01/02/2017г.
Няма да разкрия тайна, че в Русия с ускорени темпове се прокарва ювенална юстиция, с помощта на която искат да „защитават” децата от това, да бъдат отглеждани от родителите си. С тази цел вече е приет Федералният закон №442, който въвежда ювеналната юстиция в Русия. В съответствие с него по надлежен начин беше изменен чл.116 от Наказателния кодекс, който позволява да бъде наказан родителят за две години лишаване от свобода за един-два зад врата и в същото време да остави безнаказан всеки друг, пребил вашето дете.
Но всичко това на нашите западни „партньори” им се стори недостатъчно. И решиха да стигнат по-далеч, като с помощта на Норвежката ювенална служба за настойничество да ни просветят по въпроса „как е правилно да се отнемат децата от добропорядъчни родители”. Защото по този въпрос норвежката служба е спец от висша класа.
В края на 2016 година руски журналисти от Мурманск, Петрозаводск, Северодвинск, Архангелск бяха поканени на семинар по обмяна на опит в норвежкия град Тромсьо. На семинара им разказали най-общо за работата на организацията „Барневерн”. И в подкрепа дали малко статистика: само за предишната година в „Барневерн” са постъпили над 50 000 сигнала от „доброжелатели”. По тези сигнали са отнети повече от 460 деца. (бел. на преводача – става въпрос за статистика от 2015г.)
По данни на Генералното консулство на Русия, в продължение на 5 години към тях са се обръщали по повод 10 отнемания – това са именно руски деца, които въпросната служба е отнела от руско-норвежки семейства. Тези данни са взети от същия онзи сюжет, в който се говори за обмяна на опит. Всички тези цифри са броят на разрушените семейства и децата с нарушена психика.
Преглеждайки видео клиповете от Youtube за методите на работа на „Барневерн”, оставаш с усещането, че се заимствани от Гестапо или SS (Socialist Solders). Защото в съзнанието не се побира, как хора, които изтръгват от ръцете на майката ридаещо и с всички сили държащо се за нея дете, действително са загрижени за благото на детето.
Вж. видеото: https://youtu.be/hUBhb4V48X0
Ако служителите на Гестапо, простете, служителите на „Барневерн”, наистина изтръгват дете от ръцете на „родители изверги”, и то се чувства ужасно с тях, мисля, че детето единствено щеше да се радва и не би крещяло така.
След като изгледаш тези клипове възниква усещането, че някой от тях мами – детето или „Барневерн”? По-скоро това не е детето. Но ако действително го разделят от собствените му родители, които то обича много и в никакъв случай не иска да се раздели с тях, то какво всъщност правят служителите на „Барневерн”?
Разрушават ли психиката на децата? Разрушават ли семейства? Издевателстват ли над родителите? Предпочитам да вярвам на чувствата на детето, защото то не умее да лъже. И с цялото си поведение показва с кого му е добре – с непознатите „загрижени” изверги или с мама и тате.
През 2014 година, Павел Алексеевич Астахов, тогава все още Комисар по правата на детето при президента на Русия, беше заявил следното: „Взимайки под внимание 4,5 милиона души население на Норвегия, службата „Барневерн” може да се смята за ударник на „ювеналния терор”. А президентът на Чехия Милош Земан я сравни с нацистката организация „Лебенсборн”. И съдейки по публикациите в информационните средства то нито сътрудниците на „Барневерн”, нито методите им на работа, са се променили през изминалите години.
Най-интересното е, че в интернет информацията за проведената среща с руските журналисти е оскъдна. Клипът, показан по архангелската телевизия и няколкото статии в Архангелск и други региони, останаха незабелязани от нашата общественост. От хабаровския сайт статията беше свалена след ден, беше публикувана и в башкирски сайт, но сега е заличена и е запазена единствено в кеша на Google. Странно, нали?
Възниква въпросът: ако норвежките власти искаха обмяна на опит, то защо поканиха именно журналисти, а не специалисти от социални грижи? Вероятно защото са се чудили как ще реагират нашите социални работници на подобно предложение? А журналистите са хора без отношение към работата по отнемането на деца и не познават тънкостите на този проблем.
НО…. Мнозина навярно са чували следния израз: „Информационните средства са четвъртата власт в държавата”.
Чували са, но го оставят без особено внимание. Медиите са поканени точно заради това, че имат невероятната способност да повлияят как да бъде възприет който и да е факт от хората. А ако им се възложи, те могат да създадат желаното отношение към което и да е събитие, човек или организация.
Не е необходимо зрителят/читателят да бъде лъган. Просто може да не му се казва цялата истина. .. От норвежка страна срещата бе организирана от Barents Press International. Но на кого у нас му трябваше това? С чия лека ръка мероприятието беше одобрено в Русия? Засега все още не е напълно ясно.
Влияейки чрез средствата за масова информация на общественото мнение, като състояние на масовото съзнание, информационните средства в същото време способстват за най-добрата реализация на целите и интересите на отделни субекти. Което в превод означава „който плаща, той поръчва и музиката”.
А сега внимателно прегледайте самото начало на архангелския клип:
Российским журналистам в Тромсё рассказали о норвежской системе опеки над детьми („Руските журналисти в Тромсьо бяха запознати с норвежката система за защита на децата”)
Дикторът съобщава: „Регионалните отдели на „Барневерн” изобщо не са семейно Гестапо, както смятат в Русия…” И ако след това малко по обем клипче покажат и някое компрометирано семейство, то разбира се повечето руски зрители ще кажат: „Да, действително имаме нужда от подобна организация!” Дори и през ум няма да им мине, че впоследствие същите тези „защитници” ще нахлуят в къщата им и ще ги учат как да си възпитават децата.
Тази манипулация на съзнанието се използва много често за постигането на търсен резултат. Първоначало стотина пъти се огласява уж съществуващ „проблем”, а след известно време, между другото, се предлага начин да се реши. И зрителят, свързвайки в съзнанието си двата сюжета, „изведнъж” „сам” открива как да се разреши този проблем! Това означава, че манипулацията на съзнанието е минала напълно успешно. И дори не е забелязана от „пациента”.
Сега може да се предположи, че след известно време по ТВ ще почнат да въртят сцени с някакви неблагополучни семейства, „родители-чудовища” и т.н. (Това вече го видяхме от собствен опит в България, нали? – бел. на преводача). След това отново сюжет за обмяна на опит, като допълнително се озвучи вариантът как се постъпва в такива случаи в „развитите европейски страни”. Никак не ми се ще тази „обмяна на опит” да се осъществи и социалните грижи да се превърнат в ювенална система по норвежки образец. Нашето общество няма да приеме това безропотно…
В Русия чувството за отговорност за семейството и детето у родителите не е изкоренено в такава степен като на запад. Освен това нашият манталитет е съвсем различен и затова реакцията на руските майки и татковци е твърде различна от реакцията на западните родители. И при такъв вариант на отнемане ще защитят детето си с всички възможни средства, може би и не напълно законни, за което в социалните мрежи отдавна се водят дискусии.
А онези, които се опитват тихомълком да вкарат всичко това и да превърнат нашето законодателтсво в система от надзорни и наказателни органи, трябва да имат предвид, че избраният от тях вариант не само не е най-добрия, а един от най-лошите. Защото или не схващат какви ги вършат, или умишлено провокират ситуации, в които руските родители ще се вдигнат на защита на своите деца, дори с използването на оръжие срещу „доброжелателите”. А това заплашва с подкопаване на общата безопасност на нашата страна.
автор: Ян Лагутенко, Съпредседател на Архангелския Областен родителски комитет
превод: Екип Национална група „Не на стратегията за детето 2019-2030!“
Линк към оригиналната статия: http://www.pravoslavie-nord.ru/2007/2/15829
НАЦИОНАЛНА ГРУПА НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО 2019-2030!
Проект на Национална група „Не на стратегията за детето 2019-2030!”