Правителството казва, че за да си върне сина жената трябва да се обърне за втори път към норвежката съдебна система
от Самюел Смит, за Крисчън Пост
05 октомври 2019 г.
Норвежката държава отказва да върне момче на майка му, въпреки че Европейският съд по правата на човека реши през септември тази година, че социалните служби на страната са нарушили родителските права на майката, като са позволили на приемните родители да осиновят сина ѝ въпреки нейното несъгласие.
Според адвоката по човешки права Мариус Рейкерас, местната полиция е дала на майката шестмесечна ограничителна заповед като ѝ забранила да влиза в контакт с 11-годишния си син, за да му каже, че са победили в Голямата камара на ЕСПЧ.
Синът на Лобен е поставен под закрила от Барневарн – притежаващата съмнителна репутация Агенция за закрила на детето в Норвегия, когато е бил само на няколко седмици.
Около един месец след раждането на детето то било изведено принудително от социалните заради притеснения относно родителските умения на майка му и съмнения дали детето получава достатъчно храна. Детето е настанено в приемна грижа и по-късно, през 2011 г. е осиновено от приемните му родители.
Решението на Голямата камара на ЕСПЧ на 10 септември гласи, че властите в казуса на Лобен „още от началото не са си поставили за цел да реинтегрират детето при майка му“, а „веднага са решили, че той ще порасне в приемна грижа.“
В резултат на това съдът открива, че Барневарн е нарушил чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, която гарантира зачитане на правото на „личен и семеен живот“.
Това е първият път, когато Голямата камара се произнася с осъдителна присъда срещу Норвегия в казус засягащ родителските права, заради отнемане и осиновяване на дете, макар норвежките социални служби отдавна да са били критикувани от международни адвокати по права на човека, че отнемат деца от родителите им заради произволни причини.
Голямата камара определя норвежката държава да плати на майката ищец обезщетение равнозначно на $27 000 и около $10 000 за съдебни разноски и разходи. Обаче семейството и държавата не са на едно мнение относно присъдата, и по точно – дали тя изисква от държавата да върне детето на биологичната му майка. В интервю с Крисчън Пост Рейкерас твърди, че решението на съда в полза на г-жа Лобен задължава държавата да върне попечителството на момчето на родната му майка. Но в писмо до парламента на Норвегия миналия месец Министерството на децата и семействата заяви, че ще плати глобата, присъдена от съда, но няма да върне попечителството върху детето на г-жа Лобен, обясни Рейкерас.
„Това означава, че министърът е дал конкретен отговор на парламента, казвайки, че единствената последица от решението е да се плати обезщетение. С това правителството казва, че няма никакво намерение да върне момчето на майка му. Това означава, че норвежката държава продължава да нарушава техните права. Присъдата е много ясна. Открити са нарушения. Норвегия е погазила дори най-фундаменталните права и от нея се очаква да започне да се съобразява със съдебното решение“, твърди Рейкерас.
В изявление за Крисчън Пост норвежкото Министерство на децата и семействата заяви, че се отнася „много сериозно“ към присъдата. Министерството подчерта, че „същността на присъдата е, че норвежкият окръжен съд не е провел достатъчно широко проучване на казуса. На биологичната майка е присъдена компенсация, която ще бъде платена. Това са правните последствия от присъдата.“ Министерството твърди също, че съдебното решение на ЕСПЧ „не означава, че заповедта за осиновяване, издадена от норвежките съдилища, е била отменена, или че детето сега ще се върне на биологичната му майка.“
„От нея зависи дали ще реши да се обърне към съдебната система в Норвегия, за да се опита да отмени заповедта за осиновяване“, обяснява изявлението. „Ако реши да постъпи по този начин, съдът в Норвегия ще прецени дали има основания да ѝ даде ново изслушване.“
В отговор на изявлението на министерството Рейкерас напомня, че Голямата камара „е отсъдила, че Норвегия е виновна в нарушаването на правата на 11 годишно момче, като го е лишила от биологичното му семейство и не е направила нищо, за да го върне на семейството му.“ Неговото мнение е, че „норвежките власти са погазвали правата на момчето почти през целия му живот, и те продължават да вършат това всеки изминал ден. Ако ЕСПЧ счита, че за момчето е най-добре да остане в приемното си семейство, Норвегия нямаше да бъде обвинена, че е нарушила правата на момчето. С други думи, Норвегия е посочена за виновна за отвличането на момчето от биологичното му семейство и продължава да нарушава правата му.“
Според Рейкерас поводът за издадената наскоро ограничителна заповед срещу г-жа Лобен е фактът, че тя е отишла до училището на сина си един ден след решението на ЕСПЧ и е представила документи, показващи, че ЕСПЧ е решил в нейна полза. Адвокатът изказва опасения, че детето може въобще да не знае, че има биологично семейство, което от години се бори за него в съда, за да го види.
„Мисля, че той е в пълно неведение, че има семейство и че е спечелил в Европейския съд“, казва Рейкерас.
Според Конституцията на Норвегия, решенията на ЕСПЧ имат върховна сила в Норвегия и отказът на държавата да уважи съдебното решение е нарушение на чл. 46 от Европейската конвенция.
Адвокат Рейкерас обяснява:
„Това правило е много ясно. То гласи, че ищците, чиито права са били погазени, трябва да бъдат поставени в такова положение, все едно нарушенията срещу тях никога не са се случили“, обясни той. „В случая с г-жа Лобен, тя и синът ѝ трябва да бъдат събрани, все едно правата им никога не са били погазвани. Тези нарушения на правата им продължават от осем години.“
Норвежкият адвокат се бои, че отказът на държавата да зачете решението на съда може да причини „конституционна криза“ в скандинавската страна, тъй като в ЕСПЧ чакат още поне 26 дела по казуси за извеждане на деца от техните семейства. Той заяви, че правният екип на г-жа Лобен започва процедура по обжалване пред Комитета на министрите на Съвета на Европа, който се състои от всички външни министри на страните членки на Съвета. Понеже съдебното решение е било взето от Голямата камара, Рейкерас вярва, че ще има по-голям натиск върху Комитета на министрите да действат по-бързо от обичайното. Той се надява този орган на Съвета на Европа да изпрати „ясно послание“ към Норвегия:
„В най-лошия случай ще трябва да се върнем към съда, за да докажем, че Норвегия отново е виновна, че не се съобразява с присъдата. В действителност това влече много сериозни последици, защото Норвегия не само не зачита човешките права, но също така и норвежката конституция. Съдът, както и Европейският парламент и другите институции в Европа осъзнават, че Норвегия все още не уважава присъдата. Това създава дипломатически проблем между Норвегия и останалата част на Европа.“
През 2018 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие доклад, в който критикува Барневерн и призовава за по-силни мерки, които да гарантират, че семействата няма да бъдат разкъсвани насила. Миналата година Полша предостави убежище на една майка и нейната двегодишна дъщеря, които избягаха от Норвегия след като социалните служби се опитаха да отнемат детето от майката.
„Друг лош сценарий в този случай е, че Норвегия ще трябва да се оттегли от Европейския съвет, защото не уважава международното право“, подчерта Рейкерас.
Макар това да е първото дело за отнемане на норвежко дете, което е решено от Голямата камара, други дела свързани с норвежките социални служби са били разрешени от по-низши състави на ЕСПЧ. На 6 септември 2018 г. Норвегия бе осъдена единодушно, че нарушава чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека в делото Янсен срещу Норвегия, защото не е предприела никакви действия, за да реинтегрира засегнатото семейство.
„Макар делото да бе решено преди около една година, Норвегия все още не е изпълнила това решение“, казва Рейкерас. „Започваме да виждаме един модел на действие, че без значение колко решения имаме, страната плаща само паричното обезщетение и продължава да нарушава човешките права. Норвежките власти нямат намерение, поне на този етап, да уважават решения, които не са в полза на Норвегия.“
В четвъртък Рейкерас посети парламента на Норвегия, за да лобира пред законодателния орган да поиска сметка от страна на управляващото правителство. Той твърди, че единственият начин да се изпрати послание до норвежкото правителство е парламентът да поиска оставката му. Норвежката конституция поставя парламента над правителството, затова той има решаващо влияние върху съставянето и разпускането на правителства. Настоящата управляваща партия е социал-демократическата Партия на труда.
Рейкерас е оптимист, че парламентът ще предприеме действия:
„Парламентът може да свали от длъжност министъра или да поиска оставката на правителството, защото са нарушили конституцията на Норвегия. Надеждата ми е, че парламентът осъзнава, че има най-висшата законова власт в страната, и че нашето правителство ще си подаде оставката“, казва той. „Разбира се, това може да доведе до конституционна криза в Норвегия и опозиционната партия може да се възползва от факта, че настоящото правителство не спазва конституцията и човешките права.“
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”