Относно: Международна помощ за решаване на норвежките случаи за хуманно отношение към детето, включващи литовски граждани
До Миндауг Пуйдокас
Член на литовския сейм
Уважаеми Миндауг Пуйдокас,
Визирам нашата среща във връзка с конференцията, която се проведе във Вилнюс на 5 декември 2019 г.
Оттогава Норвегия е осъждана още два пъти в Европейския съд по правата на човека по въпроси, свързани с норвежката Барневернет.
На 17 декември 2019 г. Норвегия е осъдена единодушно за нарушаване на чл. 8 от Конвенцията от втория състав на Съда по делата A.С. срещу Норвегия и Абди Ибрахим срещу Норвегия.
Литовският съдия Егиджиус Курис участва в двете дела.
Той е и един от 13-те съдии, които осъдиха Норвегия по делото Lobben и други срещу Норвегия на 10 септември 2019 г. и участва в присъдата срещу Норвегия в делото K.O. и В. M. срещу Норвегия на 19 ноември.
Освен това Норвегия беше осъдена и на 6 септември 2018 г. по делото между Янсен и Норвегия.
Така, за малко повече от една година Норвегия е осъждана пет пъти по сериозни дела, свързани с норвежката система за закрила на детето.
Това е огромен брой за малка страна като Норвегия, а още 28 дела, свързани със закрила на детето са висящи пред съда. И все повече дела се завеждат.
Откакто беше заведено делото по случая „Лобен“ през декември 2015 г., още 34 други случая със закрила на детето бяха изнесени . Няколко от тях са свързани с международната „война“ срещу системата за закрила на детето в Норвегия, „война“, която продължава вече няколко години, Вижте тази статия в Newsweek:
Литовският съдия Курис даде индивидуално становище в Голямата камара, когато беше установено, че Норвегия е нарушила правата на Лобен и нейните синове съгласно чл. 8 от Конвенцията.
Той заяви:
„Едва ли е случайно, че толкова много трети страни са се присъединили към сегашното дело. Те включват онези държави, чиито власти трябваше да се справят с последиците за техните непълнолетни граждани, от решенията, взети от норвежката Barnevernet.“
Много от тези случаи са свързани с чужденци, което показва, че чужденците, които живеят в Норвегия, са незащитени от нарушения на правата на човека от страна на норвежката система.
Сред случаите, заведени пред Съда, виждаме дела, свързани с български, полски, румънски, чешки, словашки, руски и шведски граждани.
От други дела, свързани с правата на човека, разбираме за граждани от Испания и Обединеното кралство, които твърдят, че Норвегия се отнася към тях по дискриминационен начин.
Като пример: когато Норвегия беше осъдена от Съда по делото Divers Sea Divers на 5 декември 2013 г., норвежкият парламент реши да предостави обезщетение само на норвежките водолази, въпреки че много чужденци са вършили същата работа през годините в норвежкия сектор.
Друго дело, което наскоро беше заведено пред Съда –„Испанските моряци срещу Норвегия”, съдържа някои от същите аспекти:
Норвегия третира испанските и норвежките моряци по различен начин, тъй като само норвежците получават пенсионни права от правителството.
Една от причините Норвегия да бъде осъждана многократно от Съда е, че системно не спазва категоричното си задължение съгласно чл. 8 от Конвенцията да предприема мерки за улесняване реинтеграцията на децата в семействата възможно най-бързо.
Това се наблюдава и в редица случаи, свързани с литовски граждани.
В тази връзка бях упълномощен да представлявам четири семейства, като всичките включват литовски граждани и където норвежките власти, дори след присъдите в Европейския съд, отказват да върнат децата им.
Семействата, които представлявам са:
– Grazina Lesciskiene, майка на Габриелиус Бумбулис, която е в норвежката грижа от средата на 2014 г. Този случай привлече широко внимание в Литва.
– Aiste Aiste Ramoskiene, чийто син, Jonas Ramoška, е отведен в норвежките обществени грижи от 2010 г.
– Дайва Виндже, майката на Едмунд Вилиус Виндже, който от 2013 г. беше поет в обществена грижа в Норвегия.
Има и друг важен случай, който не е приключил, с участието на трите деца на Наталия Шутакова и нейния съпруг от Литва.
Децата са американски и литовски граждани, на 11, 10 и 7 години, и отчаяно искат да се прибират вкъщи при семейството си.
Приложеното видео описва случая:
Норвегия е задължена да спазва вече постановените от Съда решения (46 от Конвенцията).
Въпреки това системата продължава умишлено да нарушава правата на човека, а системата на Съда изобщо не работи и забавя процедурите по правата на човека.
Преди няколко месеца норвежкият шпионин Фроде Берг беше освободен от затвора в Русия след размяна на шпиони между Норвегия, заедно с Литва и Русия.
Според нашия министър-председател Ерна Солберг и външния ни министър Ина Ине Мари Ериксен Сорайде освобождаването на Фрод Берг не би било възможно без Литва.
Сега вярвам, че е крайно време литовското правителство да поиска от Норвегия да върне тази услуга, като поиска да освободи децата в гореизложените случаи.
В тези случаи Норвегия не спира да нарушава техните човешки права и Литва или други страни не трябва да седят, пасивно наблюдавайки тези ужасяващи престъпления, извършвани спрямо собствените им граждани.
Призовавам правителството да предприеме действия и да освободи тези деца възможно най-скоро! Нямаме време за губене!
С удоволствие ще ви помогна допълнително, ако е необходимо.
Берген, Норвегия, 6 януари 2019 г.
Мариус Рейкерос
Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”