Вашето 7-годишно дете е следващия Хит в парада на сексуалната революция
21.02.2019г, автор: Стела Морабито
Не можем да определим кампанията по легализиране на педофилията като несъществена и да приемем, че няма да се осъществи. Тя е реална, тук е, и набира сила.
Активистите за нормализиране на педофилията са в действие. Публичното приемане на идеята за секс между възрастни и деца е следващото парче от доминото в политиката на идентичността, което е готово да падне. Това се поддържа, наред с други неща, с нарастващата с бързи темпове сексуализация на децата в медиите и в образованието К-12 (американската образователна система от детската градина до 12-ти клас).
Не можем да определим кампанията по легализиране на педофилията като несъществена и да приемем, че няма да стигне до никъде. Тя е реална, тук е и набира сила. Явява се като един логичен израстък на нихилизма, присъщ на сексуалната революция.
Ако се съмнявате в това, просто помислете, например, колко немислимо за много американци беше неотдавнашното празнуване на губернатора на Ню Йорк Андрю Куомо на убийствата на деца (под прикритие – правата за аборт). По същия начин, губернаторът на Вирджиния Ралф Нортъм – уж педиатър – говореше безцеремонно за изхвърляне на живо бебе, което преживява аборт.
Те и губернаторите на много други щати залагат, че шокът ви просто ще изчезне с времето и в крайна сметка всички ще свикнат с програмата за убийства на деца. Хората са склонни да се адаптират към такива промени, вярвайки, че това няма да им се отрази. Но селективната дехуманизация на децата продължава много отдавна. Защо трябва да мислим, че ще бъде по-различно, когато дойде време за легализиране на педофилията?
Както при всяка кампания за пропагандиране, която налага скандални промени в неприемаща промените среда, всичко зависи от това нещата да се случат в точния момент. Академиците назовават този момент “Прозорецът на Овертон”. Но всички ние би трябвало да можем да разберем процеса на подготовка на обществото да приеме неприемливото.
Първо, основата е положена чрез внимателно планирана пропаганда. Изготвени са различни видове послания за различните аудитории: медицинскoто заведение, учебното заведение, законодателите, съдиите, широката общественост и т.н. Тогава агитацията започва от хората с плакати, които са „точно като теб“. И преди да се усетиш, всичко е свършено.
Ако не сме подготвени, ще се озовем в засада, разкриваща педофилията като „нещо съвсем нормално“. Обещава да бъде също толкова внезапна, колкото повратната точка в трансджендърската кампания, която хитро съвпадна с момента, когато бе взето решението на Върховния съд по случая Обергефел през 2015 г. (Във всички щати да се приеме еднополов брак)
Тя ще бъде придружена от активна кампания, която да покаже всяка съпротива като реликва от остарял морал, която потиска правата на определена по идентичност група и гражданските права на всички деца, попаднали в нея.
И така, когато това неизбежно време настъпи, просто ще стоим и ще гледаме отстрани ли? Или достатъчно гласове ще бъдат издигнати и ще успеят предварително да пробият натиска на политическата коректност и да извикат „Стига!“. Бъдете готови да осъществите това, защото каната е пълна и те вече добавят степчето. (прах, с която се прави сокче).
Сексуализацията на децата вече е в ход
Вече сме десенсибилизирани (обезчувствени, безразлични) към сексуализацията на децата и имплантираме объркване между половете. Родители от Лонг Бийч, Калифорния до Куинс, Ню Йорк, взимат своите деца, за да ги водят на „Драг Кралица“ (мъж, който демонстративно се облича с женски дрехи) да им четат „приказки“ в местните библиотеки. Някои хора, подобно като майката на деветгодишната Лактейша, сега всъщност отглеждат момчетата си, за да ги направят „Драг Кралици“, и те да са пример за други деца да правят същото.
Медийните агенции разпространяват идеята. Например, „Добро утро Америка“ наскоро отпразнува 11-годишна драг кралица, която танцува предизвикателно в шоуто и прави същото в нощните клубове за възрастни. Аудиторията в студиото изглеждаше поддържана, като за картина на Средна Америка. Те аплодираха и одобряваха неговите танцувални завъртания в точния момент.
Повечето американски родители вече негласно са съгласни и „окей“ със сексуалното образование, което тласка ранната сексуална активност към децата им, заедно с неподходящи за развитието на децата учения за различни сексуални практики. Те също се съгласяват и присъединяват към трансджендърната измама, наложена върху децата им, с още куп „готини“ майки, които копират това поведение. Повечето родители, които са обезпокоени от всичко това, са потиснати и пазят в себе си своите притеснения, което само продължава тенденцията.
Нашите държавни училища, с подкрепата на силно политизираната Американска академия по педиатрия, сега също са в бизнеса да подтикнат всяко малко дете да получи инжекции, които блокират пубертета, ако той или тя твърди, че е транссексуален. Сега някои държави заплашват да отнемат родителските права от всеки родител, който не е съгласен с това. Класните стаи К-12 се превръщат в лаборатории, в които децата се програмират да обслужват такива стратегии.
Децата ви са определени от сексуалните нихилисти на левицата като изцяло сексуални същества. И така, какво следва? Логичният отговор: от сексуални същества до секс обекти. Можем да видим още по-легализирана експлоатация на деца, невъобразима за много американци днес. Да си признаем: Педофилия чака в готовност и с нетърпение ще излезе наяве. Така че нека не бъдем заслепени, когато удари с пълна сила.
Определяне на „Педофилия” като сексуална ориентация
Има два основни начина за узаконяване на сексуалните отношения между възрастни и деца:
- да се определи като сексуална ориентация;
и
2. да се намали или премахне възрастта на съгласие за сексуална активност.
Защитниците на педофилията вече полагат усилия и по двете точки, особено в академичните среди и в средствата за масова информация. Вижте този TED епизод (TED Talk), публикуван миналата година, в който говорителката ни укорява: „Нека бъдем зрели за педофилията.“
Говорителката Мадлен Ван Дер Брюген представя педофилията просто като сексуална ориентация, която не може да бъде нито избрана, нито променена. Тя ни апелира да „спрем с омразата!” (Звучи познато?). Тя твърди, че вероятно всеки познава някой с педофилски интерес. И наистина, те са хора точно като вас. Повечето не говорят за това, защото е незаконно. Представете си, пита тя, ако ви кажат, че никога не можете да действате според страстта си? Тя ни моли да си представим „колко самотно“ трябва да е това.
Още един разговор в TED от друга млада жена оказа натиск със същия аргумент. Но този епизод беше свален от TED по искане на говорителката. Все още можете да получите достъп до него тук.
https://www.youtube.com/watch?v=Wn4ok_W-7d4
Академичната литература също става много по-смела, като публикува все по-голям брой статии в подкрепа на двете точки: определяне педофилията като сексуална ориентация и преразглеждане на възрастта на съгласие. Може би най-шокиращо за хората, които имат съвест, е статията от декември 2018 г. от осъдения британския насилник на деца Том О’Карол, публикувана в рецензираното списание „Сексуалност и култура“. Повече за това по-надолу.
Като аргументи в натиска към социалното приемане на това възрастен да може да има сексуални отношения с деца, ще намерите почти точен паралел с всички аргументи по всякакъв вид „прогресивни“ причини, включително, разбира се, LGBT предпочитания.
Има и голямо нарастване на публикации в популярни списания. Идеята за „добродетелния педофил“ бе разкрита в статията на „Салон“ на Тод Никерсън „Аз съм педофил, но не чудовище.“ „Салон“ всъщност премахна статията, въпреки че все още е архивирана в интернет. Никърсън казва, че никога не би действал, когато не се чувства подтикнат и никога не го е правил. Той също така има уебсайт, наречен „Добродетелен педофил“, като че ли привидно помага на въздържателните педофили да се съпротивляват на желанията си.
Можете да намерите обширна библиография от подобни статии в популярни медии, ако нямате нищо против да посетите и уебсайта на „добродетелния педофил“. Типичните заглавия включват статия от списание „Ню Йорк“ за 2016 г., озаглавена „Какво е да си въздържателен педофил?“. Или статия на списание „Вайс“ (Vice) от 2016 г., озаглавена „Да осъзнаеш, че си педофил може да те накара да искаш да се самоубиеш“. Тук се появява защитния аргумент, че те се „раждат такива“, както беше обсъдено в една новина на BBC, озаглавена „По различен начин ли функционират мозъците на педофилите?“
„Роден по този начин“ не би трябвало да „подпечата сделката“
Не поставям под съмнение необходимостта хората да получат помощта, от която се нуждаят, за да избегнат въвличането си в деструктивни поведения. Всички трябва да се смилим над онези, които се борят, особено хората, които се чувстват крайно отхвърлени и демонизирани от обществото, особено ако искат да регулират всякакви животински пориви, които биха навредили на останалите, особено на децата.
Тъжната ирония е, че когато хората се чувстват толкова маргинализирани и дехуманизирани, особено ако са излишно заградени от унижения, когато най-накрая получават това, което искат, те са склонни да си отмъстят. Те не могат да разграничат добронамерените хора с добра воля, които имат основателни критики със своите искания, и насилниците, които са ги озлобили в миналото.
Така че бъдете готови: поради самия факт, че имате противоположно мнение, ще ви маркират като враг, дори ако винаги сте се отнасяли към всяко човешко същество със състрадание и достойнство. Ако се съобразите с политическата коректност, вие позволявате на вашата добра воля да бъде използвана като оръжие срещу всичко, за което се борите.
Така че ето ни тук. Аргументът във всичко по-горе е, че педофилията е сексуална ориентация, която не е избрана. Така че, ако я приемем като такава, няма ли някой терапевт, който не потвърди ориентацията, да бъде обвинен в „конверсионна терапия?“ Би ли била позволена на педофилите възможността за помощ?
И накрая, независимо дали искате да повярвате на предупрежденията на бившия детски актьор Кори Фелдман, не може да има съмнение, че Холивуд има добър дял от педофили. „Открита тайна“(An Open Secret) е документален филм на Ейми Берг от 2015 г.. Не бива да се изненадваме в бъдеще, когато Холивуд даде на педофилията финална, в стил „Кейтлин Дженър“, непреодолима сила, за да я изтласка чак да върха. Отново всичко е в тайминга (уцелването на правилния момент).
APA (Американска Психиатрична Асоциация) в крайна сметка ще реши как да се класифицира педофилията
Точно както Американската психиатрична асоциация (АПА) рекласифицира „разстройство на половата идентичност“ като „дисфория на половата идентичност“, тя също бе включена в класифицирането на педофилията в своето пето издание на Диагностично-статистическия наръчник за психичните разстройства (DSM-V.) Като психо-библия на психичните разстройства, DSM винаги е бил основният източник за превръщането на сексуалната революция в закон на земята. Прекласификациите на хомосексуалността и трансджендърството наистина са само началото.
Няма друга причина освен „уцелването на точния момент“ да мислим, че няма да се случи същото с педофилията. Понастоящем DSM прави разлика между педофилията като парафилия (желание, по което няма действие) срещу „педофилно разстройство“ (действително малтретиране на деца.) Но разбиранията в обществото със сигурност се усещат като мъгляви.
През 2013 г. APA „погрешно“ посочи педофилията като сексуална ориентация на страница 698 от първото отпечатване на DSM-V. След публичен протест, АПА заяви, че ще поправи грешката при последващите печатници, променяйки термина „сексуална ориентация“ на „сексуален интерес“. Хората им за връзки с обществеността също добавиха с добра мярка, че АПА все още счита, че деянията на личности с педофилно разстройство са престъпни.
Добре. Но си задайте въпроса: С цялото педантично внимание, с което APA се отнася към всеки спорен аспект на DSM и медиите със затаен дъх очакват всяко ново издание, как точно препратката към педофилията като „сексуална ориентация“ се озовава там случайно?
За съжаление „грешката“ мирише повече на пробен балон. Както Американската психиатрична асоциация, така и Американската психологическа асоциация отдавна са политизирани, за да насърчават всеки новоизрастък на сексуалната революция. Груповото мислене е дълбоко заложено и в двете организации.
Извод дотук: ако проследите популяризирането на педофилията в академичните среди и медиите, остава само медицината да обяви официално, че педофилията е сексуална ориентация. Тогава антидискриминационните закони влизат в сила, за да я защитят изцяло и децата са на милостта на интерпретациите на някои съдии, които в „полусянка“, да определят какво представлява вреда за детето.
Фарсът около „правотo на избор“ на детето
Другият повратен момент в легализирането на педофилията ще дойде с многократни твърдения в публичния дискурс, че деца могат да се радват и да се съгласят на сексуални отношения с възрастни. Освен това, не позволявайки на децата този „път на изразяване“ с възрастни, аргументът продължава, че се нарушават техните граждански права.
Може би най-голямата бомба напоследък е споменатата по-горе статия от декември 2018 г., написана от осъдения насилник на деца Том О’Кaрол в рецензираното списание „Сексуалност и култура“. Заглавието на статията „Невинността в детството не е идеална: етика на добродетелта и секс между деца и възрастни“. В началото той поставя думата „невинност“ в цитати за сплашване. Ако не искате прекалено много да се киснете в тази помия, можете да погледнете един добър преглед на дементираните разсъждения на О’Кaрол в статията на Джъстин Лий, написана в Arc, „Педофилският апологет“, или да видите коментара на Род Дрехър.
В статията си О’Кaрол се маскира като философ. Той се наема с Кант и Аристотел. Подобно на чихуахуа, която яростно лае край океана, О’Керъл също така се опитва да разбие безупречната научна работа на сър Роджър Скрутън.
Целта на О’Кaрол е да направи така, че педофилията да е просто сексуална ориентация, която трябва да има всички защити на антидискриминационните закони, които са в сила за други сексуалности. Той се опитва да апелира към същата молба от аргументи, които подлагат децата на ранна сексуализация и на учебната програма за транссексуалните: че децата могат сами да решат как да се изразяват и не трябва да им се отказва избор в начина им на идентификация – независимо колко малки са те.
Той представя безброй аргументи, които силно ни внушават, че трябва да намалим или премахнем възрастта на съгласие: на децата да не се отказва каквато и да е форма на сексуално изразяване; че позволяването им на пълния спектър на сексуално изразяване всъщност насърчава техния разцвет и развитие; и че заклеймяването на педофилията е в същия клас като стигматизирането на хората въз основа на тяхната раса, пол, религия или, естествено, тяхната сексуална ориентация, която той твърди, че е педофилията. Възражението срещу нещо от горното е с една дума „омраза.“ (Звучи ли ви познато?)
Така че свиквайте: целта е да бъде определена педофилията като човешко право, като се пренасочи вниманието ви от възрастния и се перефразира като право на детето на сексуално изразяване. Ако детето твърди, че дава съгласие, кой сте вие, за да му попречите? Следователно всяко дете се превръща в честна игра за детските насилници, особено ако детето може да бъде убедено и повлияно да каже, че е съгласно.
По-лошото е, че има скорошни проучвания на Брус Ринд, публикувани в академичното списание „Архивите на сексуалното поведение“, като се твърди, че няма дългосрочна вреда от секса между възрастни и деца. (Както O’Карол също твърди, положителните ефекти върху децата са развиваща се област на проучване.) Можете да прочетете за това в статия за публичен дискурс от 2017 г. на Марк Регнер. В противен случай тишината е оглушителна.
Въпросът за съгласието е мрачен, особено когато се опитвате да изясните случаите на „той каза, тя каза“ при обвинения в сексуален тормоз или посегателство. Но ако приемете твърдението, че децата могат да се съгласят на секс с възрастни, тогава изглежда трябва сега да приемем думата им за това и никога да не поставяме под съмнение дали това „съгласие“ е било по принуда.
Освен това нашето общество изглежда все по-незаинтересовано относно причините и последиците от неправомерното влияние, породено от несъответствие във властта между двама участници в една връзка. Всяка съществена дискусия за този елемент в човешката динамика бързо избледнява. И все пак би трябвало да е общоизвестно. Ненужното влияние е култова динамика, към която децата са особено уязвими.
„Законът за равенството“ би защитил педофилията
Почти всички днешни т. нар. „Антидискриминационни“ закони включват класификация за сексуална ориентация и полова идентичност (SOGI). След като педофилията е класифицирана като сексуална ориентация, тогава тя е защитена под този чадър, който обхваща всички области на живота: заетост, образование, медицина, жилища, бизнес, военен, дори енорийския живот на църквите, семейния живот и много други.
Председателят на кабинета Нанси Пелоси (Nancy Pelosi) обяви, че голям приоритет за този Конгрес е да бъде приет „Законът за равенството“. Така че големият въпрос е следният: ако педофилията някога бъде класифицирана като сексуална ориентация, не би ли позволил законът за равнопоставеност федерална защита? Изглежда логично. Какво ми убягва тук?
Ако това се случи, тогава всяко възражение срещу известно преподаване на педофил на всяко ниво във всяко училище или детски център трябва да се счита за незаконна дискриминация въз основа на сексуална ориентация.
Несъмнено педофилията в крайна сметка ще бъде официално класифицирана като „сексуална ориентация“, ако повече хора не се противопоставят. Не е нужно да сте майстор на логиката, за да разберете, че щом това се случи, тогава изразът на неодобрение ще се счита за незаконна дискриминация.
Така че, ти ще бъдеш един от хората в сутрешния блок, аплодирайки сексуализацията на твоето дете? Просто ще свикнеш с това ли? Или ще заемеш позиция? Времето изтича.
Ти си фанатичен педофоб!
Никой човек със съвест не може да позволи на този зловещ проект за педофилия да набере повече скорост. Ако го направим, той ще създаде неочаквана лавина от стартирането на агресивна кампания от деца с плакати (и техните родители!), които да го подкрепят. Това не е толкова теория на конспирацията, колкото да кажем същото за проекта за транссексуални през 2014 г. Това е чиста логика и е напълно в съответствие с траекторията на нашето общество.
Така че, ако не сте 100% твърди в позицията си относно педофилия, подгответе се за мазна кампания. Днес „педофобия“ се определя просто като страх от деца в същия смисъл, както акрофобия означава страх от височина. Но лесно би могло да придобие ново значение, тъй като нашата култура затъва все повече.
Помислете за това: Ако педофилията някога се нормализира, какви са шансовете думата „педофобия“ и терминът „педофоб“ да бъдат използвани като негативно обръщение срещу хора, които не одобряват? Срещу църкви, които не одобряват? Могат ли да се използват по същия начин, както понятията „хомофобия“ и „трансфобия“ се използват като обръщения днес?
Разбира се. В този сценарий, ако изразите резерви относно сексуалната активност между деца и възрастни, ще бъдете публично засрамени и заглушени като „педофоб“ за това. Фанатик. Хейтър.
За тези, които се събуждат, вече не сме в Канзас. Тръгваме с бърз влак през зоната на здрача. И хипер-внушението на повечето хора в тази епоха на масово заблуждение, предизвикано от интернет, ще ни застигне още по-бързо.
Ние се превърнахме в нация от пълни мекушавци, защото всичко, което е важно за повечето хора, е как те смятат, че са възприети в социалните кръгове. Страхът от разваляне на имиджа днес е в голяма предавка и поражда пандемия от морална страхливост. Това заразява законодателите на държавата, които би трябвало да са по-наясно с тези неща. Това заразява съдии, които също трябва да са по-наясно и учители, журналисти, дори родители. За съжаление има много хора, които наистина не са наясно с нещата и просто се опитват да запазят социалния статус, който смятат, че им е осигурен от политическа коректност.
От тези, които знаят повече, които имат активна съвест, зависи да говорят, да се противопоставят на пропагандната журналистика, поп културата и академичните среди, които са подклаждали тази страхливост. Твърде малко хора вече заемат публично непопулярни позиции и когато го правят, плащат силно завишена цена за това, само защото никой друг не се присъединява към тях.
Има твърде много страхливци, които се извиняват, че са прави, твърде много се самоцензурират от страх от социално отхвърляне. Точно тази динамика ще ускори тенденциите като нормализирането на педофилията.
Нямаме друг избор, освен да спрем да се съобразяваме с политическата коректност, независимо от цената. Движението му в сенките има всички отличителни белези на предстояща засада. Хората със здрав разум трябва да направят всичко възможно, за да спрат инерцията на този проект за педофилия в неговия път. В противен случай това ще унищожи децата и детството заедно.
Автор: Стела Морабито. Старши сътрудник на The Federalist.
Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”