Два действителни случая на откраднати от норвежката социална система деца на емигранти
A.S. v. Norway (no. 60371/15)
А.С. срещу Норвегия
Ищцата, А. С., е полска гражданка, родена през 1968 г. и живее в О.
Случаят се отнася до отказа на властите да прекратят приемната грижа на детето ѝ, да предоставят правото ѝ на контакти и да я уведомяват за местонахождението му.
Жалбоподателката ражда сина си чрез изкуствено осеменяване през декември 2009 г. Здравните инспектори изразяват опасения относно майката и детето е настанено в спешна приемна грижа през март 2012 г. През септември същата година Съветът за социално подпомагане на страната разпорежда настаняването му в приемна грижа, до която е допуснато, да бъде на дългосрочна основа. Градският съд потвърждава заповедта за приемна грижа през февруари 2013 г.
Жалбоподателката започва процедури, за да върне сина си, но през март 2015 г. Градският съд установява, че тя няма да може да му осигури подходящи грижи нито в текущо време, нито за в бъдеще и отхвърля искането ѝ.
Градският съд установява, наред с други неща, че когато синът ѝ е бил настанен в приемна грижа, е имал проблеми с развитието поради неадекватната грижа на майка му, но развитието му се подобрява след настаняването в приемна грижа. Жалбоподателката признава, че заповедта за грижа през 2012 г. е била основателна, но че ситуацията се е променила към по-добро, по-конкретно тя е преминала курсове за подобряване на родителските си умения, за които са се разпоредили властите.
Градският съд обаче поставя под въпрос дали майката признава неглижирането на грижата за детето и не вижда мерките, които е предприела да имат особено голям ефект върху нейните родителски умения, а и отчита, че срещите със сина ѝ са показали, че тя не разбира неговите перспективи и нужди.
Градският съд установява също, че той се е привързал толкова към приемното си семейство, че ще му бъде нанесен ущърб, ако бъде преместен; отхвърля правото на жалбоподателката на контакт с детето и заявява, че адресът на приемното семейство не може да и бъде даден. Както Висшият съд, така и Върховният съд, ѝ отказват разрешение за обжалване с решение, постановено през юли 2015 г.
Жалбоподателката подава оплакване, че решенията за отказ да се отмени настаняването на нейното дете в приемна грижа, отказът за контакт с него и отказът да и бъде предоставена информация за местонахождението му представляват нарушение на член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) от Европейската конвенция.
Abdi Ibrahim v. Norway (no. 15379/16)
Абди Ибрахим срещу Норвегия
Жалбоподателката Мария Абди Ибрахим е сомалийска гражданка, родена през 1993 г. Живее в Норвегия.
Жалбоподателката ражда сина си през ноември 2009 г. в Кения и заминава за Норвегия през февруари 2010 г., където получава разрешение за временно пребиваване със статут на бежанец.
През септември 2010 г. институцията «Родител-дете» уведомява службите за закрила на детето, че са обезпокоени от това, че детето е в риск, докато е под грижите на заявителката. То е настанено в спешна приемна грижа и през декември 2010 г. Съветът за социално подпомагане в страната издава заповед за поставяне на детето под грижите на местните органи. Впоследствие е настанено в християнско семейство, макар и жалбоподателката да оспорва детето да отиде при нейни братовчеди, или в сомалийско или мюсюлманско семейство.
Окръжният съд потвърждава заповедта за приемна грижа през септември 2011 г., като разрешава на жалбоподателката да сключи договор за срещи шест пъти годишно за по един час и изразява съмнение, че заповедта ще бъде дългосрочна.
През март 2014 г. Съветът за социално подпомагане в страната одобрява искането от службите за закрила на детето за прекратяване на родителските права на заявителката и за осиновяване на детето от приемното семейство. Накрая жалбоподателката обжалва пред Висшия съд.
Тя не поисква да ѝ бъде върнато детето, предвид факта, че той е прекарал толкова дълго време под грижите на приемните родители, към които се е привързал. Тя обаче твърди, че не може да се утвърждава, че договорът с нея в бъдеще няма да е в най-добрия интерес на детето, имайки предвид конкретно нуждата му да поддържа връзка с неговите културни и религиозни корени. Върховният съд постановява през май 2015 г. да се разреши осиновяването.
Освен всичко останало, Висшият съд разглежда рисковете, пред които е изправено детето, което е уязвимо и има нужда от специални грижи, и че жалбоподателката е неглижирала грижата за детето, без значение, че това неглижиране може да се е дължало на житейската ситуация на майката по време на бременноста, раждането и следродилния период. Съдът също така разглежда и въпросите, свързани с факта, че детето е трябвало да бъде осиновено от християнско семейство, като например етническата принадлежност, култура и религия.
Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”