Казус от Вупертал

8.10.2019 г., Германия

Nicole Simone Christine Hirsch-Wolski разказва истински казус на страницата на Сийд Интернешънъл.

Трябва нещо да ви разкажа…

Вчера бях в съдебно заседание, свързано с майка, която според социалната служба е емоционално нестабилна и се е държала пред тях агресивно.

     Сега жената е изправена пред наказателно производство. Тя има семейство. Вчера беше разпитът на служителите от социалната служба („Югендамт“) във Вупертал.

     Първата служителка на „Югендамт“ обясни, че те знаели, че въпросната майка „не е съвсем в час“ и са съгласни с  решението въз основа на експертиза и доклад от 2014 г. от г-жа С.

     Трябва да спомена, че социалната служба вече 10 години е запозната със случая, т.е. откакто майката се е разделила с бащата на детето.

     Бащата на детето веднага след раздялата, когато тя е принудена да отиде при родителите си – е изхвърлил багажа ѝ на улицата и почнал да раздава бележки на съседите, да разказва, че е психично болна и наема детектив за денонощното ѝ наблюдение.

     Навсякъде се казваше, че е психично болна.

     Това продължава дълги години и децата на съседите не са имали право да играят с малката, защото е дъщеря на „психично болна“ и въз основа на това детето също следва да бъде психично болно.

       По време на разпита се оказа, че дамата (соц.работник 1), която спомена в началото, че майката „не е в час“изобщо не я познава и не я е виждала лично. Има впечатление за нея от разказа на колежката си г-жа Б.

     Тя каза още, че колежката ѝ г-жа Б., отговорната  чиновничка по този казус,  е получавала мейли със заплахи от майката.

     Трябва да споменем, че майката има имейл акаунт, който е на iPad и той е като доказателство по делото. Последният път, когато майката е пратила мейл е през 2017 г., в него тя праща копие от протокола на разговора за т.нар. план за подпомагане на майката и детето.

     Аз, като защитник на майката, също участвах в този разговор.

     Не сте искали никакви записи на протоколи и можете да си представите много добре, че ако имате всичко това в писмен вид – в последствие това, което се обсъжда в службата изглежда заплашително за чиновника. Защото от  истината боли.

     При по-внимателно запитване как колежката ѝ е стигнала до факта, че майката „не е в час“ тя спомена, че отговорничката за казуса г-жа Б. го е твърдяла в една от работните им срещи.

     Втората колежка и социален работник 2 обясни точно същото и човек може само да се чуди защо нито първата , нито втората социална работничка са познавали майката. Да, те също са замествали главната чиновничка по казуса г-жа Б., но и двете не могат да кажат каквото и да било за майката на детето, както и за твърдението, че тя е агресивна, тъй като не е съгласна с решението на Службата да ѝ отнемат детето. И двете потвърдиха, защото и двете бяха заместнички на г-жа Б.

     Когато двете  бяха попитани дали имат някакъв контакт с майката на детето, телефонни разговори , срещи лице в лице, писма, имейли – единственият отговор беше „не, ние дори не познаваме жената.“

     Като трети свидетел дойде началничката на отдела, която потвърди, че чрез колежките 1 и 2 се знае , че тя е психично болна и агресивна.

     На въпроса как е стигнала до този извод – тя отговори, че това ПРОСТО се знае. На въпроса кой е казал това и има ли експертиза? Отговорът е „не, няма експертиза“ но жената получава пенсия по болест. На въпроса как така допуска, майката да е психично болна – тя повтори,че така се говори в социалната служба.

     По-нататък ръководителката на отдела каза, че не е твърдяла никога това лично , а че въпросната майка е психично болна и в самата социална служба се твърди това. А когато я попитаха чии ръководител отдел е и за кого  работи? “: отговорът беше, както се очакваше „за същата, за „Югендамт“ Вупертал .

     И все пак тя го е знаела и го е чула в срещата на екипа заедно с г-жа Б.

     Съществува доклад за детето от преди много години (2014 г.), от друг служител на Службата, от г-жа С. Същата пише като експерт за град Вупертал доклади и съдебни оценки за родителски капацитет. Нормалната ѝ трудова заетост е свързана и отговорна за разпознаването на деца в риск, а в свободното си време пише доклади, потвърждаващи констатациите на социалните работници.

     Такъв съществува в социалната служба във Вупертал и е 108 страници. По-голямата част от него, въпреки че е относно детето е насочен и срещу  майката. Не е изненадващо, че тази  служителка на социалната служба и неин оценител, не познаваше майката изобщо. Тя просто е писала доклада в тиха малка стая, в работното си време и  без изобщо да се е запознала с майката на детето.

     Въпреки че не е лекар, тя ѝ е поставила дори медицинска диагноза, която доведе до отнемане  на детето от майката през юли 2014 г.

     В рамките на 5 години тя се е грижила за момиченцето, така че да  може да порасне в безопасност. Порасна, въпреки че детективите витаеха на прага, въпреки че в квартала се казваше, че е психично болна и се подиграваха на семейството ѝ.

     Бившият ѝ съпруг дори се беше опитал да започне консултации и да я заведе под попечителство, тъй като беше убеден, че  майката на детето му се нуждае от спешни грижи.

     Вероятно е смятал, че той е подходящият болногледач и явно майките са психично болни, ако вече не желаят партньора си.

     До този момент и  докладът, където тя беше диагностицирана,като психично болна и диагнозата ѝ, бяха поставена дистанционно от социален работник – тя беше добра майка и това се  потвърждава от атестацията за развитието на детето над средното ниво. Това е дете, което ходеше на езда, балет, плуване, детска градина и понякога оставаше при приятелки. Тя имаше социална среда и много социални контакти.Тъй като майката на детето не искаше да разкрие това пред бащата, за да защити детето си –  социалната служба пое изявлението на бащата на детето, че то няма социална среда. Това, че детето е имало 8 чичовци и лели, 2 баби и 1 дядо, приятели и хобита, не се брои за нищо.

     Той отчита само това, което казва бащата на детето, който беше придружен от зет си, съдията от Вупертал, за т.нар. родителски разговори. Бащата на детето беше признат за способен да възпитава детето, при това, от същият този експерт г-жа С.!

     Продължителността на тази оценка спрямо бащата под формата на  изявление беше малко повече от 2 минути, като не бяха проведени тестове, нямаше оценка на бащата и не беше проблем, че той се интересуваше от  дефлорационни порно филми в интернет.

     „Той ясно идентифицира психичното заболяване, което видя у бившата си партньорка, тъй като в диагностиката си той заявява, че през 2010 г. е прочел книга на тема психични заболявания и така разпознава подобни у жена си.“

     Тогава шефката на отдела беше попитана дали знае за какво  получава майката подобен вид пенсия, с ТЕЛК – тя обясни, че е защото „нещо много лошо“ ѝ  се е случило.

     На въпроса дали знае какво има в предвид с „лошо“, тя не може да отговори. Така били чули.

     Да, чували са години наред чрез бащата на детето, който безспирно обяснява, че бившата му партньорка е психично болна. И така беше в този доклад за детето, написан от г-жа С., 2014 г.

     Когато шефката на отдела беше попитана дали е възможно жената да не е психично болна, и че дори може да получава пенсията си по друга причина, тя беше безмълвна и не можеше да отговори. Цялата съдебна зала също беше притихнала.

     Човек би чул падането на игла.

     На 29.10.2019 г. делото продължава в Окръжния съд на Вупертал.Тази майка се съпротивлява вече 10 години срещу тези твърдения, а от 2014 г. се бори да  върне детето си, защото тези твърдения не са законни.

     Твърденията, за които Социалната служба във Вупертал няма отговори, дори няма становище в подкрепа на това. Надявам се всеки, с който се случи  нещо подобно да не стигне до дъното, да повярва в себе си, защото аз също придружих майката до социалната служба, преживях как чиновничката  Б. ѝ крещя в присъствието на г-жа Р., която е отговорна и присъства на срещите с детето. Видях как директорът на „Югендамт“- Вупертал, г-н Верст и викаше, че е психично болна и, че те имат мнението в доклада на служителката С..

     По време на т.нар. разговор с родителите през ноември 2014 г. тя бе изнудвана да подпише прехвърлянето на родителските права на бащата на детето „тук и сега“, в противен случай може да се случи детето ѝ да влезе в приемно семейство, като малката Талия, която е била в същото това приемно семейство  и не се е чувствала добре.

     Талиа беше малко момиче, което беше дадено в приемно семейство във Вупертал и умря не много отдавна. Докъде стига некомпетентността на тази социална служба се вижда в такива изрази, изнудването, принуждаването и всяването на страх.

     Спомням си този разговор, сякаш беше вчера, бащата на детето и зет му, по това време съдия във Вупертал – седяха на масата. Съдията гледаше малко вяло, бащата на детето почти се изсмя  от радост. Три седмици преди това, въпреки психичната диагноза, той предлагаше на майката на детето си модела 1: 1.

     Седмица ще бъде детето с баща си, а майката ще се грижи за детето в неговото домакинство от сутрин до вечер, след това още една седмица ще бъде детето с нея, а бащата ще има достъп до тях по всяко време, също ще участва на празници и семейни тържества и да бъде интегриран. Не ставаше дума изобщо за модел 1: 1!

     Върху този проект работи един социален педагог от основното училище в Бармен, който в свободното си време също печели пари – давайки експертни становища в град Вупертал.

     Апропо, той също никога не се беше срещал с майката на това дете.

     Всичко чрез дистанционна диагностика.

     Вчера бях сама в съдебната зала заради майката на това дете и, ако знам нещо то е, че няма да я оставя да седи там сама. Много родители изпитват едно и също нещо и не смеят да кажат нищо, търпят го!

А би било толкова важно, ако родителите с подобни съдби се свържат помежду си и се срещнат, обменят опит и даже заедно ходят по инстанциите. За да може това овластяване на социалните служби, лъжите им, глупавите слухове, които унищожават живота и безсъвестно унищожават всичко, което ти е мило – прибирайки се вечер вкъщи без чувство за вина, просто да бъдат спрени.

     А би било толкова важно, ако родителите с подобни съдби се свържат помежду си и се срещнат, обменят опит и даже заедно ходят по инстанциите. За да може това овластяване на социалните служби, лъжите им, глупавите слухове, които унищожават живота и безсъвестно унищожават всичко, което ти е мило – прибирайки се вечер вкъщи без чувство за вина, просто да бъдат спрени.

     Ако научих едно нещо от процеса вчера е, че има глупави, неграмотни, безскрупулни хора в социалните служби, които нямат нито квалификацията да преценят човек, нито съвестта, за да се чувстват виновни по какъвто и да е начин за това, което причиняват на другите.

Източник: https://www.facebook.com/groups/ceed.international/permalink/2484387318310678/?sfnsn=mo

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”