Качено: August 4, 2019|НПО-ПРОЕКТИ И ФИНАНСИРАНЕ, СТАТИИ
Защо питате за емоционална реакция ? Ние имаме обмислена ПОЗИЦИЯ по отношения на въпросната стратегия базирана на АНАЛИЗ. Като граждани на тази държава ние ИСКАМЕ да се спазва Констиуцията и ПРОТЕСТРАМЕ, когато това не се прави! Не искаме да се въвеждат права на децата, каквито де факто не са предвидени в Конституцията, още по-малко „доставчици на социални услуги“, а не родителите и семейството да следят за тяхното спазване. Философията на стратегията е, че родителят е некомпетентен и неспособен да осигури отглеждането на детето съобразно „най-добрия му интерес “ и затова има нужда държавната бюрократична машина да оценява „капацитета“ му, да наблюдава и събира данни за ВСИЧКИ аспекти от живота на семейството от бременността до 18 г. възраст на детето, и те да се анализират от супер подготвените и компетентни „доставчици на социални услуги“, разбира се, срещу щедро заплащане от държавата.
Не ви ли прави впечатление, че формата на Стратегията е тази на бизнес план? Със суот анализи и др. подобни. Тя обосновава нуждата от „доставчиците на социални услуги“. Гарантира им пазар и заплащане от държавата. Логично е да си зададем въпроса, къде е печалбата, за кого е тя? За многобройните доставчици на социални услуги? За професионалните приемни семейства, които имат гарантиран доход, дори без настанени деца, които ще се грижат за децата въз основа на сключен договор? За 36-те акредитирани организации за осиновяване на български деца в чужбина? За многобройните НПО-та финансирани от чуждестранни фондации? Едно е ясно – не е за българското семейство и децата на България!
Стратегията е спряна, но бизнес плана се изпълнява. На 7 март тази година се приема чисто нов Закон за социалните услуги ДВ бр.24/22 март 2019. Той отрежда централна роля на „доставчици на социални услуги“ не само в живота на семейството и децата, но и при възрастни хора, инвалиди и т.н. Целият социален сектор на държавата става един бизнес! Всички се задължават да използват услугите на доставчиците. Държавата плаща. След това за някои услуги си търси парите по съдебен ред от вас, други са безплатни. Всички „доставчици “ се лицензират от държавата. В РЕЗУЛТАТ НА този закон са променени 29 други закона, включително Семеен Кодекс, Закон за защита на децата. Те се променят чрез Преходни и Заключителни разпоредби на този закон.
Разбирате ли сега, какво става? Тече последен етап от приватизацията на държавата, приватизацията на социалния сектор. Новите собственици прокарват закони, които ЗАДЪЛЖАВАТ всички – от пеленаче до пенсионер да ползват „социални услуги“ , които се заплащат от джоба на всеки данъкоплатец! Затваря се цикъла: откриване потребност – предлагане на решение – осигуряване на пазар на това решение – получаване на приходи от продажбата му – реализиране на печалба. Цялата държавна машина се стоварва върху нищо неподозиращите граждани за да няма мърдане и да се изпълни бизнес плана . Преживяхме тоталитаризма, когато на българското общество се налагаха идеологии. Вече сме в капитализма – когато се правят бизнес планове за сигурна печалба от всички аспекти на човешкия живот, когато напълно се затрива всичко нормално и човешко в него и личността се превръща в биологичен материал, предмет на „услуги“. Приватизира се социалния сектор от група НПО-та „доставчици на социални услуги“ и той се монополизира. Социалната тъкан на обществото се разрушава. Всички печелят – и чуждите фондации финансирали Стратегията и местните продажници, за които се осигурява гарантиран монопол и заплащане от държавата. Идеалният пример за социален инженеринг. Ще позволим ли тази приватизация? На нашето бъдеще като народ? НЕ!
Проект на Национална група „Не на стратегията за детето 2019-2030!”