Случаят на семейство Търкуля от Белград е плашещ заради това, че вече изглежда, че отвличането на деца се превръща в практика в Сърбия, както по време на турското владичество.
8 декември 2017 г.
Кой отнема деца в Сърбия без съдебно решение и защо?
Агонията на семейство Търкуля
Държавни служители, които работят в центровете за социални грижи, без съдебна заповед, нахлуват в апартаменти и къщи и отнемат деца от биологичните им родители. През последните няколко години, особено през последните няколко месеца, десетина сръбски деца, от различни краища на страната, бяха отведени от домовете на родителите им без съдебна заповед. Съвременните зулумчари ( *сръбската дума за събирачите на кръвен данък в Османската империя ), в образа на служители на центровете за социални грижи, нахлуват в домовете на хората в присъствието на 1-2 полицая, или без тях, и с голяма бързина изнасят децата им, които са най-често в предучилищна възраст. Обикновено тези държавни служители не показват какъвто и да е документ на биологичните родители на какво основание им отнемат децата.
Случаят на семейство Търкуля от Белград е плашещ заради това, че вече изглежда, че отвличането на деца се превръща в практика в Сърбия, както по време на турското владичество.
На 3 октомври 2017г. година детето на семейство Търкуля им бе отнето. Рано сутринта на 3 октомври в дома им нахлуват служители на Център за социални грижи „Звездара” и полицаи, и отвеждат 6 годишната им дъщеричка Миряна. Оттогава до сега, (около два месеца) на родителите е било позволено да видят детето само два пъти по 30 минути и то в присъствието на служител от центъра за социални грижи, или възпитател от приемния център. След намесата на техния адвокат, която е в пълно съгласие със закона, на Иван и Наташа Търкуля, са забранени напълно вижданията с детето . Забраната за виждане, също е наложена без каквото и да е съдебно решение или по друг законен начин.
Ето какво разказват родителите:
– От центъра ни позволиха да видим детето само 2 пъти. Когато я видяхме, това сякаш не бе тя. Никога не бяхме виждали детето си в такова състояние. Беше бледа, имаше рани по ръцете си, беше получила някаква екзема, вероятно заради стреса. Никой не я е лекувал там. Плачеше, целуваше ни и ни прегръщаше. Умоляваше ни да я заведем вкъщи и казваше, че не издържа повече на това място. Трябваше да убеждаваме собственото си дете, че трябва да остане там. Служителите ни казаха, че трябва да я успокоим. Тя страдаше ужасно и едва се разделихме. На най -големия си враг не бих пожелала това което изпитах тогава. Имах чувството, че някой изтръгна душата ми. По-добре да ме бяха убили, вместо да ме карат да преживея това. Когато я видяхме втория път, тя все още имаше рани по ръцете си и изглеждаше още по-зле, лицето и беше още по-бледо. Психически беше напълно смазана. Плачеше и повтаряше „Моля ви, заведете ме в къщи! Мамо, моля те вземи ме с теб! Татко, искам да си отида в къщи!“ Опитвахме да я ободрим, да смекчим болката и. Ние сме православни вярващи и редовно я водехме на църква и тя взимаше Свето причастие. Дадохме и икона на Пресвета Богородица.
Възпитателката, която беше през цялото време там, ни каза, че трябва да я мотивираме да остане в приемния център. Излъгахме я, че имаме важни ангажименти и за това трябва да остане в центъра.
Бащата Иван Търкуля подчертава, че никога не са виждали детето си в толкова лошо състояние, а след неговия апел чрез медиите, са му се обадили и други родители, които са преживели същото, главно от Център за социални грижи „Звездара”, Белград.
– Никога не сме занемарявали детето си, винаги сме се грижили за нейното здраве, хигиена, хранене, развитие, което бе потвърдено от лекар и психолог. И двамата работим и имаме доходи. Не сме застрашени от бедност. Дори не получаваме детски надбавки. И двамата сме с чисто криминално минало. Минахме прегледи и бе установено, че сме психически и физически здрави и способни да се грижим за детето си.
След като нахлуха в апартамента ни и отведоха детето без съдебна заповед, в последствие получихме решението, в което имаше само клевети без никакви доказателства. Някой е пуснал анонимен сигнал срещу нас.
В решението пише, че майката е видяна веднъж да скубе косата на детето и го е ошамарила, бащата е неблагонадежден, че има насилие в семейството, че апартаментът е разхвърлян.
Майката Наташа е много притеснена от условията в приемния център, където временно е настанено детето и.
– Приемният център изглежда като затвор пълен с деца. Видяхме стаята, в която тя е настанена. Всичко е мръсно, дори стените. Навсякъде се усеща мирис на напикано и мръсни чорапи. След намесата на адвоката ни, от центъра ни забраниха всякакво виждане с детето. Като причина за забраната посочиха, че сме снимали деца в приемния център, което не е истина. На нашите въпроси към служителите в центъра „Кога ще ни върнете детето?“, сме получавали дори иронични отговори като: „Само спокойно! Идете първо малко да се полекувате.“ Въпреки че имаме официален документ, че сме психически здрави.
В решението на Центъра за социални грижи „Звездара” има много неточности. Освен че няма печат на документа, решението за отвеждане на детето се позовава на член от закон, който не съществува. Центърът се позовава на член 279, алинея 3, а този закон има 217 члена. Тези които са участвали в извеждането на детето и са подписали решението са Йелена Ачич, психолог Смиля Игич и педагог Ясна Матович.
Бащата Иван Търкуля казва:
– Когато държавни служители нарушават закона, човек просто не знае какво да си мисли и как да се държи. Не знае да се страхува ли или да се бори. Ако се бориш и има замесени подкупени лица и пари, дали няма да стане по-лошо за детето ти? Всички юристи, на които показахме решението, въз основа на което ни беше отнето детето, бяха шокирани. Кой знае какво още могат да направят на детето или на нас. Не знаем какво да правим, искаме само детето си!
Ето и мнението на Драгослав Любичанович, адвокат на семейството :
– Аз съм убеден, че не е имало каквото и да е основание за извеждане на детето. Не може да се предприеме толкова драстична мярка без съдебно решение. Според мен, всичко това въобще не е случайно. Внесохме жалба за нарушаване правата на детето и предложихме спешна мярка за връщането му в семейството. Но повече от един месец, не се стига до насрочване на дело, въпреки че съдът е длъжен спешно да реагира в такива случаи. В срок от 2, 3 или 5 дни. От съда получихме само оправдания, въпреки че е напълно ясно, че са нарушени правата и на детето и на родителите.
Ясно се вижда, че всичко, което е написано като обвинение към родителите, е една голяма глупост, едно огромно нищо. Една от причините за отнемане на детето е разхвърлян апартамент за Бога!
Не е ли време обществото да се противопостави на всичко това?
*Преводът е от статия на srbin.info с автор Мария Маша Кръстич
* Поради правото на лична неприкосновеност, името на детето е променено.
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”