Рубриката води Владимир Тулин
12.04. 2019 г.
Над 20 000 подписа са събрани от норвежки граждани и пребиваващи в страната чужденци, за да призоват Хагския трибунал към разследване на норвежките власти, извършващи престъпления срещу човечеството.
Над 20 000 подписа са събрани от норвежки граждани и пребиваващи в страната чужденци, за да призоват Хагския трибунал към разследване на норвежките власти, извършващи престъпления срещу човечеството.
Причината за апела е дейността на държавната служба за закрила на детето Барневернет, която отнема деца от родителите им без съдебно решение и ги настанява в приемни семейства, които често се оказват мюсюлмански или гей двойки. Руски граждани, живеещи в Норвегия, също страдат от Барневернет. Отнети са 14 руски деца, но това са само известните случаи, тъй като Барневернет отказва да разкрива информация.
Всяка година в Норвегия повече от 20 000 деца биват отнети от родителите им
В превод от норвежки Барневернет означава «Служба за закрила на детството», действаща въз основа на закона за защита на детството от 1992 г.
Съгласно този закон, Барневернет се задейства веднага след подаване на сигнал за нарушаване на правата на децата. Проверяват се дори и анонимните сигнали. На родителските срещи в детските градини и училищата родителите биват предупреждавани от самото начало, че ако поведението и външният вид на децата са в разрез с приетите от образователните учреждения норми, то следва незабавно да се сигнализира службата Барневернет, а не самите родители.
Всяка година постъпват около 50 хиляди сигнала, което е огромна цифра, ако например се вземе предвид, че за 2016 г. в Норвегия са се родили 58 890 деца. Барневернет отказва да съобщава колко деца са отнети от родителите им, но никой няма съмнения, че става въпрос за хиляди деца. Експерти и медии съобщават за цифри вариращи от 3000 до 21 848.
Демокрацията в Норвегия е доста особена. За да си плати глобата даден човек, е нужно съдебно решение, а за да се отнеме дете – едно решение на окръжната комисия е напълно достатъчно. Това са държавни органи, които се оглавяват от адвокати на заплата към Министерството по въпросите за децата и равноправието.
В Норвегия едно и също министерство се занимава със защитата на детските права и тези на сексуалните малцинства, а Барневернет е негово структурно подразделение, чиито служители са в състава на окръжните комисии. Освен това, там заседават и обикновени граждани, които много често са от тези с максимално толерантни възгледи. По тази причина, ако сътрудник на Барневернет, проверяващ сигнал, реши, че детето трябва да се изведе от семейството, то окръжната комисия в преобладаващото болшинство от случаите, потвърждава това решение.
Индустрията, която печели от чуждите деца
Ако едно дете ходи на градина или на училище, то настаняването му в ново семейство се случва много лесно – просто не се връща у дома при родителите си. В останалите случаи детето се взима от дома на родителите с помощта на полицията и при това майката няма право да заплаче, тъй като в Норвегия сълзите са признак на психическа нестабилност и може доста сериозно да повлияе на бъдещите условия за контакт с детето. Окръжният съвет може въобще да не разреши общуването с детето или това да се случва само по телефона и по интернет. Могат да разрешат контакти едва след като изминат няколко години, а ако позволят на родителите да се срещат с децата, то определят колко пъти в годината и колко часа трябва да продължава всяка среща. Такива срещи се провеждат само в присъствието на служител на Барневернет и независимо от националността и гражданството, родителите могат да общуват с децата само на норвежки.
Цялата система съществува благодарение на огромното количество желаещи да отглеждат чужди деца. От една страна това са гей двойки, които в Норвегия имат същите права като традиционните семейства. Местната църква дори ги венчава. От друга страна това е лесен способ за добър доход. Всичко това е описано в статията на норвежкия професор Марианна Хаслев Сканланд в Тhе Hindu. Тя разкрива цялата индустрия, печелеща от чужди деца.
«Благодарение на какво цяла армия от социални работници, психолози и приемни родители имат толкова добре платена работа? Те убеждават хората да станат приемни родители като обявяват, че допълнителният им годишен доход ще е 30 000 евро + платени почивки, а също така регулярна почивка от самите приемни деца + пособие при строителство на собствен дом или покупка на скъп автомобил, да не говорим за допълнителното пенсионно пособие.
За поддържането на толкова добре организиран бизнес не се иска много. Постоянна доставка на деца, които е лесно да бъдат отнети от тези, които не могат да се защитят. Това могат да бъдат и самите норвежци, но на особено силен риск са изложени чужденците. За тях, да защитят правата си пред норвежката държавна машина, е изключително сложно.
Всички изменения в законодателството и съдебните процедури се приемат, изхождайки от следния постулат: Децата са собственост на държавата и родителите, които се противопоставят на това, ще бъдат обвинени в жестокост и обявени за опасни за своите собствени деца.
Още един разпространен способ да накарат родителите да мълчат е заклеймяването им с фалшива психиатрична диагноза. Норвежката държава се опитва да шантажира всеки, който се осмели да говори за зверствата на службата за закрила на детето, за да им затвори устата. Най-страшното е, че, в момента, в който децата са предадени под опеката на приемните родители, социалните спират да се интересуват от тях. Докато биологичните родители са обвинявани дори и за дребни неща, то на приемните буквално им се разрешава да правят всичко».
Повече от 25% от отнетите деца са от семейства на чужденци
Думите на професора са потвърдени от факти. Ако преди в Норвегия при отнемане на деца, роднините са били с приоритет като осиновители, както е по цял свят, то през 2012 г. съгласно горепосочения закон това положение вече не важи, като се обяснява с това, че законът защитава децата, а не родителите. Нещо повече, провокирайки доносничеството относно децата, през 2015 г. властите отменят отговорността за клевета при подадени сигнали за непълнолетни. В официалната брошура на Барневернет на руски език се намеква, че при подаване на сигнал е по-добре това да става анонимно. В третият абзац от тази брошура се казва:
«За службата по закрила на детето отправна точка е най-добрия интерес на детето. В някои ситуации това е в разрез с мнението на родителите. Службата трябва преди всичко да подкрепя родителите и да им помага да бъдат добри родители за своите деца. Ако тази помощ не е достатъчна или проблемите на родителите са прекалено големи, може да е актуален въпросът детето/децата да бъдат изведени от дома им за кратък или продължителен период.»
Заглавието на този абзац е «Най-добрите условия за децата».
Чуждите граждани в Норвегия са 10% от населението на държавата, а отнетите от тях деца са 25% от общия брой отнети деца. В страната е приет закон, съгласно който, всяко едно дете, пребиваващо в страната повече от три месеца, се приравнява до норвежкото дете, независимо, че е с друго гражданство.В резултат на това норвежките власти дори не допускат дипломати от други държави на заседанията на окръжните комисии.
По-натам в същата статия Хаслев Сканланд дава пример с «баща», обвинен от двете си приемни дъщери в сексуално насилие, но не само, че не влиза в затвора, а дори му разрешават да осинови и едно момче. В крайна сметка «бащата» е осъден, но за разпространение на детска порнография. Това че служителите на Барневернет си затварят очите за случващото се с децата в приемните семейства, може да се обясни много лесно. Нали точно те ги изпращат в приемни семейства и ако се случи нещастие с детето, трябва да понесат част от вината.
Медиите от различни държави подробно описват истории на родители, чиито деца са били отнети в Норвегия, и всички те са чужденци. Тези родители могат да се оплачат в техните посолства, могат да се обърнат към представители на своите страни. Норвежците са лишени от тази възможност, въпреки че са болшинството сред пострадалите от Барневернет. Не могат да се обърнат дори към структури на ЕС, тъй като Норвегия не е членка.
Деца се отнемат заради мястото за смяна на пелени или заради високия IQ на майката
Историята на индийските граждани Ануруп и Сагарик Бхатачария горе долу завършва с щастлив край. Бащата пристига със семейството си в Норвегия не като мигрант, а като геолог – служител на американска компания. С него са съпругата, двегодишния им син и петмесечната им дъщеря. Скоро неочаквано са посетени от служител на Барневернет.
След като проучва условията на живот на децата, служителката написва в доклада си, че «няма специално място за смяна на памперсите за бебето и че това се прави в леглото, чието ниво е много по-ниско от норвежкия стандарт за мястото за смяна на памперси».
Това е напълно достатъчно основание да вземат и двете деца. Родителите осъждат Барневернет и съдът отменя решението на службата за отнемане на децата, но не им ги връщат, а ги настаняват в две различни семейства. Разрешават им да се виждат с тях два пъти в годината за два часа.
Социалните намират две причини за това. Оказва се, че децата не са имали собствени стаи и играчки, подходящи за възрастта им, а майката «не обръща внимание на емоционалните нужди на децата», един път даже плеснала сина си и от наивност разказала за случая на социалната служителка. Скандалът обаче не остава скрит. Президентът и министърът на външните работи на Индия се заемат със случая и в резултат децата са взети от приемните семейства, не ги връщат на родителите, но се постига компромис и са настанени при роднина на семейството, чичо, който специално пристига в Норвегия по този повод.
Освен липсата на детски стаи и място за смяна на пелени, съществуват и безброй други причини, за да се отнемат деца. Например в някои доклади под лоши условия за децата може да се има предвид, че детето се усмихва на майката, а тя не забелязва това или че детето се смее механично. В едно белоруско семейство намират снимки от семейно тържество, на които децата седят на масата заедно с възрастните, а на масата има бутилки. Децата са взети, защото им се пропагандира алкохолизъм, като се демонстрира употребата на алкохолни напитки в празнична обстановка.
Децата на българката Цветелина Уланд са отнети, защото е с прекалено висок коефициент на интелигентност! След развода със съпруга й норвежец, двете деца, Андреас на 10 години и Селина на 11, остават да живеят при нея. При срещите на бащата с децата, той им разказва лоши неща за майка им, за нейните родители и за България. На децата това не им харесва и отказват да се срещат с баща си. Тогава той пише жалба до Барневернет. След проверката българката получава официално писмо, в което се изисква да премине психологичен тест. Бившият й мъж също минава през този тест. Оказва се, че неговото ителектуално ниво е по-ниско от средното, а нейното по-високо. В резултат на това окръжната комисия на град Арендал обявява, че високият IQ на майката й позволява да въздейства върху децата и да ги манипулира. Децата са настанени в две приемни семейства на 200 км едно от друго. В продължение на една година забраняват на Цветелина Уланд да се вижда с децата си, а след изтичането на годината може да ги вижда един път на два месеца за 2,5 часа.
На този случай е посветена програма на една от най-големите телевизии в България – BTV. В програмата участват и Деница и Станислав Димитрови -Спасови, които са работили в Норвегия и там се раждат близнаците им. Имали са куче Кристофър, което е лаело силно, а това не се е харесало на съседите. Но те не се оплакват от кучето, а се обръщат в Барневернет, за да заявят, че българските деца плачат по цял ден и цяла нощ и най-вероятно ги тормозят.
Социалните служители проверяват при какви условия живеят 20-месечните бебета и съобщават, че ще информират родителите за резултатите от проверката. Семейството решава да не изкушава съдбата и за да не останат без деца, напускат работа и жилището под наем и отлитат за България.
«В Норвегия Барневернет е държава в държавата и тя може да прави всичко, което си поиска», – заявява бащата.
По думите на жена му от момента, в който са се родили децата, е живеела в постоянен страх.
«Страхът се появи още в болницата, когато пред очите отнеха дете от майка само защото го е взела при себе си в леглото. Всичко се контролира, лекарите постоянно посещават домовете, за да извършват проверки. В никакъв случай не трябва да се дава вода на децата и нямаш право да не ги кърмиш. Детето може да капризничи, да не слуша, но ти нямаш право да му се скараш.
Има случаи, в които децата са отнемани заради кариес или петна по дрехите, защото детето е излъгало в училище или не е било концентрирано. Норвегия е чудесна страна, но ако имате деца, трябва да сте максимално информирани и да внимавате дори за най-невероятни неща, за да не загубите детето си» – разказва Деница.
На норвежката Моника Петров отнемат и петте деца
Жената разказва пред BTV: «Три от децата бяха на училище, а останалите вкъщи. Разбрах, че идват от социалната служба, защото кучето ни, което обикновено е много кротко, се разлая и освирепя. Видях, че домът ни е обграден от полицията. Когато влязоха вкъщи, разделиха децата в различни стаи и те започнаха да плачат. През това време полицаи са отишли в училището и са взели другите деца оттам. Вкъщи децата бяха в шок, а аз си казах, че трябва да запазя самообладание, за да не ги травмирам допълнително с истериката си» .
По думите й, тя не е имала никаква възможност да обясни на децата си какво се е случило, но и след отнемането им никой нищо не им обяснява.
«Видях децата след две седмици. Една от дъщерите ми ме попита: «Мамо, за какво ни продаде?» Когато се случва нещо такова с децата, те започват да изпитват вина. Детето не се замисля дали мама и тате са направили нещо нередно, а мисли, че то е виновно за случилото се.
Децата бяха настанени в три семейства. Амира попадна при хомосексуалисти, които посред нощ танцували напълно голи, пиели и т.н. На срещите ни преди да се разделим тя винаги слагаше ръката ми на сърцето си и ми казваше: «Чувстваш ли колко силно бие от ужас, че трябва да се върна там?»
Абсурдните действия на Барневернет се основават на това, че според тях децата са ѝ отнети, защото не е имала материална възможност да ги гледа. Всъщност ако тя е получавала толкова, колкото и приемните семейства, за да гледат децата ѝ, то тя би имала възможност да ги отглежда достойно и себе си не би лишавала от нищо. Моника успява да докаже пред съда, че има достатъчно финансови средства, за да отглежда децата си и те са ѝ върнати. Скоро след това се омъжва за българския гражданин Ангел Петров и заедно с децата заминават да живеят в родината на мъжа ѝ.
Посланикът на България в Норвегия разказва пред BTV:
«Момиче, което живее с майка си в България, отива на гости при баща си, който е норвежец, но него го арестуват. Барневернет веднага я настанява в приемно семейство и въпреки че момичето е българска гражданка, минава половин година преди да я върнат на майка ѝ.»
Руските деца в Норвегия са под особен контрол
Тежко е за българските родители в Норвегия, но още по-тежко е за руските родители. Сътрудник на Барневернет при условие да остане анонимен, заявява, че руските граждани са под особен контрол на службата, тъй като неофициално се счита, че руснаците са склонни към алкохолизъм, шпионаж и даже към тероризъм.
Виталий Морозов е обвинен, че е «психически неадекватен и по този начин е опасен за сина си». Детето е отнето. Морозов е прегледан от норвежки лекари и осъжда Барневернет, предоставяйки справка, че няма никакви психични проблеми. Но и това не помага. Съдът взима страната на Барневернет и детето остава в приемното семейство на своята учителка, за която Морозов смята, че е инициирала отнемането на сина му с цел да си подобри материалното положение.
Жителката на Мурманск Светлана Таранникова, която вече има син, се омъжва за норвежец, който се оказва алкохолик и сам си произвежда алкохола в мазето на дома им. Страхувайки се, че огромното съоръжение ще се взриви, тя се обажда в полицията. Мъжът решава да си го върне и съобщава в Барневернет, че жена му е алкохоличка. Но резултатите от проверката опровергават обвинението.
Държавните похитители на деца обаче не се спират пред този факт и фиксирайки Таранникова да се разхожда със сина си и неговия 12-годишен приятел, заявяват: «Използва сина си, за да привлича млади ухажори». Фактът, че по това време жената е била към края на бременността си, е игнориран. Синът ѝ е отнет, а нея изпращат да ражда в специална болница на Барневернет. След раждането ѝ казват, че има нужда от лечение и предлагат да подпише договор за временна опека на Барневернет върху сина ѝ, докато трае лечението, като обещават, че след това ще върнат и двете деца.
Минава време и Светлана разбира, че са я излъгали, а синовете ѝ са настанени в приемно семейство на лесбийки.
Пише жалба, че е категорично против и почва да се бори да си върне синовете, като си наема адвокат. Той я съветва да си роди трето дете, да го гледа добре и тогава ще има шанс да си върне децата.
Третото дете – дъщеря – бива отнето на втория ден след раждането. Причината е жалбата, че синовете ѝ са настанени при лесбийки. Според Барневернет, жена, която се отнася лошо към хомосексуалистите, не може да възпита добре едно дете.
Бившата жителка на Санкт Петербург Полина Фрьомир е лишена от двумесечното си бебе за неемоционалност. Според мнението на професионалните семейни разрушители «тя не се усмихва и не умее да изразява чувствата си, общува с детето не на норвежки, а с помощта на звуци (така определят руския език)».
Въпреки че жената опровергава обвиненията като преминава през психиатрични изследвания, това нищо не променя. Сега тя разказва за срещите със сина си:
«Синът ми вече е на почти две годинки. Когато се видяхме последния път, той ме позна. Неговият роден език вече е норвежки. Мога да го виждам само три пъти в годината за два часа. Първият час минава, за да си спомни коя съм, а през втория той постоянно тича между мен и приемните родители. На последната среща беше настинал. Написах за това до Барневернет. Получих отговор: «Детето спи добре, храни се добре, а това означава, че всичко е наред.»
Професионална организация на бягства от приемните семейства
Отнетите от чужди граждани деца са толкова много, че даже се появява професионален организатор за тяхното бягство от приемните семейства. Това е поляка Кшищоф Рутковски. Първото спасено дете е неговата съотечественица Никола Рыбка. Тя е отнета, защото е ходела на училище в подтиснато настроение, въпреки че родителите обясняват, че момичето просто се притеснява за баба си.
След бягството на 29. 06. 2011 Норвегия изисква момичето да бъде върнато, но полският съд отказва. Кшищоф помага и на Александър Фролов да избяга от Норвегия. Въпреки че момчето е било гражданин само на Русия, норвежките власти го обявяват за издирване и го задържат в Полша, но много скоро съдът го пуска да се върне в Русия. Неговият по-малък брат остава в Норвегия. Полша страда от действията на Барневернет даже повече отколкото Русия. Минимум 30 полски деца се намират в приемни семейства в Норвегия. Стига се до това, че полският дипломат в Осло нарушава дипломатическия етикет и назовава Барневернет «новия Хитлерюгендам».
Барневернет нарушава не само правото на личен живот, но и правото на религия, въпреки че тези права са записани в конституцията на Норвегия. Според правилата на тези «детски охранители» децата на свидетелите на Йехова трябва да се отнемат незабавно, тъй като те не допускат преливането на кръв, а това може да застраши живота на детето.
На фона на всичко останало в Барневернет непрекъснато се разкриват подкупни служители и педофили. ВВС съобщава за последния голям скандал миналата година. Открити са 200 000 фотографии и 12 000 видеа с детска порнография у 56-годишен психолог. Доста години той заседава в окръжна комисия, която взема решения за изземване на деца и даже използва служебното си положение, за да си попълва «колекцията».
Откакто норвежките власти плащат на приемните семейства по 300 хиляди крони за дете в година, 500 хиляди за болни деца и още по 10 000 за издръжката на детето, интересът към чуждите деца нараства не само у гей двойките и педофилите, но и у бивши преселници мюсюлмани, които са получили норвежко гражданство.
Деца загиват по време на оргии в приемни семейства
Барневернет твърди, че единствената му грижа е защитата на децата. Но ако погледнем фактите, се получава, че подобна «защита» носи не само гигантски приходи, но и огромни страдания. Все пак извеждането на детето винаги е нещастие за семейството, а в новото семейство, детето тъгува за истинските си родители. «защитниците на децата» не могат да обяснят защо нивото на детските самоубийства в приемни семейства превишава осем пъти самоубийствата в родните семейства. За изучаването на проблема дори е създаден научен институт.
Не може да се отрече фактът, че понякога децата действително трябва да бъдат извеждани от родното семейство, но това е крайна мярка, а в Норвегия е получило прекалено широко разпространение благодарение на прилагането на принципа «виновен по презумпция» по отношение на родителите. И както се каза по горе, около откъсването на децата от родителите им се върти цяла индустрия. Благодарение на Барневернет в Норвегия възниква, както самите норвежци го наричат, «детският рекет». Това е, когато детето заявява пред родителите си, че ако не му купят новия айфон, ще каже, че го бият. От това страдат и най-идеалните семейства.
Норвежкият политолог Мортън Якобсън описва положението в страната по следния начин:
«В началото ЛГБТ обществото получи безгранична подкрепа. Сега с помощта на Барневернет създаваме рай за педофилите. Никъде другаде не отнемат толкова деца, за да бъдат дадени на чужди хора, колкото при нас. Всички знаем, че една част от децата не се самоубиват, а умират по време на оргии. Единствено у нас не е прието да се пише за това. Но този факт, че заемаме най-високи позиции в света по количество BDSM-клубове (Връзване, доминиране, садизъм и мазохизъм), го потвърждава. Създадохме и робството. За никой не е тайна, че децата, които попадат в мюсюлмански семейства, се превръщат в роби, заплашвани, че в противен случай ще умрат. И ние харчим огромни суми и твърдим, че всичко това е заради щастието на децата.»
Българинът Асен Градинаров, който работи в Норвегия, се изумява:
«Барневернет прави практически всичко, което турците са правили във времената на Османската империя в България. Отнемали са децата и са ги превръщали в еничари.»
Норвежецът Свен Харам има друга гледна точка:
«В лични разговори наричаме Барневернет «детското гестапо». По същия начин Гестапо е отвличало хора без съд и ги е пращало в концлагерите. Тази служба също работи без съдебна заповед.»
Автор: Владимир Тулин
Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”