21 окт. 2019 г., от Робърт Кларк

Тези, които сриват авторитета на семейството,  атакуват основата на нашите общества и източника на голямо богатство и разнообразие. Най-великодушното тълкуване на тези атаки е, че някои от политиките, очевидно насочени към защита на децата, са добронамерени, но погрешно управлявани. И все пак трябва да бъдем нащрек за онези, които изкушени от властта имат възможност да наложат своето утопично виждане върху бъдещото поколение, като отстранят родителите и в крайна сметка деконструират семейството.

     През последните седмици се съобщава, че норвежките власти са взели трайно попечителство над три американски деца от родители – християни.  Наталия Шутакова, американска гражданка, и нейният съпруг, литовски гражданин Зигинтас Александравичиус, сега имат право да посещават децата си само три пъти годишно.  За съжаление, това не е никак шокиращо за онези, които работят за защита на родителските права в Европа.
      Изглежда забележително, че това може да се случи в страна,  чиято позиция е на защитник на правата на човека. Чрез своята Агенция за сътрудничество за развитие, Норвегия отделя повече от 400 милиона долара годишно за свои приоритетни области, включително за защита на правата на човека. Следователно е иронично, че въпреки публичните усилия за защита правата на човека, нарушението в тази посока, вместо да бъде скрито, бе изложено на света.

Отнемането на децата от Боднариу    

  Историята започва през 2015 г. , когато Барневерн – норвежката агенция за закрила на детето изземва публично петте деца на семейство Боднариу – тогава на възраст от три месеца до девет години. Отначало те разбират какво се случва, когато две черни коли пристигат във фермата им.
     Социален работник ги уведомява, че дъщерите им са предадени за грижа на държавата, като са отведени директно от училище и те като родители ще трябва да отговорят на въпроси в полицейското управление. По време на това посещение са отнети и двамата им по-големи синове.
     Още на следващия ден черните коли отново се появяват, но този път заради бебето. Имало твърдение за телесно наказание (незаконно в Норвегия), но по-важното е, че престъплението на родителите се състояло в това, че искат да отглеждат децата си в съответствие с християнската си вяра. Например имало безпокойство за начина, по който родителите мислят, че Бог наказва греха – умишлено погрешно характеризиране на християнската вяра по отношение прошката и спасението.  Според семейството част от проблема с Барневерн се формирал след преувеличаване от директора на училището на дъщерите.

     Идеята, че твърдата християнска вяра била достатъчно основание за Барневерн да се втурне и да измъкне децата от вратите на училището, предизвикало протести пред дузина норвежки посолства по света – от Барселона до Вашингтон.
     Този протест насърчи други също да разкажат.
В ADF International бяхме затрупани от безбройни разкази на хора, които ни осведомиха за подобни случаи. След разследването се убедихме, че случаят с Боднариу е симптоматичен и видяхме сериозен проблем за начина, по който функционира Барневерн.
     До този момент на международно ниво Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) рутинно отхвърляше делата срещу Норвегия, свързани с Барневерн и този начин на оспорване изглеждаше ограничен. Трябваше да се разровим дълбоко в случващото се и да зададем трудни въпроси. Предоставихме информация на редица европейски парламентаристи, които участват в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Асамблеята се зае с въпроса и състави подробен доклад. Докладчикът се срещна в Норвегия с висши служители и членове на норвежкия парламент. В крайна сметка докладът беше представен на Парламентарната асамблея, която гласува приемането му.

Друг случай излезе на преден план   

  Приблизително в същия момент, в който се изготвяше този доклад, ЕСПЧ реши да приеме редица дела, заведени срещу Норвегия, оспорващи тези практики.  Докато делото Боднариу продължаваше да се тиражира, бе разгледан и друг случай. 
     В Долната камара ЕСПЧ се произнесе срещу г-жа Trude Strand Lobben, но Горната камара се съгласи да преразгледа случая, като постави основа за размисъл.  
     Този случай се отнася за млада майка, която при бременността си се обърна за помощ към властите. Предложиха ѝ място в звено за помощ на семейства. Няколко седмици след раждането на сина си тя изрази желание да напусне. Това задейства верига от събития, които доведоха до отнемане на детето и времето за контакти беше намалено до осем часа на година. В крайна сметка синът ѝ беше предаден за осиновяване.
     Изслушването на ЕСПЧ се проведе в Страсбург през октомври 2018 г.  От едната страна на съдебната зала седяха г-жа Странд  Лобен и нейният адвокат, а от другата  норвежкото правителство беше представено в съда освен от своя Главен прокурор и от осем съветника.
     Г-жа Странд Лобен чака почти година за произнасянето.

     Този месец тя бе подкрепена от Голямата камара, която постанови, че Норвегия не е положила усилия да събере семейството, както е била задължена да направи.  Решението се позовава на доклада, приет от Парламентарната асамблея само четири месеца преди изслушването по това дело.

     Решението бележи едва  трети път, в който Голямата Камара обвинява Норвегия в нарушение на Европейската конвенция – решение, с което 13 от 17-те съдии се съгласиха.
Трагедията е, че тази „победа“ в ЕСПЧ идва след повече от 10 години,  откакто сина на г-жа Странд Лобен е отнет.

     Нито  събирането на майка и син, нито присъдата, нито скромният  размер на присъденото обезщетение биха могли да компенсират причинените на семейството вреди.

Норвегия на съд

     В общи линии фактите показват  вече утвърден и трагичен модел.  Дете се отнема въз основа на един конкретен проблем, под формата на загриженост , след което родителите категорично оспорват решението.
     Реакциите породени  от любовта към детето и нежеланието то да бъде отнето, се използват срещу тях, като биват обвинявани в несъгласие да сътрудничат на властите. 
     Това се използва като основа за удължаване на раздялата, като първоначалната специфична загриженост остава на заден план. В крайна сметка минава достатъчно време, в следствие на  което властите заявяват, че детето вече е свикнало и трябва да остане за постоянно при приемното семейство.  
Видяхме този модел да се повтаря отново и отново.

     За щастие сега се намеси Голямата Камара, а това е не просто Европейския съд по правата на човека да обърне внимание. Наскоро Норвегия бе предмет на 4-годишен преглед за спазването на човешките права от ООН в Женева. Няколко държави и неправителствени организации изразиха загриженост и направиха препоръки относно начина, по който Барневерн работи. Норвегия, обрулена от ветровете на международното осъждане, прие всяка препоръка, относно предпазване на  децата от произволно отнемане от Барневерн и за осигуряване  подходяща защита на семействата.
Но приемането на препоръки не е достатъчно. Трябва да бъдат последвани от конкретни действия, които водят до по-добра защита на семействата.  Макар и да има случаи, в които държавата трябва да се намеси за защита на децата, то това трябва да е рядко и да се основава на ясни доказателства, че дадено дете е в риск. И дори след като бъде изведено дете, задължението на държавата – както стана ясно от ЕСПЧ – е да положи усилия за връщането в семейството.

Родителски права под обстрел
    

Въпреки че тези разкрития засягат Норвегия, тя не е съвсем сама, що се отнася до вредните практики, които подкопават родителите и семейството.  В Германия дългогодишната забрана за домашно образование (последвана от наказателни глоби в някои региони) бе спазена по-рано тази година от ЕСПЧ.  
     В случая на семейство Вундерлич четирите им  деца бяха отнети на разсъмване, след като в дома им нахлуха повече от тридесет полицаи. Бяха задържани за три седмици, през които бяха подложени на оценяване на образованието им.  Те се представиха на нужното ниво, но им беше позволено да се завърнат вкъщи едва, когато родителите им обещаха да ги запишат на училище. От ЕСПЧ  са категорични, че решението „не е приложено по начин, който да е прекалено суров или необикновен“.
     Междувременно в Швеция теоретично е позволено домашното обучение. Трябва обаче да се търси разрешение, което се дава само при „извънредни обстоятелства“, но на практика това означава почти никога.  Това беше решението на шведския съвет в случая със семейство Петерсен.  Майката и бащата с двойно гражданство – американско и шведско, бяха възпитали седемгодишната си дъщеря у дома по време на тримесечно пътуване. Резултатите бяха отлични и при завръщането си в училище беше ясно, че се представя на ниво доста над съучениците си. Искайки да продължат да възпитават дъщеря си по този начин, те потърсиха позволение, но им беше отказано.
     Единственият начин, по който те можеха да продължат  образованието и за който смятат, че е в най-добрият интерес на дъщеря им, е да продадат почти всичко, което притежават, и да се преместят в Съединените щати. Това очевидно не е достъпно за всеки,  затова ADF  приветства новината, че Комитетът на ООН за правата на човека се съгласи по-рано тази година да изслуша оплакването.

     Още по-скоро, през този месец, в Шотландия, правителството най-накрая обяви, че обхванатата от него схема “Named Person” ще отпадне. Според схемата всяко дете би получило назначен от държавата настойник, който да наблюдава неговото благополучие.
Схемата беше оспорена до Върховния съд на Обединеното кралство, който през лятото на 2016 г. постанови, че схемата нарушава член 8 от Европейската конвенция.
     Убедителното заключение на съдиите: „Различните възпитания произвеждат различни хора. Първото нещо, което един тоталитарен режим се опитва да направи, е да стигне до децата, да ги дистанцира от подривните, разнообразни влияния на техните семейства и да ги индоктринира в представите на владетелите им за света. В рамките на ограниченията семействата трябва да бъдат оставени да отглеждат децата си както преценят. „
     Повече от две години след това решение шотландското правителство се придържа към водещата си инициатива, предполагайки, че тази „харта за снайперисти“ може да бъде изменена, за да стане законна. Най-накрая се отказаха.
     Британските родители не могат все още да си отдъхнат, тъй като, отделно от това, парламентът допусна законови промени, които включват задължително обучение в английските училища за „връзки и сексуално образование“ от септември 2020 г. Родителите могат да оттеглят децата си от направлението за сексуално образование до навършването на 16 години, но нямат право да не ги допускат в обучението за връзки на каквато и да било възраст.

Битката продължава

     Родителите по света знаят дълбоката отговорност и привилегията, която имат при отглеждането на деца.
     И правителствата знаят огромната сила на здравите семейства и общности, които могат да контролират ексцесиите на държавата.         Както се казва в Общата декларация за правата на човека, семейството е „основна групова единица“ на обществото.
     Тези, които сриват авторитета на семейството  атакуват основата на нашите общества и източника на голямо богатство и разнообразие.  Най-великодушното тълкуване на тези атаки е, че някои от политиките, очевидно насочени към защита на децата, са добронамерени, но погрешно управлявани. И все пак трябва да бъдем нащрек за онези, които изкушени от властта имат възможност да наложат своето утопично виждане върху бъдещото поколение, като отстранят родителите и в крайна сметка деконструират семейството.
Една от нишките, които протичат през  много от тези заплахи е правният тест, който често се използва в процедурите за закрила на децата. Този тест гласи, че действията трябва да се преценяват спрямо това, което е в „най-добрия интерес на детето“. Въпреки че това може да звучи привлекателно – кой в ​​края на краищата би искал да действа срещу най-добрите интереси на детето? – тази добре звучаща фраза не предоставя реални насоки към съдилищата, помолени да разрешат спор между две страни и двете твърдейки, че действат в най-добрия интерес на дете. Различните страни могат да бъдат родителите, но често виждаме и родителите от едната страна, и държавата от другата. Такъв беше случаят с родителите на Боднариу, родителите на Чарли Гард и г-жа Странд Лобен. В нейния случай присъдата се позовава на този стандарт 122 пъти.
     Ако искаме да възстановим мястото на родителите и да защитим семейството, трябва да преразгледаме този стандарт. Последиците за тези, които участват в процедурите за закрила на детето, могат да бъдат по-сериозни и дълготрайни дори от тези, които участват в наказателни производства. Съответните стандарти трябва да бъдат не по-малко взискателни. Интервенцията винаги трябва да е в краен случай и да се основава само на проверени доказателства, че детето е в реална опасност от сериозни вреди. Освен това, при обстоятелства, при които се разделят, родителските жалби трябва да се разглеждат бързо, като се има предвид начинът, по който статуквото може бързо да се закостени.
     В Норвегия нещата далеч не са приключили. Наталия Шутакова и Зигинтас Александравичус се заклеха да обжалват, а делото Боднариу, заведено през декември 2016 г., чака деня си в съда. Изглежда много вероятно това да отбележи още един лош ден за Норвегия, но така необходим и добър за родителите и семействата в цяла Европа и извън нея.

Източник: https://www.thepublicdiscourse.com/2019/10/57789/

Превод за „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”

Още новини на: http://dobroutro.net/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/

Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…

Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”