30 ноември 2019 г., ИА Красная весна

Като слушаш феминистките и «вписалите» се в модния тренд политици, ти се струва, че убийствата на жени, извършени от мъжете им, се явява най-разпространения проблем в света. Но ако погледнем на общата картина на случаите на насилие, се оказва, че убийството, извършено от партньора далеч не е най-разпространената причина за смъртността при жените.

Най-главното е, че сравнителният анализ на резултатите в различни страни в Европа, където е въведен Законът за домашното насилие или насилието основано на пола, показва, че тенденцията при убийствата след неговото внедряване въобще не се изменя към по-добро.

Добре, приеха Закон за домашното насилие, но къде е резултатът?

Бел. ред.: Същият въпрос важи и за Истанбулската конвенция.

Когато разговаряш с европейски политици и феминистки, които често можеш да срещнеш начело на гей парадите или протестните акции против семейното и половото насилие, просто че чудиш на факта, че с тези хора не можеш да поговориш по темата дори мъничко по-рационално и без риск да бъдеш наречен «насилник», «женомразец» и «хомофоб». При много от тях се задействат емоциите и многократно и скандално ти предявяват  думи като «демокрация», «защита на жертвите на насилието», «мачовщина» и «хомофобия», като че ли четат предизборна реч.

Това, че тази демокрация не работи именно при тях, е тема за други статии. Само ще кажа, че всички партии сега си приличат като две капки вода, с изключение на крайно десните, които се отказват от политкоректния език, често спекулирайки с темите за незаконните имигранти и половете. Ярък пример е Доналд Тръмп.

Останалите политици толкова са свикнали да говорят на своя «политкоректен» език, че се чудиш на сходството им. Но в много страни да се сформира правителство стана огромен проблем и затова гражданите им са принудени да ходят на избори по 2-3 пъти в годината.

Прикриват се с думите «Демокрацията против насилието, основано на пола!», плашат и крещят за ужасната заплаха за техните ценности и образ на живот: «Имаме силен и решителен враг в държавните институции. Не е риторически, а реален и физически враг» – завяват от трибуните. И кой е той? Мъжете? Абстрактният патриархат? Но тогава защо физически? Все още не съм виждала някой, който да се застъпва за насилието над жените или за изтребването на хомосексуалистите. Но при демокрация трябва да е възможно да се изказват други мнения, например, че в този си вид, този метод за решаване на дадения проблем, не работи! И ако не може да кажеш това без да се окажеш заклеймен като насилник и женомразец, то извинявайте, но това съвсем не е демокрация.

Испания

Нека разгледаме опита на Испания, фактически пионер във внедряването на законите, касаещи пола.

На 25 ноември в Мадрид беше организирана манифестация «против насилието, основано на пола». Участниците заявиха, че този тип насилие в Испания нараства бързо. «През 2019 г. в общността на Мадрид убитите от своите партньори жени са с 6 повече». На 25 ноември 2019 г. «са убити 10 жени, а през 2018 г. убитите са 4. Освен това съгласно данните от испанската система VIOGEN (Комплексна система за мониторинг на случаите на насилие, основано на пола), към дата 30 септември 2019г. са зарегистрирани 8 441 активни случая на сексуално насилие, което е с 552 повече за същия период през 2018 г.».

Но нали Испания подписа Истанбулската конвенция и я ратифицира? Тя е една от първите страни приели един от най-комплексните закони против домашното насилие още през 2003 г. и закона за профилактика на насилието, основано на пола през 2004 г. Самите испанци оценяват това така:

«В тази страна сме дарени с иновативен закон – Интегралният закон срещу насилието, основано на пола, който навършва 15 години на 28 декември и който е еталон в света».

… Той «отговаря на широкия международен и национален консенсус – от Конвенцията за ликвидиране на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г. на ООН до най-последната Истанбулска конвенция от 2014, обнародвана от Съвета на Европа». Тогава какво се случва със статистиката за насилието, основано на пола? С такъв «еталонен» закон? Изглежда, че.. Страшно е да се изрече! – количеството убити жени не се снижава, а расте, числото на жертвите от други видове насилие също нараства?

Значи, може би, този «чудесен» закон не работи и в действителност «кралят е гол»?

Като слушаш феминистките и «вписалите» се в модния тренд политици, ти се струва, че убийствата на жени, извършени от мъжете им, се явява най-разпространения проблем в света. Но ако погледнем на общата картина на случаите на насилие, се оказва, че убийството, извършено от партньора далеч не е най-разпространената причина за смъртността при жените.

Най-главното е, че сравнителният анализ на резултатите в различни страни в Европа, където е въведен закона за домашното насилие или насилието основано на пола, показва, че тенденцията при убийствата след неговото внедряване въобще не се изменя към по-добро. И това се случва във всички изследвани страни, дори когато общият процент на престъпността е почти наполовина.

Как така трябва да се борим в продължение на 20 години и да не са постигнати никакви резултати?

«Шоуто» се насърчава от наднационални организации като ООН, Съвета на Европа и други, и в страните, които все още се считат за независими, се внедрява от техните собствени кръгове. Въпреки че феминисткото движение се опитва да си придаде вид на «движение отдолу». Тези вдъхновени « движения от низините» се засилват от самите управляващи кръгове с подкрепата на международни структури. Затова на организаторите на «шоуто» е изгодно да покажат, че насилието нараства и че реално най-опасният им враг са традиционалистите, религиозните фундаменталисти и ултрадесните мракобеси, които очевидно са за насилието. Т.е. необходим е образът на някакви екстремисти с токсична мъжественост от рода на ислямистите. Защото, първо, трябва да продължават да «клатят лодката», и второ, да продължават да «натякват». Трето, тези нагорещени и ирационални тълпи после биват използвани като сила, способна да свали и самото правителство, и, ако е необходимо, държавата, което вече добива доста мрачен, преструктуриращ характер и ще изиграе своята роля в процеса на ускорената глобализация, която наблюдаваме в момента. И тук може да се даде абсолютно свеж пример с ролята на феминисткото движение в свалянето на Ево Моралес в Боливия, но това изисква отделна статия.

Да се върнем към статистиката на убийствата.

Ето реалните показатели на убийствата на жени от техните партньори и съпрузи в Испания от 1999 до 2019 г.

През 1999 г. са убити 54 жени. След това – законът вече е приет – от 2003 до 2010 г. следва ръст на случаите – до 76. След това спад до първоначалните значения, още един спад през 2016 г. -2018 г., а след това 47 случая през 2017, виждаме преди края на 2019 г. отново подем – 52 жени до ноември. Към януари статистиката, за съжаление, видимо расте. Т.е. показателите отново се връщат към тези от 1999 г., времето ДО приемането на какъвто и да е закон за домашното насилие или това, основано на пола. Това означава, че напълно уверено може ла се каже, че въпросният закон, действащ 20 години, НЕ защитава испанските жени от убийство.

През септември 2017 г. представители на всички партии в Испания подписват Държавен пакт против насилието, основано на пола, като към него се отпускат 1 милиард евро! Милиард за една от не толкова големите страни. Естествено, как да не се договориш! Тексът на документа, освен жадувания милиард, включва 213 мерки за реализиране, от които голяма част е насочена към инструктиране на средствата за масова информация, медицинските служби и полицията. Останалото ще се разпределя чрез автономни администрации и НПО за нужди по тяхна преценка. Разбира се, доста е похарчено и за социална пропаганда на ужаси, свързани с насилие. Все пак за всяко подадено заявление в хазната от фондовете на ЕС влизат не малки парични средства. Затова, колкото повече пари, толкова повече реклама, а значи «повече насилие» и .. отново повече пари.

Оттогава правителството започва работа с автономни общности по създаването на асоциации и НПО, а също така с Генералния съвет на съдебната власт и прокуратурата. През август 2018 г. издава постановление за статута на жертва на домашно насилие извън съдебната компетентност и го предава в ръцете на автономните администрации и НПО. Така беше създаден аналог на детското правосъдие, при който статутът на жертвата се определя от несъдебни, непрозрачни и неконтролирани организации. Според твърденията на жертвите, парите така и не са стигнали до тях.

В същото време заявленията в полицията и съдебните искове действително рязко растат, тъй като се разширява самото понятие за насилие и това, което преди не е било включено, сега е. При това от всички улични реклами и тв екрани призовават да отидеш и да подадеш заявление срещу мъжа си. Това може да го направи и трето лице. Но главната опасност е, че съгласно положенията в Истанбулската конвенция съгласието на жената за такава помощ въобще не е задължително.

В Испания това практически води съдебната система до колапс, тъй като доказателствата за извършване на домашното насилие в интимни условия и без следи, в повечето случаи е невъзможно да бъдат доказани. Много съдии заради професионалната си етика се отказват да присъждат поради липса на доказателства. Освен това съдиите говорят за съществуването на прилично количество лъжливи искове, които, разбира се, с такива закони е нормално да се появят и се появиха, защото не всички жени са съвършено  чисти и добри, както иска да ги представи феминистката религия. Така че понякога законът се използва от недобросъвестни жени с цел да получат едни или други изгоди при развод, при това с такова намерение някои от тях стигат до там сами да си нанесат вреда. Това поставя в сложно положение истинските жертви на насилие, чиито живот е в опасност, защото техните заявления потъват в морето от необосновани искове. И в края на краищата се случва убийство.

Именно  този колапс на съдебната система води до решението да се създадат специални джендърни съдилища, вземащи решения по идеологически мотиви. А после решават да предадат тези компетенции на администрациите и НПО. Тъй като в цялата тази схема има много пари, то тя има възможно най-високия корупционен потенциал.

Но не може да се каже, че тук парите решават всичко. За последните 30 години  е създадена цяла една идеология, която прераства в религия и много хора я проповядват с абсолютна фанатичност.

Въпреки че, съдейки по статистиката, няма как да си горд от приемането на такива закони, а някои чиновници са изпълнени с чувство за превъзходство и самолюбие. Например, министърът по въпросите на равенството Кармен Калво пише във вестник El Pais на 24 ноември 2019 г. : « Всички ние се гордеем с това.. Това е велико достижение, което се заформи преди няколко години и се материализира чрез Държавния пакт против половото насилие, който ние популяризирахме и успяхме да затвърдим, преодолявайки всички идеологически разногласия. Септември 2017 г. успяхме да поемем отговорността да изкореним насилието, основано на пола в нашето общество. Въпреки това, огромната заплаха, която надвисва над нас в цяла Европа и Испания вече не е изключение,  предизвиква тревога в днешни дни. Крайно десните имат намерение да забият своето реакционно копие в сърцето на нашата демокрация. Те искат да направят това, преди всичко, нарушавайки правата на жените».

И така, освен полови, вече няма идеологически противоречия между партиите сред глобализираните елити. Където е Народната партия, там са и Социалистите.. Но гражданите нямат алтернатива и на изборите все по-често гласуват за крайно десните партии, които отстояват националния суверенитет и се отнасят критично към темата за джендърните закони. Тези партии растат като гъби из цяла Европа. Едновременно с това към тях се стараят да се залепят всички, които критикуват методите за борба с насилието, посочвайки тяхната неефективност в този си вид и предлагат свои. И тук става ясно, че решението на проблема с насилието и убийствата въобще не е цел на тези политици. 

Чрез средствата за масова информация (СМИ) и социалните мрежи върху хората се оказва натиск на подсъзнателно ниво, което не позволява да се обсъждат неоспоримите факти, към които се отнасят и резултатите от приетите закони, тяхната неефективност, а следователно – да се оценяват резултатите с поправка на недостатъците.

Например, на всички протести и във всички СМИ постоянно се крещи: «1027 жени, убити от партньорите им (в Испания) откакто през 2003 г. тези данни започват да се отчитат официално». Но в същата тази Испания всяка година се самоубиват същото число жени. И три пъти повече мъже. Т.е. ако сметнем, значи от същата 2003 около 16 000 жени са се самоубили! Съгласете се, че е странно, че никой не крещи за това, не организира сърцераздирателни флашмобове и не изпада в истерия в медийното пространство. Тези животи не са ли ценни? Никой ли не иска да знае за реалната причина за самоубийствата? Какво, ако се окаже, че главната причина е самотата и неуредения личен живот?

Съгласно твърдението на въвеждащите понятието феминицид, е важно едно: «Признаването на насилието над жени за особен вид насилие със своите специфични особености, които трябва да се разглеждат от закона по специфичен начин…», пише Кармен Калво. И по-натам в закона почват да се въвеждат всички тези обширни понятия и размити формулировки от рода на «контролиране и следене», които разрушават правната система, нарушавайки базови принципи на правовата държава, като презумпцията за невиновност и правото на защита.

Картината в другите страни от Европа е абсолютно аналогична. Да разгледаме някои примери.

Италия:

В Италия Истанбулската конвенция е подписана септември 2012 г. и ратифицирана септември 2013, влиза в сила април 2014. Терминът «феминицид» в италианското наказателно право за първи път се появява през 2013 г. с приемането на закона «Нови правила за борба срещу насилието, основано на пола, насочени към предотвратяване на феминицида и към защита на жертвите».

Но количеството убити жени леко нараства от 2005 г., като в същото време общото ниво на убийствата се снижава два пъти. Числата, свързани с убийствата на жени от техните партньори или съпрузи варира между 80 и 113 преди приемането на Истанбулската конвенция и съответните закони за профилактика и защита на жените, а след приемането им – между 113 и 122. Въпреки това вариране на фона на действително ужасяващите цифри, свързани със самоубийствата, не се забелязва. А си струва да се крещи именно за тях.

Франция:

Във Франция Истанбулската конвенция е подписана през 2011 и ратифицирана на 4 юли 2014 г., влиза в сила на 1 ноември 2014.

Но още от 2000 г. започва постоянно да се дъвче по темата за неравенството на жените и нарушаването на правата им в семейството.

Тук картината не се променя и броят на убитите жени заради насилие, основано на пола, през целия период остава почти неизменно, а количеството отново е несъпоставимо с броя на самоубийствата, въпреки че във Франция цифрата им намалява, което не може да не радва.

И тук е рано да се говори, че законът за профилактиката или Истанбулската конвенция са проработили, защото преди приемането им има години с по-малко жертви. Също така трябва да се отбележи, че населението на Франция към януари 2017 г. е 64 859 773. Затова 130 жени са 0,0002% от цялото население на страната. Но феминистките обезателно реват на своите манифестации «Убиват ни!» с такава сила, че действително се заражда усещането, че буквално още утре няма да остане и една жена.

През май 2004 г. във френското законодателство се въвежда понятието «буен» («насилник») – това е съпругът или съжителят, който не трябва да се приближава до дома, в който живее семейството му, поне докато тече съдебният процес. През 2006 г. този закон е разширен и накрая, през юли 2010 е приет друг закон, касаещ «насилието по отношение на жената, насилието в семейството и семейното насилие по отношение на децата», който въвежда ситуацията със «защитните заповеди» по отношение на членовете на семейството.

Понятието «защитна заповед» касае родителите (майката или бащата) в случаите на «физическо или психическо» насилие над децата. Такива родители могат да бъдат лишени от родителски права напълно или частично. С постановления от 2013 и 2016 г. е създадена междуведомствена министерска комисия за защита на жените от насилие и борба с търговията с хора (MIPROF). Тази комисия разработва мерки за вече петия план за мобилизация за борбата с всеки вид насилие над жени (2017-2019 г).

Но френските феминистки пак излизат на масови акции и все по-мащабни. Така на 23 ноември тази година в Париж се проведоха демонстрации против насилието над жените и феминицида, на които по различни оценки са се събрали от 50 до 100 хиляди човека. Френските феминистки също искат милиард евро, но годишно, затова премиер министърът Едуард Филип трябва да обяви нови мерки. Чакат ги асоциации, които се жалват от недостига на средства. По техните данни, за борбата с насилието над жените е необходимо да се разпределя един милиард годишно, като в същото време отделените средства по данните на държавния секретариат по въпросите за половото равенство съставят само 361,5 милиона. Бедничките!

През август 2012 г. във Франция е приет Закон против сексуалните посегателства и е дадено подобно описание какво е това. Отначало се говори за сексуалните посегателства на работното място, но сега идеолозите на джендърната теория, а с тях и чиновниците от ООН и представители на правителства от европейски държави, започнаха да говорят за семейството, колко опасно място е за жените и децата. Говорят за ужасното сексуално насилие в семейството.

Ясно е, че този проблем е много близко до темата за педофилията и се случва така, че деца и подрастващи са подложени на сексуално насилие от страна на роднини. Но тук става дума за жените. Предполага се, преди се предполагаше, че когато встъпва в брак, жената веднъж и завинаги дава съгласието си за интимни отношения със своя съпруг. Но сега тази очевидност е поставена под въпрос на много сериозно ниво.

Известният куиър идеолог Беатрис-Пол Пресиадо от университета Париж VIII говори за необходимостта от пълно изкореняване на хетеросексуалното семейство като потенциално опасно място: «Ако за Вирджиния Улф жената се нуждае от лична стая за написването на книга, то за Одри Лорд тази стая, нужна, за да осигури свобода и безопасност, не може да съществува в хетеросексуалното семейство и още повече в съпружеското. 50 години след появата на първите «партизани», хетеросексуалните жени продължават да бъдат убивани от своите мъже и партньори. Истина е, че днес е по-лесно да се обявиш за лесбийка, отколкото през 1960 г., но неизкоренимата хетеросексуалност не спира да е все така смъртоносна. Гейл Рубин, Пет Калифия и Кейт Бронщейн, намиращи се под влиянието на БДСМ и транс-културата, правят още един завой и предлагат  да не се встъпва в хетеросексуални отношения с никого. Това изисква предварителна деидентификация, както на мъжете, така и на жените. Какви щяха да бъдат хетеросексуалните отношения, в които този, който заема политическата позиция на мъжа, се отказва от определението за мъжественост като суверенен носител на властта?». Тук като източник на опасност се определя не което и да е семейство, а хетеросексуалното! И тази статия е отпечатана в толкова важен в Испания вестник като El Pais.

След първенците в джендърната идеология се изказва и изпълнителният директор на структурата «ООН-жени» (UN Women) Фумзиле Мламбо-Нгкука (Phumzile Mlambo-Ngcuka), която за международния ден на борбата за ликвидиране на насилието над жените публикува заявление, в което обсъжда темата за изнасилванията и отделя особено внимание на насилието в семейството. Съгласно нейното мнение, «изхождайки от опита с други форми на насилие, знаем, че домът също не е безопасно място за милиони жени и момичета».

За една от най-важните мерки за защита на жените от насилие чиновничката определя «криминализацията на изнасилването в брака».

«В настоящо време в повече от половината страни в света все още отсъстват закони, които ясно да отнасят изнасилването в брака към противозаконните деяния или такива, основани на принципа на съгласието», пояснява тя. По мнението на директорите на ООН-жени, най-опасното място за жените и момичетата също е семейството.

Това повтарят и естонските чиновници. Най-опасното място за жената, съгласно прессъобщението, публикувано на 25 ноември на официалния сайт на департамента на полицията и граничната охрана на Естония, е нейния дом. «Най-често в семейството се среща насилие от страна на мъжа към жената или от страна на съжителя към съжителката. Съдейки по статистиката, собственият дом е най-небезопасното място за жената», се казва в публикацията.

Германия:

В  Германия първият закон, касаещ профилактиката на домашното насилие е приет през 2001 г., след това са проведени 7 реформи в законодателството. Истанбулската конвенция в Германия е подписана през 2013 г. и ратифицирана през февруари 2018 г.

Данните за Германия се събират едва от 2012 г., затова сравнението на цифрите преди и след приемането на Истанбулската конвенция е невъзможно. Но дори след приемането на закона, както виждаме не се наблюдава положителна динамика в намаляването на убийствата. Ако през 2012 г. са убити 161 жени, то през 2016 те са 164. Ясно, че това не е тази разлика, която да говори коректно за ръст на случаите, но затова пък твърдо може да се каже, че за 4 години  действие на конвенцията няма никакъв спад.

Броят на убитите в семейството жени, както и в други страни, е значително малък в сравнение с броя на убийствата като цяло и особено самоубийствата предимно на мъже. Но в Германия самоубийствата на жени са много повече от всички убийства на жени взети заедно. Това може да се дължи на депресия, апатия, тревожност, самота или икономически натиск (дългове, ипотеки, загуба на дома, работа). Това обаче е напълно извадено от сферата на публичните обсъждания. А защо?

Броят на жените, регистрирани като жертви на домашно насилие – с червено са отбелязани правонарушения, свързани с принуждаване, лишаване от свобода, сутеньорство и склоняване към проституция, които до 2017 г. са се регистрирали отделно)

В Германия поради причините, изредени по горе, за политиците също е изгодно да преувеличават броя на жените жертви. Затова в публикувания на 25 ноември 2019 отчет на Федералното управление на криминалната полиция в Германия се казва, че над 114 000 жени са записани в полицейската статистика като жертви на насилие от страна на партньорите им. «Миналата година в Германия са убити 122 жени от страна на партньорите им. Общо жертвите на домашно насилие, заплахи или принуда от страна на мъжете им, партньорите или бившите партньори, стават 114 000 жени.» – казва главата на министерството по въпросите на семейството, жените и младежта Франциска Гифай. Следва да се отбележи, че при изготвянето на статистиката на престъпленията се отчитат не само самите престъпления, но и неуспешните опити. В отчета на криминалната полиция те се описват в отделни раздели.

САЩ:

Ако погледнем извън пределите на Европа, то в САЩ например, тенденцията на снижаване на феминицида след 2008 г. също не се наблюдава. През 2009 са убити 1384 жени, а през 2014 вече са 1430, след което САЩ престават да предоставят статистика за убийствата на жени на ООН.  Но на графиката вниманието ни привлича рязкото увеличение на числото самоубийства.

САЩ не желае да се подчинява на решенията на международните институции и се водят по своя собствен дневен ред. Американците имат навика да създават свои собствени  паметни дати, за да не отбелязват международните. Така вместо 1 май те празнуват свой ден на труда през септември. А от 1987 октомври е обявен за национален месец за привличане на вниманието към домашното насилие.

От примерите става ясно, че в цялата тази история със Закона за домашното насилие, борбата с насилието не е приоритет. Никой не мисли за жертвите, с тях само се спекулира, за да се постигнат други цели.

Какви? Преформатиране на човечеството към създаването на глобална държава, която сега се опитва посредством тези закони да управлява всички страни, даже тези, които формално се считат за суверенни. На всички страни се налагат такива закони с множество отметки, които накрая ще подкопаят и разрушат тези държави. Те разлагат обществото отвътре. Така наречените „напредничави“ граждани на тези страни, като феминистки, природозащитници и други „борци с корупцията“ (тоест глобалното гражданско общество), противопоставящи се на собствените си правителства, започват да развиват интересите на глобалистите в тези страни, дори и само капка по капка. А НПО в цялото това „проектиране“ са вид „задвижващ механизъм“, който подвежда и ръководи това глобално гражданско общество. Затова те, често в комбинация, са активисти на различни „престъпни” движения (движения, които се опълчват срещу официалната власт, но са нелегални).

Глобалистите студено и цинично използват едни и същи технологии във всяка страна: манипулиране на статистиката, социална реклама на ужасите на насилието на силните над слабите, филми, реклама на „нови подходи“, постоянни медийни доклади и – лъжи, лъжи, лъжи… Те знаят, че е без значение, ако ги хванат в лъжа, рано или късно ще разбият обществото, дори ако е необходимо да се изчака смяна на поколението. Те вече работят с нашите младежи. Това няма нищо общо с безопасността на жените.

Това наблюдаваме сега в Русия.

* Статистиката за домашното насилие е взета от сайта на ООН и от официалните уебсайтове за статистически данни въз основа на данни от Министерството на вътрешните работи и ФБР, данни за самоубийствата са от вестник Expanción

Източник: https://rvs.su/statia/nu-prinyali-v-evropah-zakon-o-sbn-i-gde-rezultat

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”