Отношенията между някои съдии и НПО не се ограничават до формалните средства за действие на НПО със съда, а са много по-дълбоки, тъй като съдът в значителна степен се състои от бивши служители или сътрудници на НПО.
От Грегор Пупинк, 5 март 2020 г.
Какви са отношенията между съдиите на Европейския съд по правата на човека и водещи неправителствени организации и какво съдът трябва да прави по отношение на тях, особено в случаите, в които може да възникне съмнение относно безпристрастността на съдиите? Това е темата на този пост, който заслужава внимание и трябва да бъде разгледан, както и неотдавнашния доклад на Европейския център за законност и правосъдие (ECLJ) на тема «НПО и съдиите от ЕСПЧ, 2009-2019»
Отношенията между някои съдии и НПО не се ограничават до формалните средства за действие на НПО със съда, а са много по-дълбоки, тъй като съдът в значителна степен се състои от бивши служители или сътрудници на НПО. Прегледът на автобиографиите на съдиите (публикувани са на уебсайта на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на съда), които са заемали този пост през последните десет години, дава възможност да бъдат идентифицирани седем НПО, които са активни в съда и имат сред бившите си сътрудници поне едно лице, което е заемало пост на постоянен съдия в ЕСПЧ. ОТ 100 постоянни съдии, които са служили през този период, излиза, че 22-ма са били администратори, служители или сътрудници в една или повече от тези седем организации.
Open Society Foundations (OSF), (Фондации Отворено общество) се открояват по броя на съдиите, които са изпълнявали подобни функции и роли (12) и по факта, че финансира останалите шест организации, споменати в доклада (the A.I.R.E. Centre, Amnesty International, the Helsinki committees, Human Rights Watch, the International Commission of Jurists, and Interights). Например, сред бившите сътрудници на Отворено общество, шестима съдии са били членове на борда на Националните фондации за отворено общество или на Правосъдната инициатива за отворено общество в Ню Йорк.
Участието на адвокати в НПО е, разбира се, напълно законно и полезно. Тази ситуация произтича преди всичко от факта, че в някои страни адвокати, които имат опит в областта на човешките права и са до някаква степен независими от правителството, могат да бъдат открити главно в НПО.
Възможни проблеми, свързани с безпристрастността
Когато един съдия се сблъсква с дело, в което има участие «неговото» бивше НПО, като заявител, представител или трета страна, възниква проблем. От 185 дела пред ЕСПЧ, в които тези седем НПО видимо са взимали участие през последните десет години, става ясно, че при 88 от случаите съдиите са заседавали по дела, подкрепяни или заведени от техните НПО.
Тази ситуация поставя под въпрос безпристрастността на съдиите, която е задължителна, съгласно членове 21 от Конвенцията и 28 §2 от Правилника на съда. Съгласно последната разпоредба нито един съдия не може да участва в разглеждане на дело, ако преди всичко «поради каквато и да е причина неговата независимост или безпристрастност може да бъде поставена под съмнение законно». Съдът пояснява, че безпристрастността, която произтича от правото на справедлив процес, се определя от липсата на каквито и да е било предразсъдъци или пристрастия от страна на съдиите (виж ECHR, Nicholas v. Cyprus, No 63246/10, 9 January 2018, §49). Тя може да бъде оценена субективно чрез стремежа «да се установят личните убеждения или интереси на даден съдия по конкретно дело» и обективно, като се установи дали съдията «е предоставил достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение в това отношение» (Morice v. France [GC], No 29369/10, 23 April 2015, § 73).
Така, според съда в решението по дело Castillo Algar v. Spain, (No 28194/95, 28 October 1998), т.45:
«Трябва да се установи дали, независимо от личното поведение на съдията, съществуват установими факти, които могат да предизвикат съмнения относно неговата безпристрастност. Съобразно с това, всеки съдия, по отношение на когото има основателна причина за опасение във връзка с липса на безпристрастност, трябва да се оттегли. При взимането на решение дали в даден случай има основателна причина да се опасяваме дали даден съдия не е безпристрастен, позицията на обвиняемия е важна, но не определяща. Решаващо е дали основанието за това опасение може да се приеме за обективно».
Само преди няколко дни съдът напомни отново, че «правосъдието трябва не просто да се извършва, но и да се види, че е извършено» (Sigríður Elín Sigfúsdóttir v. Iceland, no. 41382/17, 25 February 2020, § 49). Фактът, че един съдия не заседава еднолично, а в състав заедно с други съдии, не е достатъчен да отхвърли съмнението относно неговата безпристрастност, тъй като поради секретността на обсъжданията, е невъзможно да се проследи реалното му влияние, както отбелязва съда (Morice v. France, [GC], op. cit., § 89).
Прилагайки стандарта за безпристрастност на съда към собствените си съдии, можем да вземем примера с г-н Йонко Грозев, настоящ български съдия. Преди това е бил член-учредител на Българския хелзинкски комитет (1992-2013 г.), а също така член на борда на Института за отворено общество в София (2001-2004). След това и на Правосъдната инициатива за отворено общество (Ню Йорк) от 2011 г., докато не е избран в съда. В качеството си на съдия той води няколко дела пред ЕСПЧ, като например известното такова Pussy Riot (Mariya Alekhina and Others v. Russia, no. 38004/12, 17 July 2018), което е бил висящо, докато в крайна сметка Грозев става съдия през април 2015 г. Очевидно е, че такъв адвокат има богат опит в системата за човешките права. Но, когато човек обърне внимание, че след като е избран за съдия, той се произнася по дела, заведени през 2014 и 2015 от Хелзинкския комитет на България (D.L. c. Bulgarie, n° 7472/14, 19 May 2016. Aneva and Others v. Bulgaria, n° 66997/13, 77760/14 et 50240/15, 6 April 2017), възниква проблем. Няма съмнение, че подобна ситуация повдига въпроса за безпристрастността и съдията е трябвало да се оттегли. В друг случай, който все още се разглежда, Грозев заседава, макар че Инициативата за правосъдие Отворено общество се явява трета страна по делото (Производството по делото Big Brother Watch and Others v. United-Kingdom, n° 58170/13 пред Голямата камара).
Целта ни е илюстративна, а не да се акцентира на г-н Грозев, тъй като 18 от 22-те замесени съдии са имали същото поведение. Въпросът не е, че съдия Грозев е проявил пристрастие към една от страните, а това, че може да се заяви, че появата на такива пристрастия съществува.
Човек може да постави под въпрос съществуването на риск относно безпристрастността в случаите, в които НПО е трета страна. Отговаряйки на това, нека помислим върху факта, че НПО участват почти винаги, подкрепяйки една от страните по делото, обикновено са на страната на заявителя, и че тяхната намеса може да има реална тежест при взимането на окончателното решение. Съществува риск за безпристрастността на съдиите и когато се намесват трети страни. В тази връзка трябва да се отбележи, че съгласно разпоредбите относно конфликт на интереси процедурният правилник не прави разлика между двата начина на действие и забранява на всеки един бивш съдия да «представлява страна по делото или да се явява трета страна в производството пред съда» преди изтичане на период от 2 години след края на мандата им (член 4).
Именно така се случва в британския прецедент на лорд Хофман в известния случай на Пиночет. След решението на Камарата на лордовете през ноември 1998 г., във вземането на което участва и лорд Хофман и съгласно което г-н Пиночет не може да се ползва с имунитет от съдебно преследване, се оказва, че Хофман е неплатен директор на Amnesty International Charity Ltd, когато те се намесват в дадения случай в подкрепа на екстрадицията на Пиночет. Съпругата на Хофман също е на пост в организацията от 20 години. След това разкритие, решението е отменено от Камарата на лордовете (R v Bow Street Metropolitan Stipendiary Magistrate, ex parte Pinochet Ugarte No 2). В крайна сметка делото е разгледано от други съдии и те се произнасят по различен от предходния начин. Лорд Браун-Уилкинсън обяснява, че «след като е посочено, че самият съдия е страна по делото или има съответен интерес към предмета му, той се отстранява без каквото и да е разследване дали е имало вероятност или съмнение за предубеденост. Фактът за интереса му е достатъчен, за да се отстрани, освен ако предварително не го е разгласил достатъчно открито». Прилагайки тези принципи към ситуацията, за която става въпрос, той заяви, че «при особените обстоятелства в този случай, включително и факта, че Amnesty International се включва като независима страна и е представяна от адвокат пред апелативната комисия, лорд Хофман, който не разкрива връзката си с тях, беше отстранен от заседаване».
Друга проблемна ситуация възниква, когато бившите администратори на OSF заседаваха по дела, заведени от една от многото НПО, финансирани от същата тази организация. Установената връзка с нейните бенефициенти е не само финансова, но има за цел да създаде «съюзи за преследване на ключови части от програмата на отвореното общество». Подобни отношения между съдия и страна по дело, макар и косвени, могат да дадат основание на другата страна да се притеснява от липса на безпристрастност.
Много малък брой оттегляния
Поради това можем да поставим под въпрос защо има толкова малко оттегляния на съдии в подобни случаи. Реално през последните 10 години само 12 от 313 оттегляния са се случили поради връзка с НПО, участваща в дело. Причините за оттеглянията не се споменават в съдебните решения, следователно не е възможно да се знае кой го е поискал и защо. Освен това има само три случая, в които се споменава за неуспешно искане за оттегляне. Две, формулирани от ищците и една от държава. Не е възможно да се разбере без пряка справка от преписките, каква процедура прилага съдът по тези искания и обосновава ли решението си в такива случаи.
Една от причините за толкова малък брой оттегляния се крие във факта, че не съществува официална процедура за оттегляне в рамките на съда на Европейския съюз (член 38 от протокол 3 от Устава на СЕС). В правилата на ЕСПЧ се предвижда задължение на съдия да се оттегля само по своя инициатива в случай на съмнение относно безпристрастността или независимостта му.
«Резолюция за съдебната етика», приета от Европейският съд на 23 юни 2008 г., до известна степен пояснява задълженията на съдиите. В нея се посочва, че «в случай на съмнение относно прилагането на тези принципи в дадена ситуация, съдия може да потърси съвета на председателя на съда».
Следователно европейският съдия не е задължен да информира своя председател. В документа допълнително се добавя, че «ако е необходимо», председателят «може да се консултира с Бюрото» и «да докладва на пленарния съд относно прилагането на тези принципи». Това е лека процедура, която предлага на съответния съдия да вземе окончателното решение за оттеглянето си и да информира председателя. Последният обаче има право «по изключение» да променя състава в отделите «ако обстоятелствата го налагат» (член 25, параграф 4 от Правилника на съда). Това правомощие е необходимо, но за да бъде упражнено своевременно председателят трябва да бъде информиран от съдиите за наличието на ситуации, които биха могли да поставят под въпрос безпристрастността им.
Друга практическа причина се крие във факта, че страните почти никога не са информирани предварително за състава на съда, който ще се произнесе по делото им, освен ако няма публично изслушване. Следователно не е ефективно една от страните да поиска оттегляне на съдия. Фактът, че страните не са поискали отстраняване на съдия обаче, не го освобождава от задължението да предприеме необходимите мерки съгласно съдебната практика на съда (Škrlj v. Croatia, No 32953/13, 11 July 2019, § 45).
Последна, по-субективна причина, може да е свързана с факта, че ЕСПЧ и тези НПО до голяма степен споделят една и съща ценностна система, следователно за участващите съдии може да не е очевидно да виждат конфликт на интереси с организации, които като цяло имат едни и същи интереси.
Необходимостта от решение
Що се отнася до бъдещето, могат да бъдат приложени няколко мерки, за да се коригира тази ситуация, след направеното в други европейски и национални органи. Те са представени в доклада на ECLJ. Първата стъпка ще бъде ЕСПЧ да приложи към себе си същите правила, които налага на националните юрисдикции, преди всичко, да формализира процедурите за оттегляне и отстраняване.
Това би наложило въвеждането на задължение за съдиите, а не само възможността да информират председателя на съда в случай на потенциален конфликт на интереси. Съдът също би имал задължение да обосновава решенията си за оттегляне и отстраняване в съответствие с изискванията на собствената си съдебна практика (Harabin v. Slovakia, No 58688/11, 20 November 2012, §136)
Остава да видим какво трябва да направи ЕСПЧ с предишните си най-проблемни преценки. Съгласно собствената съдебна практика тези дела трябва да се разглеждат отново, по примера на Камарата на лордовете в случая с Пиночет. Това трябва да е така, особено ако дадена страна поиска преразглеждане на такова решение, съгласно правило 80 от Правилата на Съда.
Източник: https://www.ejiltalk.org/ngos-and-judges-at-the-ecthr-a-need-for-clarification/
Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”