Как децата се превърнаха в “материал” за държавната машина… 

газета.ru, 18/06/2017г.

   В началото на годината Владимир Путин поръча на Обществената палата и на Комисаря по правата на детето (Детски омбудсман) Анна Кузнецова да представят доклад за случаите на незаконно отнемане на деца от семействата им. Кузнецова проведе разследване и съобщи на президента, че тези случаи са единични. С това заключение не е съгласна Елена Мизулина, която твърди, че за една година от семействата им се отнемат незаконно повече от 300 000 деца. “Газета.Ru” ще се опита да изясни кой е прав в случая и как действа законодателството на Русия относно защитата на правата на непълнолетните. 

Противоречивите цифри…

   През декември 2016г. на пресконференция на Владимир Путин беше повдигнат въпросът за незаконното извеждане на деца от семействата им под прикритието за защита на техните права. През януари 2016г. Путин упълномощава Обществената палата и Комисаря по правата на детето Анна Кузнецова да направят анализ на случаите, при които неправомерно са отнети деца. Омбудсманът Анна Кузнецова провежда съвместно с прокуратурата разследване и съобщава на президента, че такива случаи са единични. Сенатор Елена Мизулина съвместно с родителски организации също решава да изпълни задачата и да проведе свой собствен мониторинг върху дейността на органите по осиновяване. В основата на работата им има 4 доклада, подготвени от Асоциацията на родителските комитети и общности (АРКС), обществено упълномощени лица по защита на семейството в Санкт Петербург, обществената организация Родителска Всеруска Съпротива и Центъра за защита на семейството “Иван-чай”. Всички анализи и изследвания са представени пред журналисти. 

   Цифрите на Мизулина не съвпадат с “изолираните случаи” на Кузнецова. Сенаторката твърди, че за една година се отнемат незаконно над 300 000 деца, по 850 средно на ден. Само 38% от тях се връщат в семействата си. Мизулина е уверена, че такова огромно количество отнети деца е необходимо, за да се напълнят всички видове институции, заместващи семейната среда. А за периода 2015г. и 2016г. се появяват повече от 5000 такива учреждения. 

   Преди това председателят на Съвета на Руската Федерация Валентина Матвиенко заявява, че намесата на властите в живота на семейството трябва да е крайна мярка. Тя подчертава, че единствено очевидните заплахи за физическото и психическото здраве на детето могат да бъдат повод за неговото извеждане. 

   Асоциацията на родителските комитети, която включва 75 обществени организации в различните региони на Русия, изпраща официално писмо до  Владимир Путин на 16 май. В писмото уверяват президента, че официалното разследване на омбудсман Кузнецова е предубедено. По думите им прокуратурата е анализирала само постъпилите във ведомството молби и обръщения. Случаите, когато родителите не са се обръщали към органите и незаконно са губили децата си, не са били разглеждани. 

   АРКС счита, че несправедливо “широките” правомощия на службите по попечителство им дават право да обявяват едно семейство за несъстоятелно по своя собствена преценка. 

   Според Мизулина схемата работи по следния начин:

• Първоначално детето се отнема незаконно от семейството му. Повод може да бъде неизвършен ремонт, битови условия, недостатъчно продукти или неплатени сметки. В 90% от случаите тези органи не информират родителите за правата им и не предоставят резултатите от проверката на жилището.        
• След това детето отива във някоя временна структура, учреждение, детски дом или друга социална институция, които се поддържат от държавата. 

Сенаторката е уверена, че при ювеналната система децата се превръщат в “суровина”, която носи доход на държавата. Тя подчертава, че от 1.01.2015г. за социалната сфера се отделят около 1 трилион рубли годишно.

 Смята се, че тези пари основно отиват за създаване на заместващи семейството институции. 

Комисията по усъвършенстване на Семейния кодекс начело с Елена Мизулина  подготвя 4 законопроекта, които да ограничат пълномощията на социалните служби. Най-важното изменение може да бъде направено в Наказателния кодекс: то ще въведе отговорност за незаконното извеждане на деца от семействата.

От дома до приюта за един ден … 

   През последните години в Русия има няколко получили известност случаи, свързани с отнемане на деца от семействата им. 

  • През 2015г. в Краснодарския край бащата в едно семейство загубва работата си. Сътрудниците от социалните служби започват да следят семейството. На 6 август 2015г. отиват в дома им. През това време майката е отишла да вземе дъщеря си от детската градина. А с 3-месечното момченце в този момент е била неговата кръстница. Взимат бебето веднага,  без да дочакат майката да се прибере. Официалната причина – детето е било без надзор. Същата вечер идват и за момичето. След няколко дни момченцето умира в болницата, в която е било временно настанено. 

  • Повече от година Руслан Флорин от Перм не може да получи право да възпитава родната си дъщеря. Съпругата му умира докато той е в командировка и социалните служби взимат десетгодишното момиче и го настаняват в приют. След завръщането си от командировката, мъжът предоставя всички необходими документи и характеристики, но така и не получава дъщеря си. Започват да й търсят приемно семейство. Адвокатът на Флорин е убеден, че това е напълно незаконно. 

  • Един от най-гръмките случаи е от Подмосковието и се случва с Михаил и Светлана Дел. Службите по попечителство отнемат десетте им приемни деца, общо децата са 16. Причина е станало съобщение от служител в детската градина за следи от побой върху едно от децата. Службите решават, че бащата бие детето, въпреки че то се е занимавало със спорт и е можело да получи синините по време на тренировка. По думите на родителите, децата са им взети без предоставяне на документи и сътветен акт. Договорите на семейството с социалните служби за 8 от децата са прекратени, а другите две са предоставени на баба им в Петербург. На 16 март 2017г. Михаил Дел е признат за виновен за побой над детето си. 

  • През април 2017г. в дома на жителка от село Ленинск (Челябинска област) пристигат сътрудници от социална защита и взимат трите й деца. Най-голямото през юни става на 3 г, най-малкото е на по-малко от 6 месеца. Майката е била на работа в деня, в който са отнети децата. Оставила е децата на грижата на баба им, която не се явява законен настойник. В момента, в който жената се прибирала от работа, се е разминала с въпросните сътрудници и по думите й, те дори не са се спрели, за да поговорят. Впоследствие майката разбира, че децата й са отнети временно докато тя не подобри условията на живот. 

Чуждестранен опит… 

   Докато президентът изучава доклада на омбудсман Кузнецова, запознава се с алтернативното разследване на сенатор Мизулина и решава съдбата на “Ювеналната юстиция”( младежко правосъдие) в Русия, да обърнем поглед към работата на тази система по света. 

   Необходимо е да се направи разлика между глобалното разбиране на правосъдието за непълнолетни и това, което руските правозащитници влагат в него. На Запад системата за непълнолетни е специална правосъдна система за малолетни престъпници.

   В Съединените щати, например, Законът за правосъдието за непълнолетни, приет през 1974 г., създава органи за борба с детската престъпност и насилието на родителите. Всеки щат има различна програма за превенция на престъпността сред младежта. Основната задача на служителите е да установят причините за престъпното поведение на непълнолетния, да го извлекат от неблагоприятната среда и да предотвратят по-нататъшното му негативно развитие. 

   “Неблагоприятна” се явява средата, в която родителите се отнасят грубо с децата, карат ги да си пишат домашните, да си учат уроците или да се занимават със спорт. 

   Известни са случаи, когато родители са лишени от правата си, защото са шляпнали детето по ръката или крака. Обикновено (в повечето случаи) съседите „документират” правонарушението на видео запис и го изпращат в полицията.             

   Също така децата могат да се оплачат в полицията, че родителите им не удовлетворяват материалните им потребности. В такива случаи социалните служби могат да намерят на тези деца ново семейство, което да обезпечава всички техни нужди. 

   Разговорът между ювеналния служител и родителите протича под формата на лекция. Той говори за това как да се възпитава детето, напомня, че е недопустимо да се принуждава да чете или да чисти. Ако първата визита на служителя  може да приключи просто с предупреждение, то следващия път случаят може да отиде в съда и да завърши с лишаването от родителски права. 

   Децата и техните родители могат да бъдат наказани с пробация, общественополезен труд или със съд по делата с непълнолетни, а също така със затвор. Как се подават жалби срещу родителите и как се съдят, децата учат още в училище. 

   Ювеналната юстиция във Финландия прилича на тази, която се установява в момента в Русия. Нейните мерки се регулират от Законодателството на Финландия по защита на детето. Прилага се само в тези случаи, когато отсъстват необходимите жилищни условия или когато поведението на самото дете застрашава собственото му здраве (например употреба на наркотици). 

   За разлика от руската практика, когато децата биват извеждани без обяснения, във Финландия преди  извеждането се провежда събеседване.  Ако едната страна по случая е против радикалните мерки, решението на органите по попечителство трябва да се потвърди от административния съд. Ако детето е над 12 години, съвместно с родителите си може да оспори решението на висшестоящата институция. 

   Възможно е обаче детето да бъде изведено и по бързата процедура в случаите, когато жилището е превърнато в бърлога или майката се занимава с проституция, а също така ако по детето има следи от побой. И въпреки това във Финландия не съществува понятието “лишаване от родителски права”, затова родителите винаги си остават родители. 

   „В Русия според родителските организации, установената де факто ювенална юстиция позволява на органите да извеждат децата още преди да е започнало предварителното производство. Основание за отнемането на детето от семейството му е предвидено в член 77 от Семейния кодекс, съгласно който при непосредствена опасност за живота и здравето на детето, социалните органи имат право незабавно да го отнемат от родителите. В течение на 7 дни след това, представителите на социалните  служби трябва да се обърнат в съда с иск за лишаване от родителски права или тяхното ограничаване.” Това разказа адвокат Владимир Старинский  пред Gazeta.ru . 

Обществените организации са убедени,, че с въвеждането на ювеналната юстиция (младежко правосъдие) в Русия, отглеждането на деца в неблагополучни семейства ще стане още един източник на доходи за адвокатските кантори. 

Автор: Яков Лисенко 

Превод: HRISTINA AYNALIEVA – CAVADIAS,  ЧЕТВЪРТЪК,  6 ЮНИ 2019 Г.

Екип Национална група „Не на стратегията за детето 2019-2030!“

Линк към оригиналната статия: https://www.gazeta.ru/social/2017/06/17/10725635.shtml 

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на Национална група „Не на стратегията за детето 2019-2030!”