„Нов Цюрихски Вестник“ 

13.07.2019 Claudia Wirz 

Бавно промъкващото се одържавяване на семейството 

Стъпка по стъпка, под претекст, че е гарант за детските права и цели равен шанс за всички – държавата започва да завладява семействата и да се меси в изключително лични теми. 

Клаудия Вирц, свободна журналистка и авторка 13.07.2019 

В съвременния китайски език терминът „национална държава“ се състои от две думи, които в буквален превод означават „богатство/благосъстояние“ и „семейство“. Всъщност, тази дума има двойник в японския език, но и двете не са съществували като понятие до 19 век. Определението „национална държава“ показва точното съотношение между благосъстоянието на семейството и държавата в обществото по времето на Конфуций. 

Днес, в никакъв случай не можем да направим такава връзка между благосъстоянието и семейството, и представата на европейските държави за това в момента. Напротив, държавата в случая не е тази загрижена, всичко знаеща и носеща благословия за семействата. Това се отнася още повече за тези, които наистина се нуждаят от подкрепата й! Нещо повече от това – на семейството се гледа като на равнопоставено продължение на „идеалната държава“. 

В превод на философския труд на Менциус от Рихард Вилхелм се казва:  „Основите на света се коренят в отделните държави, те от своя страна – в отделните семейства, а те – в отделните хора. “ Това означава, че непокътнатото и здраво семейство е в основата на една благополучна държава. Държавата е огледален образ на семейството. С други думи – семейството води до регулация на държавата. В сегашното време е точно обратното. Социалната държава диктува все по-ревностно образеца и нормите за идеалното семейство и вече дори се е самозабравила в упражняването на контрол. Така например, вместо майките да излизат в майчинство, държавата подарява време на бащите под формата на т.нар. отпуск по бащинство (апропо, продължителността на майчинството в Швейцария е само 14 седмици от раждането). Този отпуск по бащинство им позволява не само да прекарат повече време с децата си, но и ги превъзпитава като прави от тях добри домакини. 

Либералната държава обаче няма правото да се меси в семейното планиране и разпределение на задачите в него, както и в дневното меню на домовете ни! То е единствено въпрос на лично пространство и решение. 

Семейната политика се възприема с огромно недоверие. Счита се, че тя причинява класово разделение в семейството и го лишава от сигурност.  Подобна е ситуацията и при несемейните грижи за деца. В името на равенството и еднакъв шанс за всички, привържениците на определени идеи искат да поставят възпитанието на децата в ръцете на професионалисти още след самото раждане. Според тази концепция професионалистите са способни да направят много повече от „аматьорите“ (родителите). Те ползват стандартни етикети като Андре Вудли, ръководител на Службата за младежта и професионалното ориентиране на кантон Цюрих, който постави това определение на родителите в интервю по радиото. Вудли е вицепрезидент на Швейцарската Фондация  за Закрила на Детето, с председател Ивон Фери, която от своя страна е депутат от SP-Социално-демократическата Партия и част от Мрежата за Правата на Децата. 

Тази мрежа (МПД) се стреми да засили правата на децата, а по този начин само и единствено – държавата. МПД току що подаде списък с „почти 50 неотложни теми“ в комитета  за правата на детето към ООН. Той от своя страна идентифицира „ голяма нужда от действия“ в областта на правата на децата в Швейцария. 

Превод: Маргарита Михел 

Екип Национална група “Не на стратегията за детето 2019-2030″ 

Линк към оригиналната статия: https://www.nzz.ch/meinung/kolumnen/die-schleichende-verstaatlichung-der-familie-ld.1495756