Качено: July 23, 2019|СТАТИИ

Ще започна със себе си, това съм аз. На снимката сме аз и дядо ми, моят герой. 

И все пак това не е от най-тъмните истории за Норвежките социални служби. Това е действителността за много деца. Бях отведен от полицията на  много ранна възраст и отведен в дом, наречен „Сиропиталище Слънчева градина“, но това място никога не е било слънчево и има дълга история с насилие над деца. Унижения, унизителни неща като да стоиш напикан, да бъдеш осмиван пред  всички, бит, заплашван с нож, рязан, изнасилван. Някои деца дори умираха на това място.

Аз бях от най – големите късметлии, бях отведен там последните няколко години преди Норвежкото правителство да затвори това учреждение, за добро. Известно е, че над 50% от хората в „Сиропиталище Слънчева градина“ през последните години са починали от наркотична зависимост. Предполага се, че реалният им брой е по-висок. 

Никога не съм бил достатъчно зрял, за да разбера ситуацията, така че никога не си припомням лоши неща. Само, че мразя зимата, мразя да стоя пред хора, притеснението, треперенето, и презрението към хора, които ми казват какво да правя. След това, влизайки и излизайки от сиропиталищата, най – накрая бях настанен в приемно семейство. Прекарах там около 6 месеца, докато приемните родители разбраха, че очакват дете и решиха, че вече няма стая за мен в този дом. Така че, отново се върнах в сиропиталищата.

След около 2 месеца, една жена дойде в „Доорс“. Сградата беше в лошо състояние, а децата бяха болни и недохранени. Тя не беше способна да ме остави на това място, затова реши да ме прибере вкъщи и да бъде моя приемна майка. Тя беше добра приемна майка, но беше омъжена за християнин, който беше на мнение,  че физическото насилие е част от възпитанието на детето. Насилието продължаваше с години. Бой, влачене за косата, заключване в стаята за дни. Удряне с колан и натиск да правя неща, които никога не съм искал. Наказателни обиколки за лошо поведение, изправяне пред религиозните членове, изкарване на дявола от мен, докато не се разплаквах на пода до техните аплодисменти. 

Един ден, приемната ми майка каза „достатъчно” на мъжа си, но не без последствия. Той удари главата ѝ в стената  и счупи пръстите ѝ преди да излезе и повече никога да не се завърне в къщата.

Но службата за закрила на децата го търсеше за различно нещо. Те, дори знаейки за насилието и злоупотребите ме принуждаваха да се срещам с моя насилник четири пъти в месеца, докато се навършат 10 години от тормоза, защото не само злото в хората, но и службата за закрила на детето не отговаряха на виковете ми за помощ.

Когато бях в училищна възраст вече беше много трудно. Възрастните ми казваха какво да правя. Аз вече нямах доверие в хората. Тогава за първи път, щетите от  годините на малтретиране и неглижиране започнаха да се проявяват. Бях различен. Бях дете на „Барневерн“, приемно дете. 

Скоро разбрах, че няма да имам нормален живот, както много други деца. Началните учители започнаха да ме наричат „трудно дете“, „Барневерн дете“, „приемно дете“, загубеняк, грешка. И още много. Така, че омразата ми растеше със всеки изминал ден. Ако някога, нещо се случеше в училище, без значение, кой го е извършил просто обвиняваха „приемното дете“, това беше и лесният начин за учителите – да обвиняват мен. Така, че защо да не бъда просто онова дете, което те искат и ми повтарят през цялото време и през целия ми живот, защо просто не бъда онова дете? Така, аз започнах да се забърквам в неприятности, много неприятности. С учители, полиция и други авторитети.

Приемната ми майка беше на моя страна, тя беше моята скала. Без нея, нямаше сега да съм тук и да разказвам тази история. 

На двадесет и две годишна възраст, когато  отпаднах от училище, бях напълно сам и тежко дрогиран /Нещо, което службата за закрила надетето започна, още когато бях дете/

.Срещнах едно момиче. Това момиче ме изправи на крака и ми даде увереност да се боря срещу присъдите, които учителите, социалната служба и полицията ми бяха дали.

Тя сподели своята сила с мен и ми показа изхода от нищетата, омразата, употребата на медикаменти. Получих живота, който бе предопределен за мен, който заслужавах. Който беше мое право от началото на живота ми!

Следващата година се сгодихме и бъдещето ни изглеждаше много светло. Тя тръгна на училище, а аз посещавах курсове, за да се науча да работя. Всъщност работих временно. Бях обречен на живот в зависимост  и нищета, но сега работех, и то без медикаменти. 

Един ден, годеницата ми се прибра вкъщи и каза, че се чувства зле и ѝ се гади. Първоначално не се замислихме, но след няколко дни решихме да вземем тест за бременност. Тестът беше положителен. Моята любима беше бременна. 

Годината си минаваше и преди да се роди бебето, решихме да се венчаем. Радостта и щастието ни бяха огромни. Сега работихме за да си купим собствена къща. След още две години се случи отново. Съпругата ми пак беше бременна.

Как беше възможно да съм такъв щастливец, че още веднъж да имам честта да бъда баща ? Сега вече имахме семейството, за което сме мечтали, семейството, за което съм мечтал от дете. Сега бих могъл да се изградя като баща. Годините минаваха в много и усърдна работа. Съпругата ми беше доброволец в „Червения кръст“ като продавач-консултант, а аз като резидентен баща. За съжаление, неуспешен заради миналото ми и малтретирането от социалните и приемният баща. Но един ден направих  грешка. Излязох с няколко лоши хора. Тази нощ реших да си тръгна рано, знаех, че те ще нарушат закона.

Следващия ден получих обаждане от полицията.  Искаха да се явя в полицейското управление и да дам показания. Отидох и се осведомих за какво става дума, казах на полицаите, че съм си тръгнал рано онази вечер, преди полицаят да ми каже, че другите момчета твърдят, че само аз и никой друг е виновен. Групата беше решила да хвърли вината върху мен. Отрекох всичко, но бях призован да се срещна с със съветника по конфликтите. Стигнахме до заключението, че е трябвало да докладвам, че ще бъде извършено престъпление. Казах им, че трябва да поема отговорност и да поправя това, което са унищожили. Ремонтирах цялото място и положих нова боя. Отидох да охранявам зоната отвън за 6 месеца и да запазя мястото безопасно. Купих пица за всички, присъстващи два пъти, и платих 5000 норвежки крони, които те откраднаха.

Наистина мислих, че съм се погрижил за всичко, но тогава се обадиха от службата за закрила на детето и ни казаха, че трябва да се срещнем с тях. Мислите ми започнаха да се въртят. Започнах да си припомням цялото зло, което са ми причинили, но предпочетох да мисля, че този път нещата ще са различни.

Не мога да влизам в детайли от начало до край. Но както мнозина знаят, всичко приключи с факта, че трябваше да избягаме от Норвегия.

И още случаи:

През 2013г. изследователят и психолог  Стайн Лехман изследва 279 приемни деца и открива, че 19% от тях страдат от дефицит на вниманието и хиперактивност. Това е много висок дял, но изследователският проект „Психично здраве при деца и младежи, настанени в социалните служби“ към Норвежки институт за науки и технологии, показва още по-драматичен резултат. Цели 32.3% от 400 младежи имат дефицит на вниманието и хиперактивност. И в двете проучвания, над 50% от децата имат едно или повече психични отклонения. 

Как се стига до влошеното им психично здраве? Моята теория: Третирането от Норвежката социална служба, начина по който извеждат детето от дома му, сексуалното малтретиране, случващо се в приемната грижа и институциите, насилието от възрастните в институциите, бруталнното насилие и изолация. 

Мъж, близък до Норвежката социална служба казва:

Чувал съм от служители на няколко служби за закрила на детето, че има млади мъже, които „Пазаруват“ около институциите за деца и младежи, които те могат да експлоатират и дори по-лошо, че кръжат около възрастни, които могат да наемат коли и да действат около службите за закрила на деца, за да могат да злоупотребяват и изнасилват млади хора в уязвими позиции.

Бивш областен управител в Тромс, СвейнЛудвигсен, в ТромсФолкблад, 13 март 2008г.

Историята която той разказва не свършва дотук. В последно време е разследван и е осъден на 5 години затвор за същите неща, които е казал през 2008г. Експлоатирал е 3 уязвими момчета, изнасилвал ги е и ги е карал да мълчат с години.

Детският психолог Йо Ерик Бройн към закрила на детето, беше осъден през 2018г. за сваляне на клипове и снимки с изнасилвани деца и беше осъден на 20г. затвор. Той успява да задържи двете си сурогатни деца.

Това са хората, които са назначени да защитават децата в службата за закрила на детето. Те са насилници, педофили, а някои от тях дори са били осъждани за убийства и насилие.

Норвежката социална служба признава в писмо към мен, че не съществуват никакви разследвания за насилие, малтретиране и даване на медикаменти в приемните домове. Никакви доклади или проучвания не са правени, те не се интересуват. Интересуват се само от проучване на някакви поводи за да отнемат повече деца от биологичните им родители.

Докладът на ужасите: Злоупотребата на властта с децата

Прекалено много деца са обект на сексуално малтретиране в институциите. Това не може да продължава. Насилието е шокиращо, разпространява се невъобразимо. Първо, защото тези деца са най-уязвимите. Властимащите са ги отнели от техните настойници, за да се грижат по-добре за тях . Докладът на омбудсманът относно насилието срещу деца и психичното им здраве е просто скандален за четене.

За последната година има 2400 насилствени решения срещу деца в Осло и Акерху. Няколко хиляди насилствени решения бяха издадени в държавната грижа за психично здраве за деца и младежи. Има 55 случая на деца, връзвани за леглото.

Дали службата за закрила на детето помага на децата или им вреди? 

В много случаи е много по-лошо за децата да попаднат в службата за закрила на детето. Над сто деца умират всяка година в тези институции. Голяма част се пристрастяват към наркотици, биват изнасилвани и малтретирани от лоши приемни родители.

В един от случаите полицията и  служител от закрила на детето наблюдавали докато насилникът изнасилвал деца в хотелска стая над 1 час.

Друг случай: Във Върховният административен съд това лято, приемен баща е бил осъден на шест години затвор за изнасилване и сексуални гаври с приемната му дъщеря. Посегателствата започват, когато момичето е на 12-годишна възраст до навършването и на 15 години. За случая областният управител е разследвал службата за закрила на детето.

Приемното семейство не е било одобрено за приемен дом. Не е бил извършен достатъчен надзор. Не са извършени последващи посещения в съответствие с препоръките. Службата за закрила на детето не е доказала, че е подходила към детето по отговорен начин.

Това е третия случай, който ще разкажа, той показва пълната некомпетентност на социалната служба в Норвегия. В този случай те са знаели, че мъжът е педофил, но въпреки това са нарушили закона. Не са казали нищо на новата му приятелка, която е очаквала дете.  Той е насилвал доведената си дъщеря в продължение на две години, докато на службата за закрила на детето е било известно, че има опасност това да се случи.

Тези случаи не са рядкост, това са въпроси, които изникват често. Чували сме за още повече случаи от деца, плачещи за помощ заради системата. Деца, които не биват чути, защото отказват да се оплачат пред ООН.

Към момента се разглеждат 26 случая на Норвежката социална служба пред Европейския съд за човешките права.  Повече, отколкото във всички останали Европейски държави. Това са случаи, в които трябва да се вземат предвид нарушените човешки права.

Чуйте ни хора, граждани, семейства, сърцата ни плачат за нашите деца! 

Искаме най-доброто за децата, както и да бъдат запазени техните права. Така се спазва закон. Така се следва семейството, а не се игнорира. 

Ние сме света и стига корумпирани политици и загуба на биологични принципи! Стига ни  тяхната алчност за пари и бърза печалба!   СПРЕТЕ!

Тъмната страна на норвежката служба за закрила на детето!

Източник:https://maxmushunt.com/2019/07/17/darkest-side-of-norwegian-child-welfare-service/

Преведено за „Национална група Не на стратегията за детето 2019 – 2030г.“

YouTube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow