Качено: July 26, 2019|НОВИНИ, СТАНОВИЩА

Отговор на изявлението на Министерство на труда и социалната политика („МТСП”) от 11.07.2019 относно разпространението на „неверни твърдения“ за Системата на закрила на детето.

Фалшиви новини за децата: публикувано във вестник Труд: 11.07.2019

От януари 2019г тече сериозен публичен дебат, провокиран от проекта за нова национална стратегия за детето 2019-2030г, който дебат за съжаление бива отразяван твърде едностранчиво и манипулативно от най-масовите медии в интерес на официалните им „партньори” и спонсори. Относно непрекъснатите протести на хиляди родители в над 30 града от страната, медийната завеса е още по-непрогледна. В допълнение, образът на обикновения родител непрекъснато е демонизиран и заклеймяван като „насилник” и „некомпетентен” да отглежда собствените си деца (вж. илюстрация на семейството според ДАЗД), за разлика от широко рекламираните платени приемни гледачи. 

Разбираме, че е задължение на МТСП да успокоява гражданите всяка сутрин и вечер, че „стратегия няма”, но нашият родителски дълг и патриотично чувство зоват обратното – народът трябва да познава фактите, за да може да се защити.

Ще разгледаме по-долу изявленията на министерството (неподкрепени с никаква правна аргументация) едно по едно, обосновавайки се с цитати от законодателството.

I. МТСП твърди: „Няма как да се прилагат законови текстове, които не съществуват. Няма как да се реализира невярното твърдение, че се отнемат деца след анонимни сигнали.“

Но според законодателството:

Чл. 10 (5) от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето („ППЗЗДет.”): „Анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на директора на дирекция „Социално подпомагане“.

Част от основанията за настаняване на дете извън семейството са предвидени в чл. 25(1) Закона за закрила на детето („ЗЗДет.”):

„Може да бъде настанено извън семейството дете:

4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие”;

Забележете най-долу широките за тълкуване дефиниции на „насилие”*, предвидени в нормативната база!!! Освен случаите на „физическо насилие” (а и там има спорни моменти) и „психическо насилие” („подценяване”, „подигравателно отношение”, „заплаха”, „дискриминация”,” отхвърляне”,” други форми на отрицателно отношение”,”неспособност на родителя” и т.н.),като насилие се квалифицират още „пренебрегване”, „търговска или друга експлоатация” „емоционално насилие”, „социално насилие”, „икономическо насилие”, „опитът за такова насилие”, „ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права”,  и то дори при „вероятна вреда”, „опасност” от такава, или извършено „в присъствието на детето”, и т.н. Относно определенията за дете „в риск” ситуацията е още по-„рискова” (*вж.бел.най-долу). 

Дори за неизкушеното от правото око са видни огромните възможности за свободни субективни интерпретации по темата, тъй като дефиниция за единствено правилно нравствено, интелектуално и социално развитие в закона няма, а и не трябва да има. Тези категории зависят от индивидуалността, религията и културата на дадено семейство, а в случая ще бъдат решавани единствено по преценка на социалните служби според техните религиозни и нравствени презупмпции, които могат да противоречат на тези на родителите.

II. МТСП твърди: „Извеждане на дете извън семейството може да стане само при основания определени в закон и подлежи на съдебен контрол.“

Според закона:

Част от основанията за извеждане посочихме в т.1 (вж. по-горе). Разбира се, това далеч не е всичко – предвидени са специални мерки за бременни и родилки (нов чл.36б ЗЗДет.), „полицейска закрила” (изм. чл. 39 ЗЗДет.), при родителски спор (нов чл.138а СК), мерки по „Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция” („Наредбата”, изм. с ПМС №104/02.05.2019 г.) ** и т.н.   

Съгласни сме, че основанията са предвидени в закона, но в този случай явно законът играе ролята на врата в полето! 

Да разгледаме сега и процедурата:

Чл. 33. (1) от ППЗДет.: 

„Спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.

(2) Настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“.

Чл. 26. (1) ЗЗДет.:

„До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.”

Чл. 27. (1) ЗЗДет.: 

„Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция“Социално подпомагане„ по настоящия адрес на детето.

(2) В едномесечен срок от издаването на заповедта по ал.  1 дирекция „Социално подпомагане“ прави искане до районния съд.

Чл. 28. (1) Съдът се произнася в едномесечен срок.”

Следователно извеждането на дете от семейството може да се извърши без съдебна заповед, само по решение на директора на „Социално подпомагане“. Според новите чл. 36г-36д от ЗЗДет. се създава силов „мултидисциплинарен екип” за бързо реагиране в рамките на 24 часа, само по сигнал и преценка на социалния работник, с представители на полицията и прокуратурата. Може да измине един месец преди дирекция „Социално подпомагане“ изобщо да подаде искане до районния съд и още един месец докато съдът се произнесе. За тези два месеца детето ще бъде отделено(отнето) от родителите без съдебно решение, а бъдещето му ще се определя от дирекция Социално подпомагане – тя има пълни права над него, в това число има възможност да въздейства върху крехката психика на детето, като го манипулира и настрои против родителите му (вж. т.5 по-долу относно т.нар. „сини стаи”).

Дори при адекватен контрол от съда как може да се възмезди насилственото отнемане за месец, ден, а дори и за един час на едно дете от семейството му? Не всяко семейство има възможност да наеме добър адвокат, а в повечето случаи от родителите и адвокатите им нарочно се укрива информация и документи по случая (съществува нарочно указание за това, можем да го предоставим при нужда). Много е вероятно в крайна сметка съдът да реши в полза на „експертния” социален доклад и буквата на закона, който дава широки основания за извеждане с водеща роля на преценката на социалните служители. Разбира се, че всичко това е законно, както и всичко, което режимът на Хитлер е извършил в концлагерите. Трябва да помним историята, за да не я повтаряме. Ние оспорваме както процедурата, така и правилността на самите основания за извеждане. 

III. МТСП твърди: „Законът за закрила на детето(ЗЗД) и другите закони не дават права на социалните работници за „влизане“ и претърсване в домовете на хората.“ 

Но според законодателството:

„Наредбата”, изменена с постановление на МС No104/02.05.2019 г.: 

Чл. 10. (1): „По всеки сигнал за дете, за което съществува риск от изоставяне или настаняване в специализирана институция, се извършва проучване и въз основа на събраната информация от него социалният работник изготвя социален доклад по образец съгласно приложение № 1.”

Чл. 26(3)  от ЗЗдет.: „Искането за настаняване, направено от дирекция“Социално подпомагане“, се придружава от:

1. доклад от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.”

СОЦИАЛЕН ДОКЛАД за оценка на сигнал за дете в риск и за работа по случай (приложение No1 към Наредбата):  само образецът се състои от цели три страници лична информация, която трябва да бъде събрана от социалния работник, включително и чрез влизане и оглед на домовете на хората. Например обследването включва събиране на следните данни:

– „хранене, дневен режим, лични дрехи според пола и сезона, осигурен кът на детето и място за спане”, „учебници и учебни помагала”;

– „жилище – собственост, разположение, разходи, възможност за издръжка на семейството, разпределение на помещенията, грижа за вида му, оборудване, удобство и комфорт за детето, хигиена, съжителстване, съсобственост, възможност за други решения с оглед проблемите на детето”;  „електричество, газ, остри предмети, домакински химикали, затворени шкафове, решетки на леглото и др.”;

– „работа и доходи – образователна степен на родителите, място на работа и длъжност, работно време – продължителност, с договор или без договор, отдалеченост на местоработата от дома, удовлетвореност; регистрация в бюрото по труда; работа на няколко места и влияние на взаимоотношенията вкъщи” ;

– „мотивация на детето да посещава училище”, „отношения на привързаност”, „свободно време и отдих”, „празници в семейството”,  „защита на икономическите интереси на детето”, „синдром на родителско отчуждаване”, „емоционална топлота”, „стимулиране”, и много други…

Чл. 21(1) ЗЗДет.: „По този закон дирекция „Социално подпомагане“

3. извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им.”

Чл. 36д ЗЗДет. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.): „(1) Защитата на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация се предприема след проучване на случая от мултидисциплинарния екип и съгласно предложения от него план за действие по чл. 36г, ал. 1.”

Законът не само дава права на социалните работници за оглед, разпит и събиране на лична информация от семействата в домовете им и извън тях, нещо повече, законът вменява това като професионално задължение.

IV. МТСП твърди: „Промените не дават нови правомощия и основания за извеждане на дете от семейството.“

Но според законодателството:

Със Закона за социалните услуги („ЗСУ”) е изменен и Семейният Кодекс („СК”), като в чл. 138а е предвидено, че при спор относно родителските права, съдът може по предложение на дирекция „Социално подпомагане“ да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето, в това число и резидентна грижа.

Чл. 93 (3) СК: „Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.”

Измененията в ЗЗДет. предвиждат детето да се отнеме от полицията, ако са налице основания за полицейска закрила. Забележете чл.39, ал. 1, т.2 – полицейските органи имат право да настанят детето в социални услуги за резидентна грижа, като при необходимост му бъде осигурена охрана.

В новата ал.2 на чл. 17 от Наредбата са предвидени редица основания детето да не бъде върнато в семейството, отново зависими от субективната преценка на социалния работник,  като напр. „злоупотреба”, „насилие”, „експлоатация”, „всякакво друго унизително или нехуманно отношение”, „наказание”, „опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие” и т.н.**

Освен, че има нови основания, не по-малко важно е, че има много проблемни стари основания за извеждане (посочени по-горе), което прави настоящото законодателство особено обезпокоително и подлежащо на обществен дебат. 

V. МТСП твърди: „Неверни са и твърденията за „изземване на държавни функции от частни фирми(НПО)“

Според законодателството:

Чрез новия Закон за социалните услуги („ЗСУ”) и измененията въз основа на него в ЗЗДет., Семейния кодекс и още 27 закона, на частни фирми/НПО „доставчици на социални услуги” са възложени редица доскоро държавни правомощия, между които:

• Почти цялата дейност, свързана с „приемната грижа”: набиране, оценяване, обучение, адаптиране, „наблюдение на отглеждането”, сключване на договори с приемните семейства (нов чл. 34а ЗЗДет.)
• При спорове за родителски права становището на частните доставчици дали сте годни за родители ще се използва пред съда (нов чл. 138а(1) от СК). Ще оказват „подкрепа и съдействие при осъществяване на контакти междуродителите и децата, както и между родителите – в случай на конфликт между тях” (чл. 138а(2) от СК). Съдът може да задължи родителите да ползват задължителни социални услуги, самостоятелно или заедно с детето (чл. 138а(3) от СК).
• Доставчиците имат право да изискват всякакви лични данниот „държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции”, и те са длъжни да ги предоставят в определения от доставчика срок (чл. 81(1) от ЗСУ)
• „Мерки за закрила на детето” се предоставят като социални услуги, в т.ч. задължителни (чл. 88 ЗСУ, чл. 74(1)ЗСУ, и др.)
• Частни НПО управляват „сини стаи” за разпит и „подготовка” на деца за пред съда (https://animusassociation.org/sinia-staq/)
• Частно НПО управлява „националната телефонна линия за деца” 116 111 (https://animusassociation.org/programi-uslugi/nacionalna-telefonna-linia-deca/ , забележете и чуждестранното финансиране)
• Представител на „доставчика” е член и на мултидисциплинарния силов екип по чл. 36г от ЗЗДет., както и участник в „социалната работа” с деца, отново само по преценка на социалния работник (чл. 11(3) и чл. 19(4) от Наредбата)
• Доставчиците предоставят „услугите” си „мобилно” – по училища, детски градини, ясли, болници и др. (чл.17(5)ЗСУ)
• „Консултират” деца без знанието и съгласието на родителите (чл.87 ЗСУ), и др.

Финансирането на тези частни „доставчици” ще става от държавните и общински бюджети, както и от такси от гражданите, каквито доставчиците сами си определят (чл.48(3)ЗСУ).  Нещо повече – ЗСУ предвижда възможност „доставчиците” да са чуждестранни лица (чл. 30 т.2 ЗСУ), и чуждестранно финансирани без ограничения (чл.41(2)ЗСУ), както и дори да нямат нужда от лиценз по българското законодателство в определени случаи (чл.30(3)ЗСУ).

Неясно остава с каква цел МТСП предоставя статистика за социалните услуги през 2018 г., след като ЗСУ предстои да влезе в сила едва на 01.01.2020 г.

По-големият проблем е, че държавата изобщо има такива всеобхватни функции и власт над децата и родителите, която може да делегира и на други организации.

VI. И най-накрая, нека да се върнем към началото на публикацията – МТСП твърди: „Става въпрос за същите социални работници, благодарение на които през 2018 г. е предотвратено изоставянето на 1733 деца.”

Искаме да попитаме МТСП – при това „предотвратяване на изоставянето”, колко деца са били отнети от родителите им? Защото това е един от абсурдите на действащото законодателство – деца да бъдат извеждани от семействата им заради „риск от изоставяне” (вж. дефинициите по-долу). Без значение колко приемни семейства, институции и осиновители ще сменят в последствие , целта е постигната – децата вече няма да могат да бъдат „изоставени” от родителите си, защото са им били отнети! И още питаме – кой и по какъв начин е преценил, че тези 1733 деца (за предходни години дори не питаме) изобщо са били „в риск от изоставяне”?  Въпросът, разбира се, е риторичен, видно от обхвата на дефинициите, посочени след публикацията…

* Дефиниции: Забележете широките възможностите за тълкуване!

1) ЗЗДетето:

§ 1. т.5: „Най-добър интерес на детето“ е преценка на:

а) желанията и чувствата на детето;

б) физическите, психическите и емоционалните потребностина детето;

в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;

г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;

д) способността на родителите да се грижат за детето;

е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;

ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

§ 1. т.11: „Дете в риск„ е дете:

а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

г) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.”

2) ППЗДетето § 1. „По смисъла на правилника:

1. „Насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вредавърху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.

2. „Физическо насилие“ е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.

3. „Психическо насилие“ са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитиена детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.

4. „Сексуално насилие“ е използването на дете за сексуално задоволяване.

5. „Пренебрегване“ е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.

3) Закон за защита от домашно насилие :
Чл.2 (1): “Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”

**4) Наредба, изм. с постановление на МС No104/02.05.2019 г: 

Чл. 4. „Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат при наличие на едно или повече от следните обстоятелства:

1. при постъпил сигнал за дете в риск от изоставяне или при подадено заявление в дирекция „Социално подпомагане“ за настаняване на дете в специализирана институция

2. настаняване по чл. 26 от Закона за закрила на детето на друго дете от семейството;

3. родителите са изразили намерение за настаняване на детето в специализирана институция;

4. родителите са без постоянни доходи и/или без жилище;

5. установени увреждания или тежки заболявания и/или отклонения при родител или при член от семейството;

8. детето е с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие и родителите имат затруднения да отговорят на специфичните му потребности;

9. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.

 Чл. 5. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат спешно, когато има непосредствен риск от изоставяне на дете или настаняването му в специализирана институция при наличие на някое от следните обстоятелства:

1. заявено желание на някой от родителите на новородено в родилно отделение да изостави детето или да го настани за отглеждане в специализирана институция;

2. изоставяне на новородено дете от майката в родилно отделение;

3. непотърсено от родителите дете, прието в лечебно заведение, в 7-дневен срок от деня, в който е трябвало да бъде изписано;

4. други обстоятелства, които поставят детето в непосредствен риск от изоставяне.

 Чл. 6. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат по отношение на бременна жена в риск да изостави детето си след раждането при наличие на някое от следните обстоятелства:

1. жената е непълнолетна;

2. жената сама отглежда друго дете/деца;

3. жената е без доходи и/или жилище;

4. жената е с рисково поведение за здравето или живота на детето или е с алкохолна или наркотична зависимост;

5. жената е била обект на насилие;

6. жената има едно или повече деца в риск;

7. жената има едно или повече деца с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие;

8. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.”

С уважение,

Гражданско движение с над 130 000 членове

родители и граждани на Република България

„НАЦИОНАЛНА ГРУПА НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО 2019-2030!”

25.7.2019г

Е-mail: group@dobroutro.net