От Грегор Пупинк, 2015 г.

     На 3-ти юли 2015г. Съветът на ООН по правата на човека ( СПЧ ) прие с 29 гласа „за“ [1], 14 – „против“ [2] и 4 – „въздържал се“ [3] Резолюция за защита на семейството.

     Целта на тази Резолюция е да се затвърди, че семейството е естествена и фундаментална групова клетка на обществото и че има право на защита от обществото и от държавата. Държавите са призовани да създадат среда, която да подсилва и подкрепя семейството. Също така се цели да се запълнят съществуващите пропуски в защитата за семейството. Предходната Резолюция за защита на семейството е приета от СПЧ през юни 2014 г..

     По време на дебата в СПЧ две отделни визии за семейството се конфронтират: една обективна, базирана на реалността и една субективна, базирана на идеология и подчинена на “приобщаващ и демократичен дебат”.

     Следователно за някои държави, тези които гласуват в полза на тази резолюция, семейството е ядрото, естествената, фундаменталната и най-важната структурна единица на обществото. Семейството е стабилна среда, мястото, където децата могат да растат; то има основна отговорност да защитава и възпитава децата. Семейството поддържа обществата. То играе съществена роля в запазването на ценностите в обществото и културното, социално и морално наследство. Задачата на семейството е да продължи човечеството в най-широкия световен смисъл, тъй като действа като връзка между поколенията. Тези държави вярват, че ако семейството бъде подсилено, цялото общество ще спечели от това. Също така те вярват, че семейството поставя основите на човешкото развитие и възпитава у хората тяхната култура и наследство. Ето защо те смятат, че семейството заслужава защита, стимулиране и трябва да бъде подсилвано от обществото и държавата.  

     За другите държави, тези, които гласуват против резолюцията, “семействата” съществуват под най-различни форми (“ разнообразие на семействата”) и те могат да “еволюират”. Композицията (мъж и жена) е несъществена. Те твърдят, че “семействата съставляват естествени части в обществата” и че “основната отговорност на държавата е насочена към индивида”. Следователно държавата трябва “да се увери, че правата на отделните индивиди в семейството са защитени”, а не семейството като едно цяло. Тези държави настояват за развитието на “приобщаващи политики”, за да се подкрепи ролята на различните видове семейства. Те отричат семейството като обект на права, защото не съответства на идеята за индивидуалните права. Културните традиции се смятат за заплаха. Тези държави твърдят, че да се защити семейството означава да се провали защитата на равенството между половете. 

     Биват предложени поправки в оригиналния текст. Без особен успех Южна Африка предлага разработка на поправка, в която се признават “различни форми на семейството”. Изискването на Норвегия да се премахнат всички препратки към морал и ценностни системи, също е отхвърлено. Уругвай успешно изисква да се признаят правата на децата като едно цяло и да не се поставят правата на родителите над тези на децата.

По-конкретно в тази Резолюция за защита на семейството СПЧ:

Затвърждава какво е семейството и каква е неговата роля:

4. Затвърждава, че семейството е естествена и фундаментална групова клетка на обществото и че има право на защита от обществото и от държавата;

6. Признава, че семейството, ако зачитането правата на неговите членове е гарантирано, е сила за социалната сплотеност и интеграция, солидарността между поколенията и социалното развитие, и че семейството играе съществена роля в запазването на културното самосъзнание, традициите, моралът, наследството и ценностната система на обществото;

Посочва състоянието на семейството днес:

8. Признава, че се увеличава уязвимостта на семейството като едно цяло;

16. Отбелязва, че едноличните домакинствата, домакинствата, оглавявани от деца и домакинствата съставени от няколко поколения са особено уязвими от бедност и социално изключване;

17. Поставя си за цел да обърне специално внимание на семейства, оглавявани от жени и деца, като има предвид, че голяма част от домакинствата по света са оглавявани от жени, много други домакинства зависят от приходите на жената и, че домакинствата поддържани от жени са често сред най-бедните поради дискриминационно заплащане, поведение на професионална сегрегация при пазара на труда и други бариери, основани на пола;

Затвърждата правата на детето:

10. Потвърждава нуждата от промотиране и защита на правата на детето и в тази връзка призовава държавите да отдадат подходяща подкрепа на родителите и законните настойници при упражняването на възпитателните им отговорности в най-добрия интерес на детето, с идеята, че едно дете трябва да расте в сигурна и подкрепяща семейна среда и давайки приоритет на правата на децата, включително правото на оцеляване, на защита и развитие.

Изисква признаването на приноса на жените:

15. Потвърждава, че за съжаление социалният и икономическият принос на жените към благосъстоянието на семейството и социалното значение на майчинството и бащинството продължават да не са адекватно адресирани, и че жените продължават в много случаи да носят непропорционално голяма част от домакинските отговорности и да извършват грижата за децата, болните и възрастните, и в тази връзка набляга на нуждата от постоянно адресиране на този дисбаланс, и на нуждата да се увери, че отпускът по майчинство, майчинството като социална роля, родителството и ролята на жените във възпроизвеждането не са основание за дискриминация, или ограничаване пълното участие на жените в обществото;

Затвърждава правата на хора и деца с увреждания:

18. Набляга на това, че държавите трябва да се уверят, с уважение към семейния живот, че децата с увреждания имат равни права с цел да реализират тези права и да предотвратят укривателство, изоставяне, пренебрегване и сегрегация на деца с увреждания, и че държавите трябва да предприемат мерки за предоставяне на навременна и цялостна информация, услуги и подкрепа на децата с увреждания и техните семейства;   

Приканва държавите да вземат конкретни мерки:

23. Подтиква държавите, с оглед на техните задължения по международното право за правата на човека, да снабди семейството, като естествена и фундаментална групова клетка на обществото, с ефективна защита и подкрепа и насърчава държавите, според необходимостта и с максимума на ресурсите, с които разполагат, да вземат мерки в тази насока (…).

Моли Председателя на Съвета:

32. Изисква Председателят на Съвета да изготви доклад върху въздействието от прилаганите от държавите техни задължения по съответните постановления от международното право за правата на човека, свързани със защитата на семейството (…).

(1) Алжир, Бангладеш, Боливия, Ботсуана, Китай, Конго, Кот д’Ивоар, Куба, Ел Салвадор, Етиопия, Габон, Гана, Индия, Индонезия, Казахстан, Кения, Малдиви, Мароко, Намибия, Нигерия, Пакистан, Парагвай, Катар, Русия, Саудитска Арабия, Сиера Леоне, Обединени Арабски Емирства, Венецуела и Виетнам.

(2) Албания, Естония, Франция, Германия, Ирландия, Япония, Латвия, Черна Гора, Нидерландия, Португалия, Република Корея, Южна Африка, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и Съединени Американски Щати.

(3) Аржентина, Бразилия, Мексико и бившата югославска Република Македония (вече Република Северна Македония).

    Източник: https://eclj.org/family/hrc/un-human-rights-council-reinforces-the-protection-of-family

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”