9 септ. 2019г.
Стивън Бенет, откъс от „Откраднато детство”
Две дечица се притичват към майка си и я питат: «Брат ни кога ще се върне вкъщи?». Майката, Труде Лобен, отговаря: «Някой ден!» и сълзите се стичат по лицето ѝ. Всички около вас, с изключение на системата за защита на децата в Норвегия и тези, които я финансират, са наясно, че случаят беше провал на правосъдната система и злоупотреба с власт.
Превъртаме бързо напред близо 10 години и ето, случаят Лобен в крайна сметка стига до Европейския съд по правата на човека, далеч от фарса, в който го превърна норвежката «правосъдна система». Седем съдии се произнесоха на 1 декември 2017 г., трима гласуваха за Труде Лобен, четирима против. Но историята не приключва тук. Четвъртия съдия, този който решава вота, беше норвежец и се твърди, че е свързан по някакъв начин с Върховния съд на Норвегия. Това законно ли е? Резултатът шокира много хора, както в Норвегия, така и в международен план, защото оспорва самото понятие за справедливост, за която справедливост Европейският съд по правата на човека носи най-голяма отговорност, да я опазва и защитава.
Съдиите, които подкрепиха Труде и сина и, са съответно от Азербейджан, Ирландия и България. Това са държави, които отстояват семейните ценности. Тези съдии бяха сразени от присъдата на останалите четирима, съответно от Австрия, Германия, Франция и Норвегия. Беше обърнато внимание на начина, по който тези четирима съдии се дистанцираха от фактите по делото.
През май 2018 г., Мариус Рейкерос, защитник на човешките права и правен експерт, съобщи някои обнадеждаващи новини за делото на Труд в Европейския съд. Случаят беше изслушан отново от Голямата камара през октомври 2018 г. Да се надяваме, че най-накрая се случва нещо справедливо за семейството на Труд и че синът и скоро ще и бъде върнат.
В репортаж от новините, озаглавен «Внимателно изследване на политиките на Норвегия за защита на децата», ADF International (Организация за правна защита на основните права и свободи на всички хора), която търси справедливост чрез законна защита, заявява следното: «Случаят е от поредицата случаи, при които властите са отнели децата от родителите им без необходимото основание. Пример е триседмично бебе, отнето от майка му Труде през 2008 г. Въз основа на съмнения за родителските ѝ способности». Детето е настанено в приемна грижа и майката получава само 12 часа годишно, за да бъде със сина си. В крайна сметка и правата за посещения са ѝ отнети и детето е дадено за осиновяване.
Родителските права съгласно международното законодателство
«Извеждането на децата от семействата им винаги трябва да бъде крайна мярка. Това е един от поредицата случаи, когато норвежките власти не дават приоритет на обединяването на семейството. Всеки родител има право да отглежда детето си в съответствие със своите убеждения, защитени от международното право. Подобно откъсване може да има дълготрайни вредни последици за децата и техните семейства. Да дадеш дете за осиновяване против волята на майката, както в този случай, е необратима и крайна мярка, която е била инициирана без необходимите доказателства за родителска злоупотреба или насилие» – заявява Дженифър Леа, юрист консултант на ADF International със седалище в Страсбург.
Не е открито нарушение на член 8, раздел 5 от Европейската конвенция за правата на човека, който защитава правата на семейството. Сега Голямата камара се съгласи да преразгледа решението. ADF International получи разрешение от съда да се намеси по случая.
Лошата норвежка практика
Скорошен доклад на Парламентарното събрание на Съвета на Европа относно практиките на Норвежката социална служба Барневернет направи редица тревожни разкрития.
Например, показва голяма честота от «спешни» намеси от страна на службата. Мотивите за такива намеси предизвикаха особено безпокойство, а също така изключително краткото време, отпускано за посещения.
«Основната цел на службите за закрила на детето е да подкрепят семействата. Дори когато детето действително трябва да бъде изведено, последващото му връщане в семейството трябва да е главна цел. Разследванията в Норвегия показват, че без да се вземат ефективни предпазни мерки, службите за закрила на детето могат да нанесат дългосрочни щети на семействата и да подкопаят правото на родителите да отглеждат децата си съгласно международното право. «Изключително обнадеждаващо е да видиш Съвета на Европа да набляга върху значението на подкрепата за семейството отново да се възстанови» – заяви Лорънс Уилкинсън, юрист консулт на ADF International и експерт по международно право. «Случаят на Странд «Лоббен против Норвегия» напомня случая Боднариу, който доведе в крайна сметка до международен протест и семейството напуска страната. Надяваме се, че Голямата Камара ще утвърди правото на семеен живот, както е описано в член 8 от Европейската Конвенция. Време е Норвегия да предприеме действия по препоръките на Съвета на Европа и да зачита правото на родителите да отглеждат децата си, освен ако няма сериозни доказателства за неспазване на родителските задължения» – заяви Дженифър Леа!
Нашите деца НЕ са държавна собственост
Източник: https://www.facebook.com/DariaBecker2007/posts/1092002071010560
Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”