10 декември 2016 г, Берлин
През 70-те години на миналия век в рамките на експеримента на Кентлър бездомни тийнейджъри биват предавани от берлинските власти в ръцете на добре известни педофили.
Майка с малкият ѝ син се качват във влак и сядат срещу мъж на около 40 години. Когато стават, за да слязат от влака, усмивката на мъжа към малкото русо момче изразява смут.
«Обичате ли децата малко повече, отколкото би ви се искало?» – въпрос от рекламата на тв екраните във влаковете U-Bahn в Берлин. Посланието в края, «Не ставай извършител», също така е и названието на новаторска програма за изследвания и терапия на педофили.
Кампанията стартира в Берлин преди 11 години (2005) и в момента функционира в 10 града в Германия. Около 7000 души са се свързали, а около 1000 педофили са получили терапия.
«Педофилията е неизлечима, но може да се управлява», казва д-р Клаус Бейър, който ръководи профилактичната мрежа в университетската клиника Charité в Берлин.
Световната здравна организация класифицира педофилията като разстройство на сексуалните предпочитания. Терапевтите от Charité обясняват на участниците в програмата, че сексуалното им влечение към деца е медицинско състояние, докато не предприемат действие, тогава се превръща в престъпление.
Пациентите научават методи за самоконтрол и за последиците от осъществяването на сексуалните им желания. Терапията може да се проведе анонимно или може да им бъде оказана медицинска помощ, като например «химическа кастрация» за контрол на сексуалния нагон, която е доброволна.
Програмата струва 3 млн. евро годишно и досега се е финансирала от правителствата на държавата. Внезапен напредък настъпва миналия месец, когато немските здравни застрахователи се съгласиха да покриват разходите за индивидуална терапия.
20-годишният берлинчанин Инго осъзнава педофилските си наклонности в ранна тийнейджърска възраст. Никога не е предприемал сексуални действия към дете и казва, че терапията му е помогнала да преодолее продължителната депресия.
Пет години след края на програмата, с редовни проследяващи резултатите срещи, той се примирява, че никога няма да има сексуални отношения с възрастен.
«Ако се обвържа с жена, не бих могъл да бъда сигурен дали ще е от любов или за да имам дете, което да е предпочитания от мен сексуален партньор, докато жена си бих държал настрана», казва Инго.
По-голямата част от педофилите са наясно с ущърба, който биха могли да причинят на децата и не предприемат действия.
Но други случаи са по-известни. Например този на Силвио С., 33-годишен охранител от Потсдам, отвъд Берлин, който отвлече, изнасили и уби две момчета миналата година в рамките на 3 месеца. Той грабва едното момче, 4-годишния Мохамед Янузи от Сирия, докато чакал с майка си да се регистрират за получаване на убежище. Престъплението ужаси Германия и през юли мъжът беше осъден на доживотен затвор.
Програмата за приемна грижа
След шока от двойното убийство, извършено от педофил, следва нов шок, когато берлинските власти разкриват, че преди 45 години са финансирали програма за приемна грижа от педофили. Стартирайки през 1969 г., берлинските органи за закрила са предали поне трима бездомни тийнейджъри на грижите на д-р Хелмут Кентлър, секс изследовател от Хановер. Той настанява младежите в домовете на педофили, за които е известно, че са такива, като единият от тях има и криминално досие за насилие над деца. Д-р Кентлър вярва, че това е спасение за проблемните тийнейджъри и в същото време шанс за педофилите да се превърнат в грижовни приемни родители.
Министърът по въпросите за младежта в Берлин, Сандра Шерес, не пести думи, когато представя доклада:
«Било е престъпление тези хора да бъдат положени на подобен род грижа», казва тя. «Немислимо е подобно нещо да се случва с помощта на държавата.».
Първите подробности около жестокия експеримент се появиха миналата година, което кара берлинските власти да възложат на изследовател на младежта да прегледа досиетата и да изготви доклад. «Резултатите карат да се замислим», казва Тереза Нентвиг от университета в Гьотинген.
В повечето от случаите педофилите са били помолени да се грижат за наркозависими и проститутки на възраст 13, 14 и 15 години, които през 1970 г. в Западен Берлин са наброявали 1000 души.
Но колко от тези деца са били предадени именно на педофили, на каква възраст са били и колко е платил градът на педофилите? «Не знаем», казва Нентвиг, когато публикува доклада си, обяснявайки, че отговорните за архивите на града блокират достъпа до данните, твърдейки по един или друг начин, че файловете липсват, разпилени са или попадат под защитата на личните данни.
«Бихме искали да получим повече съдействие при изясняването на тази история», казва изследователката.
Въпреки официалните прегради, Нентвиг открива улики, че един от младежите все още страда от последиците от насилието и че други двама са станали част от престъпния свят.
Градската управа твърди, че няма идея кой е дал съгласие за този т. нар. експеримент на Кентлър в Западен Берлин. Създава се гореща линия за бивши участници в експеримента. Младеж, включен в програмата през 1969 г., на име Улрих, не успява да се научи да чете и пише и работи като проституира на прочутата Зоо станция (жп станция Берлинска зоологическа градина) в Западен Берлин.
Кентлър го настанява при педофил и по-късно пише, че за прекараните там 4 години, младежът се е научил да оцелява. Спрял е наркотиците и дребните престъпления, но си остава «труден човек».
Кентлър, който почива през 2008 г., оставя след себе си документи, които описват целия експеримент като «успех», но признава, че на всички участващи в експеримента е било ясно, че това е незаконно.
Докато Берлин открито финансира тази програма за педофили, много деца са били малтретирани в интерната в Оденвалд, близо до Франкфурт.
Интернатът е една от най-известните прогресивни и реформистки институции в Западна Германия. По-късно се оказва, че бившия директор на училището Джеролд Бекер е педофил и заедно с поне седем други служители е насилвал поне 132 ученика през трите десетилетия между 1965 и 1998 г.
През 2010 г. започва разследване, след като е разкрит пълният мащаб на злоупотребите, а миналата година, след 105 години съществуване, училището фалира и е закрито.
Педофилското минало на Германия отново надига глава през 2013 г., когато се разкриват връзки между учредителите на Зелената партия и Движението на педофилите от Западна Германия, които стоят зад групи за правата на гейовете и лобират за декриминализиране на консенсуалния секс между възрастни и деца.
През 1975 г. пътеводната светлина на Зелената партия Даниел Кон-Бендит, който по това време е учител в детска градина, написва книга, възхваляваща „еротичните игри“ между възрастни и малки деца. През 1981 г. Юрген Тритин, днес висш депутат от Зелените, а преди това млад партиен представител в Гьотинген, подписва партиен памфлет, в който се иска декриминализация на педофилията.
Партията възлага проучване на пълния обхват на връзките между зелените и педофилията. Публикувана седмица преди федералните избори през 2013 г., това струва на партията безброй гласове и предизвиква унизително извинение на Тритин. Той твърди, че педофилските връзки трябва да се разглеждат в контекста на сексуалната революция от 70-те години, която насърчава „фантазията, че може да има сексуални отношения между възрастни и деца извън представите за насилие или злоупотреба с доверие“.
Във връзка с програмата за терапия на педофили Charité в Берлин, градските медии поискаха нулева толерантност при разследването на последния педофилски скандал в Германия. „Дори в края на 60-те години сексът с деца беше забранен, наказуем с до 10 години затвор“, казва ежедневникът „Berliner Zeitung“, призоваващ министъра на младежта да продължи да оказва натиск и „всички досиета да бъдат сложени на масата „.
Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”