видео с извеждането на децата:

https://www.facebook.com/FinlandFreeMariaandMihaiSmicalaJalaskoski/videos/495321947550373/UzpfSTgzNjU3OTMyMToxMDE1NzQzMjc2NzQxOTMyMg/

Следното писмо е на деца, които отчаяно молят да бъдат чути и третирани като човешки същества. Баща им години наред се показва като насилник, но властите не разследват случая активно. В крайна сметка, осъзнавайки, че децата не са в безопасност при него, финландските власти вместо да ги оставят на майката, която е румънка, ги въдворяват в институции, водени от съображението, че майка им, бидейки чужденка, може да ги изведе от Финландия. С това писмо децата молят румънската държава да се намеси спешно в техен интерес и да съдейства за тяхното репатриране, за да живеят заедно с майка си в Румъния.

                    ДО
                    Министерството на външните работи в Румъния
                    Г-н Клаус Вернер Йоханис, Президент на Румъния

Долуподписаните Йохан Михаил Яласкоски, роден на 6 януари 2006 г., и Мария Александра Яласкоски, родена на 25 януари 2007 г., подаваме от свое име следното

УВЕДОМЛЕНИЕ
с което Ви молим да съдействате спешно за нашето репатриране, предвид унизителните условия, от които страдаме във Финландия, където ние, долуподписаните Йохан Михаил Яласкоски и Мария Александра Яласкоски, сме затворени в места за настаняване пртив нашата воля и сме насилствено разделени от майка ни и от нашето семейство по майчина линия.
На 15 юни 2016 г. финландският съд се произнесе категорично, че нашето местопребиваване е с майка ни – Михаела Камелия Яласкоски. Въпреки това съдебно решение, което е в сила и не е променяно, социалните служби в град Тампере – финландското градче, където живеехме по това време – с употреба на крайно насилие, засвидетелствано от видеозапис, ни взе и ни въдвори в различни детски центрове, против нашата воля и срещу волята на майка ни, и въпреки факта, че майка ни има пълните права над нас. Оттогава ние сме молили безброй пъти да бъдем изслушани от съдия във Финландия, тъй като имаме това право според финландския закон и според Конвенцията за правата на детето, както и според Регламент на ЕК 2201/2003.
Макар нашият случай да не е бил разглеждан от съд и макар да няма съдебно решение от никакъв съд относно нашето насилствено задържане в центровете, на нас въпреки това ни е отказано правото да бъдем изслушани от съдия. Отговорите, които Министерството на правосъдието във Финландия даде по нашия казус, бяха категорични, че само община Тампере има властта да разпорежда някакви мерки относно нашия случай.
Нещо повече, през май ние отново поискахме чрез адвокат да бъдем изслушани спешно от финландски съд с цел мярката за настаняването ни в центрове за обгрижаване на деца да бъде прекратена спешно. До ден днешен нашата моба не е получила нито решение, нито някакъв краен срок за разглеждане, като финландските власти казват единствено, че нашата ситуация е от изключителната компетентност на община Тампере.
Според чл. 2, ал. 1 от Закон 248/2005 за свободното движение на румънски граждани в чужбина, с последващите изменения и допълнения, на румънските граждани са гарантирани правото да пътуват в чужбина и да се връщат в страната си по всяко време, а според втората клауза на този член, никоя румънска власт по никакъв начин не може да забрани на румънски гражданин да се връща в Румъния.
Според Регламент на ЕК 2201/2003, точки 12 и 13 от преамбюла, върховният интерес на детето диктува компетентността, а общата компетентност, установена от чл. 8 на същия регламент се отнася само за обичайното местопребиваване на детето, не за принудителното, както е в нашия случай, тъй като сме затворени в центрове за деца и съответно местопребиваването ни във Финландия е не обичайно, а принудително. В нашата ситуация обичайното ни местообитание е в Пиатра Неамт. Според чл. 12, 13, 14 и 15 от Конвенцията за правата на детето, дете, което осъзнава какво се случва с него, има правото да бъде изслушано и да изрази своето мнение свободно по всеки въпрос, който го касае. Въпреки това, макар че от години молим да бъдем репатрирани в разширеното ни семейство на нашите баба и дядо в Пиатра Неамт, макар че нашето обичайно местоживеене не е във Финландия, ние сме затворници, държани от държавата в приемни центрове, против нашата воля, нашата молба е отхвърлена от румънската държава заради измисления аргумент предложен от финландските власти, че нашето обичайно местопребиваване е във Финландия и следователно, съдилищата във Финландия са компетентни относно нашия случай.
По тази причина ви молим настойчиво г-н Президент и г-н Министър на външните работи, да заповядате нашето репатриране като спешна мярка, тъй като имаме румънско гражданство, понеже сме румънски граждани със законно местопребиваване в Румъния при баба си и дядо си в Пиатра Неамт, ул. Петру Рарес 63, бл. А4, ет. 4, ап. 34, община Неампт, и тъй като ни нарушават човешките права във Финландия и сме напълно безсилни да издържим повече режима на психически тормоз, на който сме подложени, причинен отчасти от разделянето ни с майка ни, единствената, която ни защити от физическите и психическите рани, които ни нанесе нашият баща.
Ако нещо се случи с нас, пряка отговорност за последиците носят румънските власти, които ни изоставиха толкова много години въпреки отчаяните молби на нас и на майка ни.
Г-н Президент и г-н Министър на външните работи, в случай, че изчезнем или претърпим физическо или психическо страдание, заради редовния психически тормоз, на който сме подложени, с това писмо публично упълномощаваме своите баба и дядо Лучия и Раду Смикала, да се застъпят като наши родители и да потърсят отговорност от вас и от румънската държава заради сериозните щети, които са причинени на нас и майка ни.
Бог да помогне на всички нас!
Молители,
Йохан Михаил Яласкоски
Мария Александра Яласкоски

С правната помощ на гражданската платформа IMPREUNA
Адвокати:
Адв. Адриана Лучия Бузгар
Адв. Драгош-Петру Кремене
Адв. Дан Пощъ
Адв. Диана-Ливиа Дука
Адв. Миоара Фленкеа
Адв. Николае Санду
Адв. Мариа Лъбунт
Адв. Ана-Корина Съкриеру