От Катрин Камплинг,13.01.2020 NDR.de
В Германия съществуват приемни родители от т. нар. „ дежурен тип”. Те са на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата. Службата за социални грижи счита тяхната работа за доброволна услуга и свободно избрана дейност. За 24-часовите грижи на дежурните приемни родители, държавата им плаща ок. 1500 евро на месец. Те трябва да покрият всички разходи за приемното дете, но и на самия родител, тъй като грижейки се за детето постоянно, той не може да върши друга работа. За сравнение – дете в Социален дом струва между 5000 и 12000 евро на месец. Така държавата спестява пари от грижите за отнетите деца.
Доброволческата работа на Самия Мартин тежи около десет килограма и е на 18 месеца: това е малко момиченце, което живее в семейството на Мартин от лятото. Самата Мартин е приемна майка, която е в готовност и временно приема малки деца, които са изведени от семейството си от службата за младежки грижи. През повечето време приемните деца на Мартин са под една година – малки бебета, които се нуждаят от много грижи. И в повечето случаи те пристигат изненадващо: ако семейство Мартин се случи да няма бебе, телефонът може да звънне по всяко време и само часове по-късно те вземат бебето, което ще остане с тях за неопределено време и оттук нататък ще ги държи заети 24 часа на ден, седем дни в седмицата. Немислимо е също да ходите на работа. Въпреки това работата на Мартин като заместваща майка не се счита за работа и не ú носи пенсионни точки. Тя има здравно осигуряване чрез съпруга си. Накратко: тя се смята за класическа домакиня.
Официално дежурната приемна майка се определя като доброволка, но това притеснява приемните родители. Въпросът се разгледа в предаването „Панорама 3“ на 14.01.2020 от 21:15 часа.
Близо 1800 деца са разделени от родителите на територията на Северна Германия
Подобно на малкото момиче, което в момента живее с Мартин са и много други деца в Северна Германия: през 2018 г. почти 1800 деца на възраст под шест години бяха иззети от службата за закрила,1000 от които бяха настанени в правителствени институции като центрове за закрила на детето. Останалите бяха настанени с подходящи хора, предимно под формата на временна грижа. За много експерти това е най-доброто решение за най- малките. Много градове в Северна Германия разчитат на родители като Самия Мартин.
Области в иззети деца дежурни подходящи
Германия под 6 год. родители институции
Град Хамбург например пише, че ценното на грижите в режим на готовност се крие във факта, че децата са „в „истинско семейство“ и по този начин имат семейна среда, която е възможно най-предразполагаща“.
Град Фленсбург го вижда по подобен начин: работата на смени в детските заведения е особено трудна за малките и те биха могли да бъдат „емоционално загубени“ много бързо. Резултатът: „Тогава те може да не знаят къде принадлежат и къде трябва да оставят болката си поради раздяла с родителите си.“
Град Ноймюнстер отива дори по-далеч в тази насока: те дават предимно бебета и малки деца до тригодишна възраст в дежурни приемни семейства, които също могат да се превърнат и в постоянен приемен дом на детето, когато има голяма вероятност те да не се върнат при биологичните си родители.
Защото: „Честата смяна на довереното лице (…) е изключително стресираща за едно дете и застрашава здравословното му, социално и емоционално развитие.“ Формиращо преживяване по време на оформянето му,като бъдещ човек.
Доброволческа работа без почивка
на дежурните приемни родители като нея
Следователно грижата в готовност е изключително важен инструмент за защита на бебетата и малките деца. И точно затова е толкова важно, че има хора като Самия Мартин. Но все по-малко и по-малко семейства искат или биха могли да се справят с тази задача през последните години. Защото грижата в режим на готовност е почетен пост, който е трудно да се сравни с другите, които просто отделят време. „Върша доброволческата си работа 24 часа на ден, седем дни в седмицата“, казва Мартин. „Моята доброволческа работа ме буди през нощта, когато е гладна или идва малко зъбче. Моята доброволческа работа е по време на отпуската с нас и може също да определи къде може да отиде по време на тази ваканция.“
Мартин вече не смята, че този вид грижа е актуална. Тъй като основният човек, който се грижи и е в готовност, не може да върши никаква друга работа, освен грижите за малките деца. За целта аз „трябваше да загърбя изцяло личната си еманципация“, казва тя. „Да станеш отново толкова зависим от партньора си, не е лесно, ако преди си бил сам.“ Тя е работила във финансирането на недвижими имоти за голяма банка, но искала да се преориентира. Сега се смята за домакиня. Тъй като не се плащат осигурителни вноски за Мартин, тя не е застрахована срещу безработица или дългосрочни грижи, здравната застраховка се поема от съпруга ú. Те също трябва да управляват пенсионната си система частно. Има безвъзмездна помощ от държавата в размер на 42 евро пенсия. „Ако ги сметна, то това е за смях. Това не е пенсия“, разочарована е приемната майка. С тази концепция държавата поне трябва да носи отговорност за всички рискове: „Това са деца, които се дават на държавата ЗА ЗАКРИЛА, а такива като нас изпълняват безвъзмездно това за същата тази държава. Тогава тя трябва поне да носи отговорността и да гарантира, че сме осигурени поне в спешни случаи.“ Мартин вярва, че това би било възможно, ако държавата плати осигурителните вноски за това.
Разходите за настаняване на деца са много различни в Северна Германия.
В Хамбург настаняването на дете с подходящ човек (като дежурни приемни родители) струва на града 1449 евро. Квартал Пльон харчи за него 1801 евро. Място в дом в Пльон струва за сметка на това 5171 €, а в Хамбург за същото – 11842 EUR.
За „Закрила на детето” дежурните грижи и майки са по-евтини от дом
Но това не е толкова лесно. Само преди две години решение на Социалният съд потвърди, че доброволческата дейност остава без социални осигуровки. Обаче там, където държавата има възможност за маневри, е намесата при размера на пенсионната субсидия. Но това не е на дневен ред, казват властимащите, въпреки че държавата спестява много пари чрез хора като Самия Мартин.
Постоянният домашен помощник получава 1449 евро помощи за отглеждане и възпитание на деца в Хамбург. От тях 593 евро са надбавките за грижи, от които Мартин трябва да покрие всички текущи разходи за приемното дете, като дрехи, храна, разходи за жилище или дори нов чифт обувки.
Останалите 856 евро помощи за отглеждане на това дете са предназначени да компенсират допълнителните разходи на Мартин. Парите също са предназначени да компенсират времето, когато самата Мартин не се грижи за дете и трябва да почине.
Ако сравним това с място в дом за закрила на детето – то това струва в Хамбург почти 390 евро на ден: около 11 900 евро на месец.
От друга страна, държавният орган за социални грижи в Хамбург споделя следното: „По принцип ние оставаме убедени, че това, което дават хората от себе си, е доброволен труд, това не е платена и нормално регулирана работа“, заяви говорителят Мартин Хелфрих. „Това е дейност, която всеки избира свободно и върши за държавата и децата, но която е доброволна услуга.“ Всеки, който гледа на дежурната грижа като работа на пълен работен ден и иска да си изкарва прехраната с нея, трябва да го направи като обучен специалист в т. нар. „дом – тип общежитие”. Това обаче означава и автоматично, че ще се грижите за няколко деца наведнъж.
Аргументът е неразбираем за Самия Мартин. Просто няма политическа воля за промяна на положението на приемните родители от дежурен тип. Тя все още обича работата си. „Но в момента наистина размишлявам: мога ли да си го позволя?“
Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”