

Въпреки регламентите относно международните осиновявания и забраната им в някои държави, проблемите не спират.

Отвличанията продължават да подхранват търговията, а агенциите по осиновяванията продължават да заобикалят законите.

Ед Оперман, частен следовател и водещ на радио предаването « Докладът на Оперман» казва: «Това, на което се натъкнах, беше ужасяващо».

Оперман разследва случаи на родители, които се опитват да открият физическите си деца и такива с деца, които търсят истинските си родители. 

«В някои страни нищо не се проверява, от бизнеса с осиновяванията се правят пари». – казва той.

Можете да отидете в Тайланд или в страни от Африка и просто да си вземете дете без никакви документи и да се върнете в Америка. Дори в Русия, където са предприети мерки за борба с този бизнес, бюрокрацията е минимална. Тя включва анкета, проверка на миналото на осиновителите и  период на изчакване. 

През месец юли, 2014 в Америка влиза в сила нов закон, който изисква федерална проверка и акредитация на всички агенции по осиновяванията в САЩ.  

Законът за акредитация на международните осиновявания от 2012 беше приет на базата на широко разпространената информация, че се продават деца на чужди домове за сираци , понякога със съдейсвието на легитимни на пръв поглед хуманитарни организации.

Гватемала забранява международните осиновявания през 2007 след като се установява, че на всеки сто деца, родени в страната,  едно е било осиновено в чужбина. През 2011 г. разследващата журналистка Ерин Сигал Макинтайър получава информация от американското посолство в Гватемала, че децата са били отвлечани чрез индустрията за трафик на деца, а майките, които са се опитвали да намерят децата си, са заплашвани със смърт.

Гватемала спира бизнеса с осиновявания и приема международните стандарти за чуждестранни осиновявания съгласно Хагската конвенция за отвличанията, след което пазарът се мести на друго място, а местните престъпници си търсят нови източници за печалба.

Злоупотребите обаче не приключват. През 2013 Insight Crime съобщава, че незаконните осиновявания продължават да процъфтяват в Гватемала въпреки разпоредбите и че по-голямата част от бебетата са откраднати, за да бъдат незаконно осиновени или заради органите им.

Продължаващите злоупотреби

Законът в Америка от 2014 г. , който слага край на «дивия запад» в бизнеса с международни осиновявания, толкова слабо регламентиран и неконтролиран от държавата, не успява да се справи особено с проблема. 

През 2016 г. Уганда затяга законите за международните осиновявания. Според Ройтерс с цел да се ограничат «бързите осиновявания в чужбина», при които деца с живи родители могат да бъдат отвлечени само за няколко дни, за да бъдат осиновени. Ройтерс заявява, че стотици деца са отведени главно в Америка. 

В Индия децата за осиновяване са наричани «произведени сираци». Информационният бюлетин на индийския Firstpost съобщава, че през 2016 г. в Колката е разкрита организирана престъпна дейност за отвличания и осиновявания, в която е замесена агенция за осиновявания, уличена в кражба на бебета от бедни неомъжени жени, жени, които са били изнасилени или отхвърлени от семействата им. В бюлетина се казва, че в много от случаите на майките се казва, че бебетата им са мъртвородени. Понякога «лошите родители» са били карани да подписват документи, които не разбират. Били са заблуждавани, че дават децата си в безплатен пансион, а се оказвало, че подписвайки, се отказват от родителските си права. 

През 2017 г. Полицията в Индия арестува ръководител на Център за осиновявания, който продава деца в чужбина като цената за дете варира от 12 000 до 23 000 долара. 

Проблемите продължават дори в Америка. През 2017 г. ФБР извършва проверка на агенцията Eвропейски кнсултанти по осиновяванията (European Adoption Consultants) в Охайо, където информационните канали съобщават, че те не са  извършвали адекватен контрол върху осиновяванията, чрез който биха предотвратили продажба, отвличания, експлоатация или трафик на деца. Съобщава се също, че консултантите по осиновявания  не са предотвратли посредничества чрез подкупи, както и притежание на придобити чрез измама разрешения за осиновяване от биологичните родители.  

Компанията е извършвала дейност в България, Китай, Колумбия, Демократична Република Конго, Хондурас, Панама, Хаити, Индия, Полша, Танзания, Уганда и Украйна.

Според Питър Глисън, адвокат и бивш служител на полицейско управление от Ню Йорк, проблемът с трафика на деца чрез агенции за осиновявания е добре известен. 

«Очевидно е. Експлоатират децата за труд, секс, наречете го както искате». 

Експлоатация по време на бедствие

Трафикантите на хора се възползват и от природните бедствия. ABC News Австралия съобщава, че след земетресението в Хаити през 2010 г. , мрежите за трафик започват да действат веднага, възползват се от слабостта на местната власт и координацията на службите, за да отвлекат деца. Случай става главна новина, когато бивша директорка на Нов живот за деца бежанци, Лора Силсби, е арестувана заедно с още деветима  американски граждани за опит да изведе 33 деца без никакви документи в Доминиканската република. Първоначално твърди, че децата са сирачета или са изоставени, но правителството на Хаити и благотворителните SOS селища установяват, че това е лъжа и че нито едно от децата не е сирак, защото всяко едно е имало поне един жив родител. Адвокатът на Силсби, Хорхе Пуело, също е задържан за участие в трафик на хора и обвинен, че е довеждал жени и деца от Централна Америка и Хаити. 

Бившият президент Бил Клинтън, който след земетресението координира действията за подпомагане на Хаити, се намесва в случая, след което са освободени всички заподозрени без Силсби. Но първоначалното обвинение в отвличане на деца е сменено с обвинение в организиране на нелегални пътувания. 

Повторно настаняване на деца

Според Оперман, сред съществуващите проблеми, е повторното настаняване на деца след като са били осиновени от хора, които могат след това да ги предадат на други родители без почти никаква регулация. 

«Съществуват цели мрежи, табла с обяви, има Yahoo групи от точно такива хора, които вече не искат тези деца и ги връщат обратно».

Той казва, че в обявите се говори за деца на прага на пубертета, сексуално агресивни, злоупотребяващи с наркотици  или на които не може да се угоди. 

« Няма документация. Дават ви едно пълномощно, че «тук може да запишите детето ми в училище, да го заведете на лекар» и това е всичко.  И няма дете. Има документирани случаи, в които такива деца попадат в ръцете на педофили». След като САЩ не регламентира достатъчно документалното оформяне при осиновяване, рискът децата да станат жертва на насилие е по-голям.

Джефри Роджърс, изпълнителен директор на Американския институт за борба с трафика на хора, заявява, че приблизително 60-70% от трафикираните в САЩ деца, излизат от системата за приемна грижа. 

Според доклад на издание от Арканзас за Социални промени и Обществени услуги « повторното настаняване не е регламентирано, няма правова рамка и това го прави незаконно». Докладът отбелязва, че по-голямата част от децата, които стават жертва на повторното осиновяване, са от чужбина. Заявените от чужбина са 73% и едва 7%, които не са отвън. Между 10 и 20% от осиновяванията се провалят. 

За вътрешните осиновявания съществуват процедури, регулиращи правата на биологичните майки, правата на бъдещите осиновители и наблюдаващи благосъстоянието на децата. В доклада се казва, че за осиновяванията от чужбина такива мерки често отсъстват. 

« Това е така, защото родените в Америка деца са документално защитени, а такава документация при международните осиновявания често липсва, което създава риск за неетично поведение, по-голям отколкото при осиновяванията вътре в страната». 

Оперман отбелязва, че ситуацията с осиновени от чужбина деца се различава значително в различните щати. С най-слаба регулация е щат Юта и някои от агенциите за осиновяване избират да работят именно в щат със много слаб контрол. «Има няколко щата, в които осиновяването е напълно свободно за всички – можете да правите каквото поискате». Дори ако осиновяването се прехвърли  във Флорида или Ню Йорк, ще бъдат използвани документите от Юта. 

Оперман казва:» Наистина не се прави проверка на тези осиновявания. Никой не знае къде отиват тези деца.»